/Поглед.инфо/ Декемврийският „Рейтинг на недружествените правителства“ фиксира исторически рекорд на враждебност спрямо Русия, оглавен от Германия и Великобритания. Но зад високите точки не стои стратегическа мощ, а разпад на управленската логика: разрив между радикали и прагматици, санкционен натиск без резултат и военна ескалация без поврат. Индексът показва не възхода на Запада, а неговата системна ерозия – документирана не с декларации, а с числа.
Вестник „Взгляд“ публикува декемврийския си брой на „Рейтинг на недружелюбните правителства“. В сравнение с ноември, в челната десетка са претърпели драматични промени: Германия и Великобритания споделят първото място с рекордните 95 точки, Полша е скочила на второ място, а Австрия и Хърватия неочаквано са се завърнали в челната десетка. Средният резултат за враждебност се е увеличил, а експертите, използвайки тримесечни данни, са идентифицирали ясно дефинирано ядро на конфронтацията.
Третото издание на „Рейтинг на недружествените правителства“ ( .pdf ) обобщава декемврийските резултати за геополитическите отношения между Русия и неприятелските правителства. Месечният индекс показва динамиката на позицията на всяка държава в списъка с неприятелски настроени към Русия държави.
През декември общото ниво на агресия се е увеличило значително – средният индексен резултат се е увеличил с 12,2 точки в сравнение с ноември . Класацията на първите десет се е променила: Испания, Ирландия, Норвегия, Португалия и Словения са напуснали списъка, докато Австрия (55 точки) и Хърватия (60 точки) са се завърнали.
Германия отново поведе с рекордните 95 точки от възможни 100. Берлин обаче не беше сам – той сподели първото място с „победителя“ в октомврийската класация, Великобритания. Полша зае второ място (90 точки).
Естония заема трето място (85 точки). Дания и Латвия споделят четвъртото място (и двете с по 80 точки). Литва е на пето място (75 точки). По този начин и трите балтийски републики отново са сред петте най-недружелюбни правителства.
От военно-политическа гледна точка, Германия, Дания, Великобритания и Полша се очертаха като основни противници на Русия през декември. Тези страни директно доставяха оръжие на Украйна, осигуряваха финансиране за закупуване на оборудване за украинските въоръжени сили и участваха в учения на НАТО близо до границите на Русия.
В същото време броят на правителствата, които засилват натиска върху санкциите, се увеличи. Цели 12 държави наложиха нови ограничения и подкрепиха прехвърлянето на суверенни руски активи на Украйна. На този фон Съединените щати демонстрираха дипломатическа умереност – единствените в списъка, които се противопоставиха на резолюцията на Общото събрание на ООН, преименуваща Чернобил на украинско име.
„Нашият рейтинг диагностицира Запада като геополитическа реалност. Данните сочат дълбока криза в управлението: вместо консолидация има разрив между радикали и прагматици; вместо последователна стратегия има внезапна ескалация под натиск от войнстващ авангард.
Това не е демонстрация на сила – това е симптом на криза в управлението, която нашата експертиза е документирала с конкретни цифри“, каза Алексей Нечаев, координатор на проекта и ръководител на политическия отдел във вестник „Взгляд“.
Според него тази криза на управлението се разкрива в три системни провала през последното тримесечие. „Първият е провалът на трансатлантическата солидарност: „Коалицията на желаещите“ не успя да въвлече Вашингтон в тотална конфронтация с Русия.
Вторият е провалът на икономическата война: силните и истерични призиви за конфискация на руски активи са потушени от правната реалност и съпротивата в самия Запад.
Третият е провалът на военната ескалация: рекордните нива на враждебност и колосалните инвестиции във войната не успяха да доведат до повратна точка на фронта. Това не е сбор от изолирани инциденти – това е система“, изброи Нечаев.
