/Поглед.инфо/ На подобна тема съм писал и по-рано. От няколко години доказвам, че България нямаше да я има сега, ако не беше освобождението ни от Турско иго през 1878 г. и закрилата ни от Русия в световната политика през последните 150 години.

Украйна засили рязко войнствената си антируска политика след като получи независимостта си през август 1991 година. Въоръженият преврат в Киев срещу президента Янукович през февруари 2014 г., бясната антируска кампания на НАТО, враждебното отношение към руския посланик в България, изгонването на 70 дипломати и служители от руското посолство в София, легалните и нелегални доставки на наши оръжия за Украйна, закриването на достъпа до руски телевизии в България, внесеният на 15 март 2023 г. законопроект в Сената на САЩ с който се изисква едностранно черноморските страни да се съобразяват стриктно с американските интереси в района на Черно море и редица други антируски събития през последните години, ме принудиха да се върна отново към нея.

Американските власти излъгаха най-арогантно руските си партньори през 1990 г. по бъдещата политика на НАТО спрямо Русия. А руските ръководители проявиха учудваща наивност, като повярваха на устните обещания на американските ръководители, че НАТО няма да се рзширява на изток, без да подпишат ангажиращ официален документ между двете страни. НАТО продължи да взема нови и нови решения по засилване на агресивната си антируска дейност в района на Черно море.

Свидетели сме на невиждан поток от въоръжения за 150 милиарда евро от САЩ и другите натовски страни към Украйна. Десятки хиляди американски и други натовски войски и големи масиви от натовски въоръжения са изнесени на самата граница на Русия, на няколко хиляди километра от САЩ и недалеч от Санкт Петербург и Москва, но искат от нея нови отстъпки и даже най-цинично я обявяват за агресор. Това е очудваща арогантност на най-високо равнище. Най-големият агресор - САЩ изпраща свои и натовски войски и въоръжения на хиляди километри до самата граница на Русия, а обявяват нея за агресор. Най-големият агресор в света – САЩ, обявила 150 войни на други страни през последното столетие, сега нарича агресор една от последните си жертви - Русия.

Изпращането на няколко съветски ракети в Куба през 1962 г. по времето на Хрушчов вбеси американското ръководство, оглавявано от президента Кенеди. Техният пръст беше на пусковия бутон на атомните ракети, насочени срещу Съветския съюз. Те бяха вече инсталирали свои ядрени ракети в Турция и Италия. Американските власти живееха с убеждението, че на тях е позволено да вършат всичко по света, но на останалите държави то не е позволено. НАТО можеше да разполага ядрени пускови устройства близо до Съветския съюз, но същото или далеч по-малко, направено от руснаците в Куба ги вбесяваше.

САЩ и другите натовски страни имат сега може би 100 пъти повече най-модерни въоръжения на самата руска граница, но обратното не е допустимо и въпреки това руснаците запазват самообладание. Въпреки голямата лъжа на американското ръководство в 1990 г. с обещанията си за сдържаност, НАТО разшири членството си и се придвижи с хиляди километри на изток, до самата руска граница. За всеобщо учудване на разумните хора действителният агресор – НАТО обвини в агресия своята жертва – Русия. Американските и европейските медии от десетилетия повтарят тази лъжа и промиват тенденциозно мозъците на милиони хора по света. А българските медии им подражават послушно. Дори се престарават.

През последните седмици Русия съобщи, че премества тактически атомни оръжия в Беларус, която е съставна държава в по-голямата обща държава с Руската федерация. НАТО вдигна шум до небесата по този акт, въпреки, че САЩ има отдавна атомни заряди поне в 5 други държави техни съюзници. Значи САЩ могат да разполагат ядрени оръжия в други държави и го правят, а Русия няма право да разположи тактическо ядрено оръжие в друг регион на общата си държава с Беларус. Такъв е моралът на настоящото американско ръковоство. Лъжата е неговият специалитет. А арогантността е в неговия стил. Това е много опасно за света.

