/Поглед.инфо/ Беше само преди 30 години. Течеше 1989 г. Напрежението от изригванията нарастваше. Пикът на 11 годишния цикъл на Слънцето (което никой не слагаше в разчетите си) , трябваше да се очаква след две години, т.е. 1991 и следващите години щяха да бъдат фатални за някои общества и държави. После щеше да започне нова епоха на безпорядък и демонстрации на мускули на много претенденти за лидери на света.(Разбира се, те всички бяха продукт от прегръдките на Слънцето, родили живота на Земята и самите хомо сапиенси, тяхната история и цивилизация).

Довчера кротките хомо сапиенси озверяваха и бяха готови на всякакви разрушения. Разумът им, който ги беше извел до тук помръкна. Напред излязоха инстинктите на животното.Събудени от картинките на медиите...

Мотиви за вълненията бяха явления, които се натрупваха от края на 70-те и началото на 80-те години на отиващия си ХХ в. с неговите няколко тежки катаклизми, на възхода и краха на няколко политически идеологии. Човеците бяха осъзнали, че трябва да се грижат за околната/природна среда, а също да имат думата при взимането на решенията за техния живот. За съжаление малцина управляващи едни или други държави проумяваха какво трябва да предприемат, за да разредят напрежението. Другите наблягаха на идеологическата борба- едни срещу капитализма, другите срещу комунизма.

И ето, в тази 1989 г. тези вълнения влязоха в синхрон и започнаха силно да тресат управляващите структрури, които неадекватно търсеха разрядката в противоположна посока, усилвайки синергията.

Менторът, повярвал в безкрайните хоризонти на своя възход беше се погрижил да овладее преди десетилетие фигурите, които оформяха властовата пирамида на противниковата система, заложила на идеологията на колективизма и разума на човека, но не отчитаща несъвършенната животна природа на човеците. Не беше много трудно. Зелените хартийки не струваха нищо, но вършеха добра работа за задоволяване на човешките мании, перверзии, амбиции, страсти и желания. И най-важното, задължаваха. Вземеш ли ги веднъж трябва да свършиш работата, за която са ти ги дали. Иначе...Това беше капан, от който не можеш да се измъкнеш невредим.

А уловът на капанджиите беше голям, възможно най-големия в кратката им историческа практика. Човекът, който ръководеше партийната идеология на главния противник на претендента за нов господар над всички човеци, човекът въздигнат от геронтологията, управляваща най-голямата държава с несметни подземни и надземни богатства, то ли от глупост, то ли от алчност и въобще от своята порочна природа да го хвалят непрекъснато, а може би и от двете едновременно, беше започнал с жобкръжението си да подрива под основите на пирамидата на държавата си и навързаните като блокчета други държави-сателити, обявявайки, че ще я преустрои заново и по-високо. Някои от държавата му и от сателитите като гледаха знака на челото на плешивата дебела глава на този изпаднал в логорея преустроител инстинктивно тръпнеха. Интуицията им подсказваше, че това ще трябва да е Сатаната- Антихриста, описван и предсказван в Библейските сказания. И се опитваха да вразумят тълпите. Но тези последните, опиянени от лозунгите за Нова обетована постройка не ги чуваха ( а и Слънцето работеше. В колбата на планетата Земя хомо сапиенсите започваха поредния експеримент на своята история. И друг път бяха правили такива експерименти, но този щеше да бъде уникален. )...

Получил достатъчно доказателстнва, че нещата са под контрол и Белязаният вече бил разписал на своите посланици- Приказчици редът на събарянето на старите диктатори от страните -сателити, който трябвало да започне със събарянето на една стена, която някога по глупост беше издигнал неговия предшественик, полуграмотен плешив дебелак, който се прослави с ударите по трибуната на ООН с тока на обувката си и освен да сади царевица в северните пространства на своята страна, друго не можа да измисли.

За повече сигурност Менторът нареди на своите приказчици да синхронизират действията си с приказчиците на Белязания. Така двете суперсили бяха решили да приключат с историческия експеримвт но създаване на справедлив обществен строй.

Диктаторът на една от най-верните на голямата страна държава беше разбрал за плана на Белязания. Той знаеше добре и кой е главния преустроител до него, а фактически Предателят( наследник, правнук на предателя на най- великата личност на страната му, който беше дръзнал да организира комитети за освобождение от 500 г. азиатско робство). Този слуга на Лукавия беше убедил мнозина от слушащите го доскоро негови верни хора да го подкрепят и направят промяната. Времето така искало. Но диктаторът, който повече от 30 години беше управлявал тази страна и беше се справил с всички опити да го съборят своевременно беше си приготвил един скрит Коз, за което не подозираха заговорниците. Макар и без особено образование, но дългия му жизнен опит и селски хитър нюх му бяха подсказали, че освен идеология има и биология, която не трябваше да се забравя. Сам той , оцеля в предишната епоха, като скрит Коз на един друг диктатор, управлявал също над 30 години тази страна, и навреме беше подготвил абдикацията си от властта, след като беше сринал националните й идеали...

