/Поглед.инфо/ Днес Плевнелиев отново втрещи мнозина с необмисленото си поведение. По време на откриването на изложбата "Желязната завеса – България 1944 – 1989" в градинката на Кристал в София, Плевнелиев отново и отново затвърждава преобладаващото обществено мнение, за което можем да съдим от всички социологически изследвания в последно време, че той просто не става за тази работа.
На първо място трябва да се отбележи странната фиксация на Плевнелиев към Русия, на която той се чуди кога и как, с повод или без, да се озъби. До там го е докарал, че се изказа абсолютно неподготвен и в опит да пренапише историята обява, че „на 9 май маршируваме в Москва и празнуваме победата на Сталин над Хитлер, но в учебниците на новото поколение руснаци удобно отсъства пактът "Молотов-Рибентроп". "За това в руското общество не се говори как 5 години по-рано Сталин и Хитлер заедно си разделиха Полша и предизвикаха заедно Втората световна война.“ С други думи Плевнелиев директно обвинява СССР за провокиране на войната. Този СССР, който дава над 20 милиона жертви. Междувременно Плевнелиев изпуска да спомене за Мюнхенския сговор, при който Западът се договаря с нацистка Германия година преди „Рибентроп-Молотов“. Пакт, при който Западният свят даде картбланш на Хитлер да започне прекрояването на картата на Европа като се започне с разпарчетосването на Чехословакия.
Непознаването на историята и безпричинното ръмжене срещу Русия е само по себе си достатъчно основание да се съмняваме в качествата на един държавен глава, който трябва да бъде нашето лице пред света. Недопустимо е и един президент да си позволява с патос и едва сдържан гняв да обяснява на всеослушание как преходът щял да приключи, когато сме били сложили комунизма в музеите и учебниците по история. С други думи Плевнелиев иска да ни каже, че единствената причина да живеем зле е, че преди 25 години сме живели в социализъм.
Понеже изложбата се открива в градината на Кристал в София, Плевнелиев не пропуска и да отбележи, че в нея се „намира и символичен огромен апартамент" (бел. ред. - на банкера Цветан Василев), "като символ на това, че за 25 години контролиран преход старите комунисти се превърнали в капиталисти, работейки със същите методи и народът отново очаква справедливостта си.“
Пропуска обаче Плевнелиев в тирадата си във връзка с това, че според него Цветан Василев е комунист, който станал капиталист, да обясни и друго важно. Като например, че КТБ се създава по времето на Костов и с негова благословия. Като например, че КТБ и Цветан Василев станаха незаобиколими именно в първото управление на Борисов, в което Плевнелиев беше министър. Не, тези неща не са важни. Важното е, че Цветан Василев го били създали комунистите.
Не съм сигурен, че Плевнелиев има рецепторите да улови колко абсурднaи трагикомичнaе цялата тази кавалкада отпразнословия, които бълва, затова ще си позволя да го преведа през призмата на един човек като мен, който е роден през 1989 г. За тези 25 г., в които съм живял като връстник на митичния Преход, слушам само едно. „Комунистите това, комунистите онова“.
Ще ме прощава Плевнелиев, обаче за мнозина от моето поколение и особено за по-младите от мен, това звучи като абсолютен нон-сенс. Докато аз все пак съм политическо животно и имам някакъв, макар и скромен, поглед върху периода преди 1989 г., то за мнозина приятели и познати, раждани след 89-та, комунизмът и комунистите звучат точно като от учебник по история. За много млади хора Древен Рим е също толкова мисловно отдалечен, колкото и България преди 1989 г.
В този смисъл да обясняваш собствената си некадърност с нечии чужди грешки, които имат вече четвъртвековна давност, е нещо, което намирам за абсурдно. Вярва ли му някой на Плевнелиев, че комунистите са виновни, за това, че вече 25 г. живеем в условията на фасадна демокрация и връзкарски капитализъм? Преди 89-та ли се проведе бандитската приватизация, преди 89-та ли пенсионерите се превърнаха в просяци, преди 89-та ли бяхме най-бедни в Европа?
Да, много поразии и грешки са направени в периода 1944-1989 г. Но днес, 2015 г., да обвиняваш периода преди 89-та за всичките си страдания е ужасяващо лицемерие. Много му е лесно на Плевнелиев да вади нож на умряло куче и да ругае социализма днес, когато това е комфортно, когато е печеливша позиция, която се подкрепя от мнозина и когато няма съпротива срещу това говорене. Но колкото и грешки да са допуснати преди 89-та година, нека сме наясно, че не са виновни те за ситуацията днес.
Със същия успех можем да обвиняваме турското робство (да, робство, а не „присъствие“ и други евфемизми), да обвиняваме византийското преди него, можем и Аспарух да обвиним, че е построил държава на кръстопът, въпреки че хората на кръстопът и къща не правят. Много е лесно да се търси вината другаде, някъде далеч, някъде във времето, а не днес, тук и сега. Особено, когато си на власт и от теб се очаква да направиш нещо за хората. Ти вместо да си вършиш работата, съвсем напоително и обстоятелствено обясняваш как друг е виновен, че ти си неспособен. На крива ракета космосът й пречи.