Американските войски се преместиха до самите граници на Русия и обявиха, че се бранят от „агресивните руснаци“, които не правеха нищо друго освен да охраняват собствените си граници. Образно казано, те бяха на входа на своя дом и нямаше къде повече да отстъпват. Управниците на Украйна подписаха споразуменията от Минск в 2014 и 2015 г., по договореност със западните си приятели, но никога не са имали намерения да ги изпълняват. Те тероризираха 8 години рускоезичното население на Донбас и само целяха да печелят време за увеличаване на военния си потенциал. Бившият канцлер на Германия г-жа Меркел го призна публично преди няколко месеца.

Превратаджиите от Киев фактически започнаха войната срещу Русия далеч по-рано – с конфронтационната си политика спрямо Русия след обявяването на независимостта през 1991 година. Големият американски дипломат Кисинжер и други по-уравновесени западни политици и дипломати предупреждаваха още тогава за вероятна руска защитна реакция. По-войнствените сегашни ръководители на САЩ обаче не се съобразиха с тези разумни предупреждения.

По оценки на Световната банка и на МВФ, Украйна се превърна в най-престъпната и корумпирана държава в Европа. Тези институции неколкократно отлагаха планираните си финансови траншове за Украйна и настояваха за по-активна работа на прокуратурата на тази страна през последните 10-15 години. Аз зная това и от докладите на Световната банка и на МВФ. Украинските власти обаче продължаваха да крадат безнаказано на всички равнища. Те го правят и сега. Въпреки благоприятните обективни условия за успешно ускорено развитие Украйна е европейската държава с най-нисък БВЛ на човек от населението през последните 10-15 години. Масовите кражби и корупцията дадоха резултати в умножаването и обогатяването на украинските олигарси. Не в това в което трябва. Западните господари на Украйна знаят това, но си затварят очите. За тях по-важно е Украинските власти да работят срещу Русия.

Правителствата на страните от НАТО се отнесоха пренебрежително към опитите на Русия за преговори и високомерно отхвърлиха представените от руските власти и разпространени по света проекти за споразумения на различни езици в края на 2021 г. Властите на САЩ обаче не искаха да преговарят, а да воюват с Русия. И избраха за тази цел Украйна. Американското ръководство наистина иска не мир, а война. И то до последния украинец. За ликвидирането на Русия. Във финансово-икономически план единственият печеливш от войната до сега е САЩ. А големият губещ е Европа. Много е тежко и за Русия.

Станахме свидетели и на нов масов инструмент в международните отношения. Хиляди и хиляди санкции Прилагат ги дори и за международни състезания на котки. Равнопоставените междудържавни преговори бяха заменени с масово прилагане на политически, икономически, финансови, институционални, спортни, културни, персонални и други санкции, налагани от Натовски страни на други държави. И на приемане на закони от американския парламент с екстериториална валидност, т.е. с приложимост в други, особено неприятелски страни, в грубо нарушение на установени от векове световни практики. Световната история едва ли познава друг период с такова масово и произволно прилагане на санкции.

Ръководителите на Русия нямаха друг избор, освен да прибегнат до военна сила за подпомагане на рускоезичното население в Донбас и други региони на Украйна. И за запазване целостта на своята държава, чиято съдба беше поставена от НАТО открито под въпрос. Целта на НАТО беше разпадане на Руската федерация. на няколко малки слаби държави, снабдители на останалата част от света с енергия и вода през следващите десетилетия. Това е особено важно за водните ресурси, понеже се очаква водата да стане най-дефицитният ресурс през следващите десетилетия.

България е направила своя цивилизационен избор с принадлежността си към Славянската и Православната християнска цивилизация преди повече от 1100 години и го е затвърдила категорично през последните 150-200 години.

Ние чувстваме близост, доверие и симпатии към руснаците, украинците, белорусите, молдовците, македонците, сърбите, хърватите, чехите, словаците, словенците, поляците. С част от тях ни сближава общият славянски произход, с други –общата православна религия, с трети – общата азбука и сходния език, с четвърти – общото или сходно културно наследство, обичаи, празници, а с част от тях – всички изброени характеристики заедно. Такава е напримерспойката ни с Русия.

