/Поглед.инфо/ Корнелия Нинова винаги произнася речите си тържествено, патетично, ритуално. И винаги ги завършва с напомнянето, че за разлика от лидерите на другите партии, нейното политическо поведение (особено след като е станала председател на БСП) е подчертано нравствено, открито, решително и спасително за БСП, която тя подмладила, реформирала и „вдигнала на крак“. Обаче й пречи вътрешната „опозицията“. Тя, разбира се, няма да се изплаши, няма да се стъписа и откаже от вече направения избор. Такова поведение непременно трябва да предизвика аплодисменти. Понякога предизвиква, понякога не. Зависи на кого говори.
Не са малко тези (Нинова именно на тях и разчита за своето лидерско дълголетие), на които подобни словесни жестикулации изглеждат трогателни и дори героични. За други (т. е. „вътрешната опозиция“) те са направо смешни и жалки, самохвалства, пъчене и помпене на мускули. И те наистина са такива!
Но ако бяха само това, нека го отдадем на женското й тщеславие. БСП не е имала подобен първи ръководител и затова Нинова изглежда в наивно чистите и добри очи на доста социалисти като герой и спасител, като нежна жертва на груби злодеи, на които тя умело извива ръци и прекършва вратове. И й се радват искрено и до сълзи, понеже я намират по-мъжествена от мъжете, срещу които се е изправила. Особено срещу онези, които десетилетия са депутати и членове на ръководството и от които няма отърване. Голяма е радостта, че най-сетне си намериха майстора…
Обаче не всички очи са толкова наивни и добри, та да не забележат настървението, с което не друг, а Нинова наранява смъртоносно партията и всеки миг ще я довърши ритуално.
Не ми е до смях и шеги, за да разказвам хуморески, но ще предупредя, че това ще стане твърде скоро. Тогава ще бъде късно за осъзнаване, проглеждане и отрезвяване.
Не ми е до смях и шеги, макар че политическото поведение на БСП под ръководството на Нинова (но нали БСП това е Нинова!) започва да става, все по-объркано, неадекватно и твърде смешно. Но когато една партия от рода и ранга на социалистичесакат е смешна, означава, че положението й е трагично.
Тук ще приключа с есеистиката, за да премина към аргументите, които я провокираха. В последните дни на 2019 г. прочетох едно интервю-равносметка на Нинова, чието дадено от редакцията заглавие, е припевът във всяко публично изказване на председателя на партията: „Корнелия Нинова: Понесох много удари. Правя всичко, за да донеса промяна и да дам надежда за развитие“. Това с ударите трябва да предизвика състрадание към нея и озлочестение към тези, които й нанасят ударите. Интирвюто обаче е показателно за дълбоката криза, в която е изпаднала БСП, и за политическата неграмотност на Корнелия Нинова, тласкаща партията към подобна криза. Чудя се само как това не се забелязва и защо няма реакция не срещу Нинова като човек и властолюбива личност, а срещу безпътицата и липсата на каквито и да било политически идеи. Във въпросното интервю Нинова говори, кажи речи само за БСП и срещу Борисов и ГЕРБ, на като в сцени от някакъв политически театър на абсурда. В този театър се говори много, но едно и също и то няма никакво отношение към реалността. Защото е просто говорене. Празно говорене!
Нинова повече от три години пее една и съща песен: била започнала реформирането на БСП, получавала удари под кръста, преживяла много, но била доволна и няма да се откажа въпреки съпротивата на предишните председатели и на тези, които искали да използват партията за своите интереси. И каква е тази реформа, която толкова ги дразнела. Ами председателят ще се избира с пряко гласуване от всички партийни членове, въведена е мандатност за него, народните представители и председателите на общинските структури. Ние, казва Нинова, първи започнахме промяната най-напред от себе си, а после ще променим и държавата. „Промените, които правя, нарушиха спокойствието на много хора. Атаките са нестихващи, защото не могат да ме подчинят. Ако не съм лидер, ще се успокои статуквото.“ Трябва да си с изключително високо мнение за себе си, за да изречеш подобни думи. Защото това не са никакви реформи и нищо съществено не се променя в партията в резултат на тези изменения в нейния устав. Впрочем, „статукво“ е другата дума-плашило, която трябва да разтревожи партийните членове и да ги накара да се възпротивят срещу тези, с които Нинова го олицетворява, и срещу които конкретно се бори вече на живот и смърт. Държавата се гърчи и загива, нацията изчезва, духът умира, а тя плаши със „статукво“ и „вътрешна опозиция“. А тези около нея й пригласят умилени от благословията, която тя им отдава.