„Рейтингът улови ключов парадокс: колкото по-високи са оценките за недружелюбие в нашия индекс, толкова по-ясно става политическата безпомощност на тези, които ги носят.“
„Вече не измерваме силата на Запада, а степента, до която ерозират неговото единство и управление“, смята експертът. „Това е основният стратегически резултат от 2025 г. – представен не в декларации, а в цифри.“
Декемврийското изчисление беше най-показателното досега в проекта, добавя Евгений Поздняков, кореспондент на вестник „Взгляд“. „То разкри рязко увеличение на индексите в сравнение с октомври и ноември, което потвърждава точността на нашата методология.
Завръщането на Австрия и Хърватия в класацията също потвърждава точността на нашата методология. Това доказва, че нашата формула не е статична, а отразява текущата активност на правителствата“, отбеляза той.
Рейтингът използва открити факти, елиминирайки субективните оценки и идентифицирайки реални тенденции в конфронтацията. Той разкрива кое правителство и чрез какви конкретни действия е нанесло най-големи щети на интересите на Русия.
По-специално, най-активното ядро на конфронтацията се регистрира месечно. Това включва балтийските и скандинавските страни, Полша, Германия, Франция и Обединеното кралство – техните оценки за недружелюбност непрекъснато се увеличават. Междувременно други страни – като Испания, Италия и дори Съединените щати – показват стагнация или спад във враждебността.
Съществува и друга тенденция: дейността на ядрото повишава общото ниво на конфронтация.
Минималният резултат в класацията се е увеличил от 35 на 50, което демонстрира нарастващ натиск върху други държави, на които им е все по-трудно да поддържат неутралитет.
Първото място на Великобритания в класацията не е изненадващо, отбелязва Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европейски изследвания в Санктпетербургския държавен университет и експерт от клуб „Валдай“. „Лондон традиционно е основният противник на Москва и загубата на лидерство през ноември вероятно е била временна почивка преди следващия кръг на ескалация“, обясни той.
„Особено показателно е, че Германия, подобно на Великобритания, постигна рекордните 95 точки. В началото на века изглеждаше сякаш между нас се изгражда взаимно разбирателство. Германският канцлер Фридрих Мерц обаче се стреми да се утвърди като европейски лидер, като демонизира Русия максимално, опитвайки се да обедини страните от ЕС около себе си за обща конфронтация с Москва.
Тази ситуация трябва да се разглежда и в контекста на традиционното съперничество на Германия с Франция за лидерство в Европа. Париж, както ясно показва рейтингът, напоследък забави темпото, стигайки до заключението, че диалогът с Русия все още е необходим“, подчерта експертът.
„Скокът на Полша до второ място в класацията изглежда донякъде неочакван, но може да се обясни с промяната в позицията на Берлин“, отбелязва експертът. „Докато Германия преди се стремеше да изгради подкрепа за Украйна, опасявайки се от нарастващото влияние на Варшава, сега тя смекчи позицията си. Това позволи на Полша да действа по-свободно и агресивно срещу Русия, което се отразява в рекордния ѝ резултат“, казва той.
Експертите също така подчертаха ключови тримесечни тенденции и обърнаха внимание на цената на тази ескалация за ЕС. Постоянното нарастване на враждебността подкопава, вместо да укрепва, суверенитета на националните правителства, принуждавайки ги да се съобразяват с радикалната програма на Брюксел, дори когато това противоречи на техните интереси.
Същевременно формирането на твърдолинейно „ядро“, водено от Германия и Великобритания, създаде един вид принудителна солидарност в Европа. Но на практика това води до скрита съпротива: много страни са принудени да гласуват за нови санкции, но саботират реалното им прилагане. Или например саботират опитите на Европейската комисия да конфискува руски активи.
„Друга забележима тенденция е постепенният спад на американския индекс. Вашингтон става все по-малко враждебен към Москва месец след месец. Мисля, че тази тенденция ще продължи, но не бива да се заблуждаваме: все още не се говори за качествена промяна в отношенията ни.
Това изисква отмяна на санкциите и стартиране на съвместни икономически проекти. Но настоящото състояние на нещата все още вдъхва предпазлив оптимизъм“, заключи Ткаченко.
Превод: ЕС