Убедителни доказателства за общ произход, общо минало и активно общуване през вековете, във времена на възходи и падения, са и хилядите запазени солидни материални и духовни паметници, названия на улици и площади, реки и езера, планини, върхове и долини, названия на местности, имена на хора и животни, от преди много столетия на огромна територия от милиони квадратни километри. Това е доказателство за дълбоките корени на тази общност. Няма друга световна общност с която да имаме такива многобройни и трайни сходства.

Наличието на толкова много общи черти улеснява и обмена на ценностни характеристики между тези малки и големи народи. Преди повече от 1000 години малката България създаде и предложи на голямата Русия азбуката, сътворена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Според изявленията на руския патриарх Кирил, при посещението му у нас през Март 2018 г., благодарение на тази азбука възниква руският език и руското православие, в рамките на общата християнска религия и другите общи ценностни черти. Без получения дар от България преди много векове, каза той, сега не би имало руско православие и руски език. С това руският патриарх призна, че могъщата Русия има огромен морален дълг към малката България. Имаме всички основания да му благодарим за този духовен кураж и политическа смелост, след дългогодишно духовно мълчание от руска страна.

Случи се обаче нещо странно. Шепа маниакални врагове на българо-руското приятелство, част от тях може би платени и завербувани от специалните служби на САЩ и получили съответни възнаграждения от разкритията преди няколко дни, че за един кратък период 47,3 млн. американски долара са били насочени към България. Нашите фанатични русофоби си затвориха очите и ушите пред тези забележителни признания на руския патриарх към България и го обсипаха с недопустими измислици и лъжи за неговото поведение у нас. Те не желаят нормални отношения на България с Русия, благодарение на която ние съществуваме и сега като държава, а търсеха начин да ги скандализират на върха на такъв забележителен празник.

Аз изгледах няколко пъти видеозаписа за разговора на Патриарх Кирил с нашия Президент и не намерих никакви основания за недоволство от поведението му. В неговите думи нямаше злоба, назидания или високомерни нравоучения, а напомняне с горчивина на историческата истина за помощта и десетките хиляди жертви на Русия към българите, като ни наричаха братушки. Те сега се премълчават, омаловажават или преиначават тенденциозно от шепа хора в България, а също и в други Натовски държави.

Слепите поклонници на така наречените евроатлантически ценности не желаят тази истина да се знае от младото поколение българи. И не се колебаят дори да пренаписват учебниците за българските училища с измислици срещу Русия и премълчавания на враждебните действия на правителствата на Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и други западни държави срещу нас през последните 150-200 години.

Тази многовековна близост с Русия не подлежи на изтриване от народната памет с формалното подписване на договор за присъединяване към НАТО или Европейския съюз. При това, без да е питан нашият народ. Членството в тези организации, особено в НАТО, беше натрапено на България и на източноевропейските народи от САЩ и тогавашните български политически върхушки.

Традиционните ни приятелски отношения с Русия са сърцевина на нашия цивилизационен избор. Те не са измислени или натрапени. Този избор е на основата на общата славянска принадлежност, общата православна религия, общата азбука, общия или близък език, общите или близки цивилизационни, културни и нравствени ценности.

Ако не беше освободителната и закрилническа роля на Русия, днес може би щяхме да сме вилает на Турция. Щяхме да ползваме чужда азбука, да говорим на чужд език, да носим чужди имена, да празнуваме чужди празници. Нямаше дори да знаем за светите братя Кирил и Методий, за Хилендарския отшелник Паисий, за великаните Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и другите великомъченици.

Аз не настоявам за сервилно и сляпо поклонническо поведение пред Русия. Държа за нормални отношения, а не с лъжи, клевети и санкции. Нима с платена русофобия ли трябва да се отблагодаряваме сега на тази велика държава и на нейния велик народ! Никой не уважава и не се доверява на папагалска държава като нашата, с такива жалки управници! Не ни уважават истински дори и настоящите ни западни господари, на които нашите управници служат сервилно послушно. Такъв народ все по-трудно ще си намира истински приятели! А без приятели в живота на хората е много трудно. В световната политика е дори по-трудно. Още по-трудно е за малък народ, като нашия, в процеса на остра демографска криза, в сложните съвременни отношения, на такова политически ветровито място в югоизточния регион на Европа! Място, което американските власти възнамеряват да превърнат със закон в един от центровете на маниакалната си антируска политика.