Чрез празни, но често повтаряни думи и изрази, Нинова имитира решителни действия. Тя затова и само говори – в Народното събрание, в Националния съвет на БСП, на пресконференции, по телевизии, защото действията й са чисто и просто говорене. Вярно, говоренето й е „нахакано“, заплашително, твърдо. Но е говорене, а не действия.
Тези, които са „вътрешна опозиция“ и за „статуквото“ са срещу това говорене. Те са срещу липсата на действия. Те са срещу словесните жестове на Нинова, защото са ненужни и разрушават, вместо да активизират партията и й придадат сила и воля. Те могат да изплашат гаргите, но не и властта, не и статуквото в държавата. И по никакъв начин спират разпада. Затова и хората не тръгват след БСП, не й вярват, не показват подкрепа за нея.
Когато говоренето на една партия е повече от реалните й действия, а още повече когато се повтаря едно и също, става съмнително, банално и неприятно. Политиката изисква подготовка и опит, разум, идеи, планове, програми, знания, характер, политическа решителност, а не празно говорене и пъчене. Това пъчене го видяхме в кризата с водата в Перник, а преди това с чумата по свинете, геополитическите гафове на властта и в колко още случаи. Хората протестират, защото изнемогват в мизерия, липса на вода и топлина, на лекарства, здравна помощ, а Нинова дава пресконференции и сезира главния прокурор. Или иска вот на недоверие на правителството. И развява фамозната си „Визия за България“. Но не забравя да се бори срещу статуквото в партията. Чудно ли е тогава, че разложението на БСП ускори своя ход!
Нинова обича да говори за идеи. Но никога не отваря дума за Идеята, заради която БСП е създадена. И във въпросното интервю тя повтаря, че партията има идеи за управлението на държавата, особено за разрешаване на демографската криза и борбата срещу корупцията. Но с тези нейни идеи (а какви са те, е трудно да се разбере дори и от „Визия за България“, понеже е един мъртвороден и нескопосно написан документ) тя изчерпва цялата идеология на БСП.
Корнелия Нинова окончателно превърна БСП в една от всичките буржоазни партии в България, чиято цел е един ден да получи мнозинство в Народното събрание и да състави правителство и да стане министър-председател. Тогава ще дойдат и великите в нейните представи постижения: болниците няма да са търговски дружества, а учениците ще учат само по един учебник по всеки предмет.
Но тя би трябвало да знае, че проблемите в здравеопазването не са в това, че лечебните заведения се регистритат по Търговския закон, а в разбирането, че здравето на хората е стока, подлежаща на покупко-продажба. Когато трябва да плащаш, за да си здрав, какво ще промени, ако болниците не са търговски дружество. На този въпрос Нинова и нейната БСП не отговарят, а и на мислят да отговарят, защото не си го задават.
Един ден е възможно Нинова да постигне мечтата си, заради която „понася толкова удари“. И какво от това! Нима някой вярва, че с „Визия за България“ ще се управлява държавата. Да, именно с нея ще се управлява, за съжаление. Вярва ли някой, че нещо се промени в живота на българите, след като премине еуфорията от хипотетичната победа? Боли ме, но няма да си кривя душата: нищо няма да се промени. Дори и демографският проблем няма да започне да се решава; да не говорим за борбата срещу корупцията. Защото решаването им не става с пресконференции, с удари във въздуха, с приказки, а с реална работа и по конкретен план. Но преди всичко в духа на идеологията за промяна на обществото. Когато нямаш идеология, нямаш и е решения на социалните проблеми.
Нинова напълно деиделогизира партията, отне й разума, съвестта, чувствата. Отне й съзнанието, за да я обезличи напълно. Вярно е, че този процес започна още непосредствено след промените и се задълбочаваше през всичките тези тридесет години. Но с Нинова той по същество окончателно приключва. Без идеология една партия непременно достига до самоубийство. Дори и споровете и разногласията вътре в ръководството, а и в партията не са на идейна основа, а по организационни проблеми. И не излизат извън дилемата „за Нинова или против Нинова“. Тези спорове, колкото и принципни и основателни да са, не обогатяват партията, не й дават нови знания и умения, а я разединяват и обезсилват. Нинова и обкръжението обаче не се трогват от това, вероятно защото това е тяхната цел.
Затова и в навечерието на вътрешно партийните избори аз предупреждавам, че преизбирането на Корнелия Нинова ще бъде непредотвратимото самоубийство на БСП.
