/Поглед.инфо/ Живеем във времена на бурно обществено противопоставяне, което по много странен начин резонира в особени, направо исторически, метаморфози. Видоизменянето на реалността е толкова мащабно, че освен придобития исторически характер, то започва да променя самата история.
Разбира се, става дума за 9-ти май. Обичан, мразен, поляризиран, двустранно идеологизиран, обществено стигматизиран, но винаги личен, дълбоко душевен празник на тържествуващата правда. Ако имаше световен ден на морала, ден на редното срещу нередното, ако щете на доброто срещу злото, това щеше да е Девети май.
У нас 9-ти май, Денят на победата, добавил към обществено-политическия си смисъл и Деня на Европа, даде повод на мнозина исторически пирати, духовни трапери и морални рейдъри да опитат да пренапишат историята. Да сменят, подменят, изтрият, запалят, потрошат, разпилеят историческата истина и да я превърнат в роб на дребнотемните си и малопросветните си политически пререкания.
Виден пример в тази посока даде налудното българско правителство, което в желанието си да се докаже като вярно куче на новите си господари, упорито лае по старите си господари. Пример за това е фактът, че с дребни изключения, почти цялата кохорта български управляващи се направиха на разсеяни на този ден. Ето, премиерът Борисов да речем реши, че 9-ти май е най-добрата дата да открие мост над река „Луда Яна“.
Това само по себе си е доста луда работа, наистина, особено ако отчетем, че от пространното му бърборене с обяснение на неговата лична величественост и значимост, Борисов реши да демонстрира личното си усещане, че той е много по-велик от 9-ти май и затова на Деня на победата ще говори основно и само за себе си. Какво значи тук някаква си победа?! Важното е всяко изречение да започва с „Аз“. Впрочем в последно време е започнал да говори и на „Ние“, като за непросветените това звучи като реферация към екипа му, но истината е, че под „Ние“ Борисов разбира отново себе си. Егото му е толкова мащабно, че ако можеше да го превърне в асфалт, досега да е построил магистрала до Луната.
И не е само Борисов и неговия кабинет от правещи се на разсеяни дами и господа. В социалните мрежи, например едни други паяци, плетящи своите си протестни мрежи, решиха, че вместо игнориране, каквото демонстрира Борисов, ще е много удобно да активизират пропагандните си инструменти срещу Деня на победата. Правиха колажи, бълваха статии, изливаха кофи с помия и жлъч. Един даже реши, че е удачно на Деня на победата да ни „просвети“, че Русия била виновна за бомбардировките над София. Не САЩ, не Великобритания, които ни бомбардираха, а Русия. Това са действия на малограмотни, нагли и посредствени перодръжки, които се опитват да трупат слава върху костите на загиналите в битка срещу най-човеконенавистната идеология в световната история.
Хубавото в цялата работа е, че безпросветните пропагандни центрове нямат никаква идея как се формират обществените процеси. Те не осъзнават, че с истерията си, с оголената си до кокал омраза, всъщност само мотивират онази преобладаваща тъкан на българското общество, която знае, разбира и помни подвига на Червената армия. Именно заради истерията, с която подпалиха обществото пропагандните рупори и историческите пирати, се събраха толкова хиляди хора вчера из толкова много български градове, които ясно и силно казаха – „Благодарим!“.
Безспорно е обаче и че нашите саморасли геополитически трепетлики не биха били толкова смели в ръсенето на глупости, ако не бяха умело насърчавани от Запада, който пръв принесе в жертва обективната историческа истина, за да я подмени с временните си политически интереси. И това го казвам не аз, а бившият премиер на Италия Силвио Берлускони. Впрочем гледката на Русия, Китай и Индия рамо до рамо на Парада на победата в Москва сигурно е докарала киселини в епидемични размери у стомасите на разсеяните европейски и световни лидери, които си намериха други важни задачи на този ден.
Историческата истина е ясна. Съветските народи изнесоха войната на гърба си и както призна и Германия наскоро – освободиха Европа от нацисткия ботуш. Да, сталинисткият режим е един жесток, кървав и грозен режим. Но съветските народи не са воювали срещу кафявата чума заради Сталин. Те са воювали заради себе си, заради близките си, заради домовете си, заради родината си. Това е тяхната Велика отечествена война. И да отричаш това, защото не харесваш Русия, е престъпление. Геройството на съветските хора не може да се принизява до „русофилия“ и „русофобия“. То е обективен исторически факт и пред него трябва да има само поклон и уважение. Самоотвержеността на съветските хора е била такава, че са бранили отделни сгради по-дълго, отколкото бе нужно на Хитлер да завладее цяла Франция. Ясен исторически факт е, че ако не беше геройството на тези милиони и милиони души, загинали в борба с кафявата чума, днес щяхме да се поздравяме с високо вдигната ръка и „Хайл Хитлер“. Може би на разсеяните и на пропагандаторите това им се иска? Поне аз не намирам друго логично обяснение за смразяващото и злокобно отричане на Деня на победата. Щом не харесваш тази победа, дали не съжаляваш, че не са победили онези, които загубиха?
