/Поглед.инфо/ Сраженията в Купянск оголиха стар проблем – разминаването между доклада и реалността. След прибързани рапорти за „пълен контрол“ градът се превърна в арена на тежки улични боеве и тактическо изтощение. Реакцията на Министерството на отбраната и стилът на Андрей Белоусов показват завой: повече реализъм, по-малко илюзии и ясно послание към генералите – животът на войниците не се разменя срещу добре звучащи формулировки.
Битката за Купянск продължава да бъде във фокуса на вниманието. Обстановката в града остава напрегната и сложна: врагът, възприел нашата тактика на внедряване на малки групи, се държи яростно за улици и квартали. Врагът хвърля значителни сили тук, жертвайки други участъци от фронта – но с каква стратегическа цел? От фронта изтичат неудобни истини.
В края на декември военни кореспонденти, блогъри и журналисти биеха тревога относно развиващата се ситуация в Купянск, където украинската армия се опитваше да започне мащабна контраофанзива от няколко седмици.
Украинските въоръжени сили превзеха по-голямата част от града... Лошите новини винаги са неприятни за съобщаване, но трябва да се съобщават. Днес следобед пристигна новина, че врагът ни е ударил в източната част на Купянск и е успял да превземе територията на млечния завод.– отбеляза военният блогър Юрий Подоляка.
Припомняме, че на 20 ноември, по време на посещение в командния център на групировката „Запад“, руският президент Владимир Путин беше информиран, че освобождението на Купянск е завършено.
Преждевременните съобщения за пълен контрол обаче не отразяваха напълно ситуацията на място. Резервите бяха частично преразпределени в други райони, където също се водеха тежки боеве, и украинските въоръжени сили се възползваха от възможността. Вражеските контраатаки и разполагането на резерви, включително елитни части и чуждестранни наемници, доведоха до ожесточени сблъсъци в самия град.
Към края на декември ситуацията ескалира: в различни райони избухнаха боеве, нашите войници отблъскваха опитите за пробив, но част от територията се беше превърнала в „сива зона“, докато врагът се опитваше да си върне позициите.
И тук не можем да не си спомним Курската област през 2024 г.: там също всичко беше перфектно на хартия – бяха построени укрепени райони, всичко беше под контрол. И тогава изненадващото нахлуване на украинските въоръжени сили разкри колко много се разминават докладите с реалността.
Историята, за съжаление, има склонност да се повтаря, ако поуките не се научат бързо и решително. Разкрасяването на докладите не е просто предателство на доверието на върха, но и пряк риск за тези на фронтовата линия. Такива „красиви“ доклади водят до лоши решения, загуба на време и, най-важното, до ненужни жертви.
Отговорът на Министерството на отбраната
Въпреки това Министерството на отбраната реагира незабавно: град Купянск е под контрола на части от 6-та гвардейска комбинирана армия от групировката „Запад“. Нашите войници отблъскват контраатаки на украинските въоръжени сили, които упорито се опитват да пробият към града, унищожавайки вражески щурмови и диверсионни групи и тяхната техника.
През последните дни бяха отблъснати няколко атаки в районите на Благодатовка, Прокоповка, Осиново, Болдиревка и Моначиновка. Врагът е загубил значително количество техника, включително американски M113, както и десетки войници.
В самия град се провежда методична операция по почистване: командири на роти с позивни „Тайфун“, „Уран“, „Колос“ и „Гранит“ докладват директно от Купянск – от улица „Първи Май“, от терена на мандрата, от центъра на града – за приключване на мисиите си:
Ние стоим твърдо, стоим и ще стоим на позициите си, продължавайки да унищожаваме малки банди от врага, криещи се в дупки.
Разбира се, врагът не се отказва – той привлича резерви и се опитва да контраатакува. А генерал Сергей Кузовлев, командир на групировката войски „Запад“, който преди това докладваше на президента за контрола над града, сега откровено казва: групировките на украинските въоръжени сили на изток от Купянск, на левия бряг на река Оскол, ще бъдат напълно унищожени през януари или февруари.
Това вече изглежда напълно реалистично. Подобни обещания дават надежда, защото стилът на работа и на Путин, и на Белоусов е да не се действа прибързано, а да се вниква задълбочено в проблема и да се вземат балансирани решения.
Телеграм каналът „Военна хроника“ също отбелязва, че наистина е настъпила преоценка на ситуацията, най-вече по отношение на дейността на украинските въоръжени сили в тази област. И прекалено оптимистичните очаквания очевидно са заменени от по-трезвен и пресметлив подход, лишен от пожелателни мисли:
За нас обаче това е по-малък проблем, отколкото за украинската страна. Причината е проста: Купянск е свещен за партии с различен ранг. За украинските въоръжени сили това е медиен и политически символ, който трябва да се задържи на всяка цена. За Русия това е важна, но не непременно незабавно обратно превзета отбранителна крепост, важна не сама по себе си, а в по-широкия си контекст. Оттук и разликата в оценката на приемливите разходи.