Още в мъжката си сила и желания диктаторът си направи резиденция в едно курортно градче близо до столицата. И по тогавашните традиции нареди да се уреждат “другарски вечеринки”, т.е оргии с избрани гости от столицата и тукашната “аристокрация” . А в едно голямо село каква аристокрация освен даскали и половинките им. И една вечер той я видя –една добре сложена даскалица с някакъв пожарникар с пагони. Хората му уредиха нещата и докато пожарникарят и другите местни се наливаха с уиски диктаторът зареди посланието. След седмица-две повториха за по-сигурно. И нареди на най-верните си съветници да следят нещата...В очакваното време, на 13-тия ден се появи той – неговият бъдещ истински наследник.А народът упоително си разправяше басни и се смееше, не подозирайки какво му беше подготвил неговия “бай”...

Отвреме навреме диктаторът се сещаше за него и питаше как е той. Най-доверенияг му съветник му докладваше, че всичко е наред – човекът расте як, по цял ден рита топка на поляната под двора им или пък зяпа как докарват боклуците на сметището. Баща му пожарникарят добре използвал службата и вдигнал голяма къща от “излишни” материали от строежа на Двореца, засега нямало друга такава на улицата им. Диктаторът беше доволен, че този важен наследник е здрав. Здрав, здрав, ама май че е доста тъп. –мърмореше съветникът...

Минаха години. Човекът като “баща си” стана пожарникар. “За ДС-то не стигна бала. Но партийно той беше неудържим. Най-младиягт член на партията , която водеше диктаторът..Докладваха му и той беше доволен- “Значи, от сой е!”...

Но, ето, дойде денят, в който старият диктатор, изоставен от старите си “верни” другари, които чевръсто се бяха преметнали на страната на “предателя”, седеше като оглушен и изоставен сам. Не мина много време и след дитирамбите и панегириците “предателят” под натиска на улицата, вдъхновена от миналото, което обяви за бъдеще, инициира съд над стария диктатор. А този, последният беше помолил да му изпратят един кротък бандюга, който да му разтрива ушите, защото вече не чувал добре. Изпратиха му го с поръката да слуша какво бърбори стария диктатор за онези, които му спретнаха оставката и положиха началото на “мирния преход”, всъщност разрушаването на всичко сътворено в годините на неговата власт. Но и тук старият диктатор ги надхитри. Много доверените му генерали (станали такива само по неговата воля) добре знаеха кой е този “кротък бандюга”, който само охраняваше сборовете на големите бандюги-босове, които предателят преди това беше превърнал в милионери и те щяха да станат “олигарси”. И той дойде и пое новата служба.Това радваше стария диктатор. До края му. Беше ли му поръчал нещо никой не знаеше. . .

Междувременно приказчикът на Ментора за предателя се “удави”, а после гръмнаха и предателя пред дома му. .. Шум. Следствия и търсене на убиецът и поръчителят. А беше ясно. Тези, които предателят беше направил милионери и олигарси и искаше постоянно да ги контролира решиха да се освободят.Тази сладка дума “свобода”! Беше се родил нов капитализъм по поръчка. А главното в него беше пълна свобода на новите капиталисти, довчерашни партийци-комунисти.. Но така е, когато слагаш в джоба на гърдите си скорпиони... После дойде наследникът на някогашната монархия. Еуфория! Нови вълнения на тълпата. ... И логичният ход на посветените в тайната на диктатора генерали. Бившият “кротък бандюга”, който междувременно беше натрупал опит как се ловят шарани с бухалки, беше инсталиран като бодигард на бившето Величество, което не посмя да сложи пак короната, която му беше отнета преди 50 години. Но без никакъв опит в управлението на обществото се съгласи да стане премиер...

И естествено, възникна въпросът, кой да поеме контрола над службите за сигурност. Посветените генерали отново помогнаха. И довереният бодигард стана този човек. Генералите ли, хората на Ментора ли или остатъците от хората на Белязания дадоха първите уроци на новоизлюпеният човек на сигурността на републиката, управлявана от бивш цар. С елементарни лафове и с дълго черно палто като шериф от баналните каубоиски филми от страната на Ментора, който беше предизвикал промените в своя полза, този нов спасител се явяваше точно в момента, където медиите констатираха поредното престъпление и цвърчащи журналистки протягаха микрофона , а с тях и желанията си да пипнат “мускула” на този мачо. И парадоксално не министърът, а този мачо стана постоянна медийна звезда. Без да разбира нищо от електроника тя работеше за него. И в случая работеше биологията... Натрупал достатъчно опит и подвизи в публичното пространство новият “спасител” на този ошашавен народ пожела да стане кмет на столицата. Нищо, че преди това в наивна глупост беше признал, че е прочел само една книга в живота си, че не е влизал в Народната опера и Народния театър на някакво представление. Но преди да поеме новия пост това копие на диктатора, макар и по-тъп от него , със същия селски нюх и хитрост се сгъна пред поредния приказчик на Ментора, декларийки че много обича неговата страна и е готов да прави всичко, което му наредят.С този ход той надмина диктаторът, който сочно целуваше старците от онази голяма страна с много нефт и газ, за да осигури на страната си евтини нефт и газ, защото беше важно за неговата власт.

След краткия кметски мандат последва премиерски. Тук мащабите бяха други, но принципите, с които той възходи работеха и на това поприще. И те работят вече десет години с малки сътресения. Нищо, че Менторът му продава за милиарди самолети , които още не са започнали да ги конструират, нищо, че провали проекти с голямата страна за евтин нефт и газ за сметка на газ от Ментора.Диверсификация. Congratulation!!! Е, вярно, на два пъти трябваше да хвърля оставки, но от Козяк-а поредният приказчик уреждаше нещата и срещу зелените хартийки се намираха достатъчно кресльовци, които събаряха дръзналите да го отстранят от властта. Тази сладка власт! Какви ти там идеологии, какви ти морални принципи?? Важното е да имаш пари и власт! Биология!Някакъв немец философ го бил казал “Воля за власт, воля за господство!”А той ги имаше предостатъчно!

Е, вярно, разни умници пишат за него , че бил прост. Пишат, ама не знаят какво е това власт . А овчиците гледат телевизиите му и отвреме-навремe проблейват гладно, но само толкова. Е, вярно, страната му била на последно място в Съюза. Много престъпност, много корупция. Много цигани. Ами, дал Господ. Добре, че няма никаква опозиция, защото и те ще се изпоядат кой да ми бъде приятел. Тъй вървят нещата. Като гледам още 30 годинки ще изкарам докато направят онази магистрала до морето...

Ама не съм го само аз направил това, че страната ни от 16 място в Европа, при мен е трайно на последно в Съюза. Преди мен много допринесоха за това. Е, верно, аз им турих капака. Но за това пък как ни уважават. С кого ли не съм се прегръщал и целувал. То, Меркел, то Макрон то Мей, то шейхове и принцове! Бе кой ще се равнява с мен? Аз не знам.За съжаление нямаше кой...

Упоен от удоволствията, които му доставяше властта и ласкателствата на шайката, която беше събрал около себе си той една нощ сънува стария диктатор. Онзи се яви неочаквано в момента, когато той се любуваше на наедрялото си тяло. И направо му вика:

-А бе, ти се оказа голям боклук! Го-олям боклук!

Той се уплаши, че и други ще чуят и му отговори:

  • Ами, израстнах на боклука.Какво друго там расте.

  • А семето ми, а корена ни? Защо ги забрави? Книжката още пазиш ли?

  • Чакай, семе, корен ... ти си расъл в друго време, аз в друго. И на мен ли искаше да ми кърпят чорапите? При вас е било важно да си скромен и беден.А сега е важно да си богат . Е, аз съм богат. !”

  • Боклук... Бо-оклук ...-мърморейки диктаторът се изпари...

В този момент някой почука и на вратата се показа камариерката и плахо попита:

-Г-не, да изхвърля боклука и да почистя, нали може.?

Той се сепна и на свой ред машинално попита:

-Чакай ма, кой боклук? –после проточи - А-а-а – и премина от съня в реалността...

Заключевие в духа на Древноизточните мъдрости:

Ако видиш, че през полята и градините, през селищата иде голяма вода и помита по пътя си всичко –хора, животни, боклуци , не се опитвай да я спреш или насочиш по друг път. Твърде е късно. И ти ще загинеш, затрупан от боклуците, без всякаква полза. Колкото е възможно бързо намери високо и стабилно място и гледай добре пътя на стихията. Тя избира най-слабата земя и помита най-леките неща и така ще си направи корито и ще се успокои.Когато се успокои събери верни другари и направете канали, през които да отводните полята, градините и селищата и да върнете живота.

Така е и с обществото. Ако навреме не си разбрал защо са се появили толкова боклуци и защо разни извратеняци поучават другите хора кое е правилно и кое не е правилно не бързай да ги вразумяваш и да им казваш истината. Късно е! Трябвало е веднага да събереш здрави, храбри и умни мъже и да почистиш обществото си от боклуците и извратеняците, когато са се появили първите.Появата им е била сигнал, че нещо в управлението на държавата е сбъркано.Първо удря цивилизационния код – език, писменост, вяра, морал, традиции и ценности. Затова гледай къде и защо се появяват и смело пиши, посочвай къде се появяват тези заболявания на обществото, за да предупредиш онези, които страдат и чакат да им дадеш умен и полезен урок и онези, които идат след теб .Това е веригата на живота, това е историята. Зад нас е дълга история, пред нас трябва да е по-дълга. Без първите нямаше да ни има нас, без нас няма да има други, които да продължат. ..