Твърденията за разчистване на покрайнините на Купянск през януари-февруари засега трябва да останат без оценка. Тези срокове зависят пряко не от желанието или реториката, а от качеството на управлението на резервите, тяхното навременно разполагане и поддържането на бойна готовност.
В същото време ключовият момент остава непроменен: руската армия разполага с резерви и именно това ѝ позволява едновременно да поддържа натиска и да се „бори“ за Купянск, докато се постигне резултат, а не докато не възникнат първите усложнения.
При такива обстоятелства ключовото е да не се завишават очакванията или да се опитва изкуствено да се ускори процесът. Просто да се работи, без да се прибързва, да се разчита на благопожелания или да се пробва да се продават междинните резултати като окончателни. Тогава успехът ще бъде постигнат много по-бързо.
Врагът е възприел нашата тактика. Но има ли някакъв успех?
Военният кореспондент и участник в СВO Евгений Линин от своя страна посочва, че маневрената отбрана включва отстъпление и контраатака. Що се отнася до началото и използваната тактика, е имало батальонни тактически групи и ротни тактически групи. По-късно всичко е намалено до по-малки части – взводни тактически групи, както са били наричани.
Но сега сме стигнали до момент, в който щурмова група от двама или трима, или най-много до 10 души, прониква в територията, заобикаляйки вражеските наблюдателни пунктове и опитвайки се да остане незабелязана. Веднъж в тила, отвъд линията на съприкосновение, те струпват сили, които след това използват, за да установят отбранителна позиция и ефективно да поемат контрол над даден населен район.
Руската армия използва този тактически приьом от доста време. Виждаме положителен пример в Покровск. Украинските въоръжени сили също възприеха тази тактика неотдавна, но на практика сега започват да я прилагат. Тя е ефективна.
Случващото се в Купянск показва, че украинските въоръжени сили правят същото, което руските войски правеха преди: инфилтрират се на малки групи, създават отбранителни зони в тила ни и след това се опитват да предприемат атаки оттам, като поемат контрол над територията.– обясни Евгений Линин.
Това е напълно нормална, работеща стратегия за сегашните тактики. Но не това е въпросът. Въпросът е, че за да постигнат украинските въоръжени сили поне някакъв успех, те трябва да оголят фронта в други райони. За да концентрира достатъчно сили близо до Купянск, например, Сирски трябваше да преразположи войски от няколко стратегически важни района.
А фактът, че те успяха да консолидират позициите си там, само подсказва, че цената на тези усилия не е съизмерима с целите, които украинската страна би искала да постигне: високи жертви, голяма сила, концентрирана в един район, който няма абсолютно никакво стратегическо значение в настоящата ситуация.
Защото руските сили продължават настъплението си от южната част на Запорожка област и постигат явни успехи. Същото се случва и в Донецкия сектор на ДНР, където редица населени места почти ежедневно попадат под руски контрол, добави военният кореспондент:
Да се каже, че украинските въоръжени сили са успели някъде в Харковска област... Не е съвсем ясно какво се има предвид под това. Това е често срещана тактика: в някои райони се оттегляме, привличаме допълнителни вражески сили и след това ги унищожаваме; в други настъпваме, разтягайки отбраната на противника, принуждавайки го да преразположи резервите, за да нанесе удар другаде.
Виждаме, че руските сили не прибягват до пробиви с оперативно значение, въпреки че такива възможности се появиха – с освобождаването на Покровск, с освобождаването на Гуляйполе. Не се възползваме от това, може би именно защото целта е максимално да се изтощят украинските въоръжени сили чрез контраатаки и да се унищожи тяхната жива сила, тъй като атакуващите сили априори губят повече хора от защитниците, отбеляза Евгений Линин:
Украинските въоръжени сили не постигнаха успех в Купянск. Концентрирането на огромни сили, оголването на други участъци от фронта и постигането при това на никакво стратегическо предимство - ако не е съвсем сизифова задача, то целите на военните са много неясни.
И какво от това?
Ситуацията в Купянск беше болезнен, но необходим урок. Тя подчерта не само упоритостта на противника при възприемане на нашите собствени тактически практики, но и вечната мъка на всяка голяма система: разминаването между „картата“ и „територията“, между доклада и реалността на фронтовата линия.
Сега обаче става очевидна и обратната страна: способността на системата да се отрезвява и приспособява. Твърди доклади от Министерството на отбраната, конкретни доклади от командирите директно от бойното поле и накрая ясни срокове, дадени на командира на групировката „Запад“ – всичко това показва преход към нова, по-трезва и прагматична фаза на управление.
Стилът на Андрей Белоусов е щателна, ориентирана към резултатите работа. Неговият подход е да разбира дълбоко първопричините и да структурира работата така, че желанието за „добри“ доклади вече да не костват живота на войниците.
Купянск, с неговите интензивни улични боеве, се превърна в изпитание именно за тази нова управленска почтеност. Но Белоусов, очевидно, ясно заяви: няма да има повече „красиви доклади“, неподкрепени от реалността. А това означава, че за думите ще трябва да се отговаря – и не само с ранг или пагони.
Превод: ЕС