Известна е вековната мъдрост: „Достойните всеки уважава! Дори и противниците им! Сервилно послушните с еластични гръбнаци– никой! Дори и господарите им!”

На всички, които пътуват из България, прави впечатление, че земята ни е осеяна със стотици паметници на българо-руското приятелство през вековете. Според наши историци, в България има около 450 паметници, посветени на българо-руското приятелство и като благодарност пред Русия за освобождението ни от турско робство. Няма друг народ и друга велика държава, на които да са посветени толкова много паметници на българска земя. И то не е случайно. Нито пък подлежи на режисиране. Тази близост има много дълбоки корени в нашата история и в народната ни памет.

Много пъти съм се замислял по парадоксалната ситуация в която сме натикани сега. Цялата ни съвременна история от 150-200 години е история на приятелство с Русия и с нейния народ. През същите тези години големите европейски държави са подкрепяли нашите съседи, главно Турция, Гърция, Румъния, Македония и Югославия (Сърбия), против нашите фундаментални национални интереси. Това пролича напоследък и по позицията на Америка и Западна Европа по споровете ни с Македония. На тях дължим парадокса, че днешна България граничи от всички страни с бивши български територии и етнически българи или техни наследници. Пътувайки из България навсякъде срещаме материални паметници на българо-руско приятелство и почти никъде или много, много рядко – българо –американски, българо-британски, българо-френски и други подобни.

Но имаме и нещо уникално – паметник на британски и американски пилоти, загинали при бомбардировките на София и други наши градове в 1943-44 година, убили около 5 хиляди цивилни български граждани и разрушили хиляди сгради в София и други наши градове. Паметникът е до американското посолство в София. Българските власти не само че не са протестирали срещу тази провокация, а на откриването са присъствали наши министри и депутати.

На този исторически фон уникален парадокс е и закриването на Славянския университет от българските власти преди години и откриването на Американски университет в Благоевград. Може ли някой да сравнява културната ни близост със САЩ и тази с Русия!

Шепа продажни български политици, без да се допитват до народа, ни натикаха преди 19 години в един агресивен военно-политически пакт, чиято главна цел е унищожаването (или поне раздробяването) на Русия – нашият освободител и покровител. Сега, пак без да ни питат, ни обявиха за фронтова държава срещу Русия. Този агресивен пакт сега използва предоставени му от българските правителства безплатни бази, насочени срещу Русия. Говори се, че сега се проучват възможностите за военноморска база на НАТО в дълбоководното крайбрежие в района на Бургас.

Никоя друга велика държава със своя народ не е била и не е толкова близка до нас. Не е направила толкова много и толкова значими добрини за нас, както Русия, като се започне още преди освобождението ни от турско робство, в борбата ни за църковна независимост. По меродавни данни на Шипка са оставили костите си около 600 опълченци и около 3500 руски войници. По това може да се предполага косвено, че на Шипка са воювали 6-7 пъти повече руски войници, отколкото са били опълченците.

Русия е мобилизирала за участие във войната над 300-хилядна армия, а българските опълченци са били 8-10 хиляди доброволци, без специална военна подготовка, за да изпълняват второстепенни спомагателни функции за руските войски. В хода на войната обаче те проявяват героизъм и способност да изпълняват самостоятелни бойни функции. Общата съдба на хиляди покойници на Шипка и по другите бойни полета на Руско-Турската освободителна война споява допълнително нашето вековно приятелство. Нищо друго не може да го сплоти повече от общата готовност на бойците да се разделят със живота си и да почиват завинаги в общи гробове в името на нашата свобода! От страна на тогавашните западни държави няма и помен от такова братско поведение.

В словото си на Шипка на 3 Март 2018 г. нашият Президент заяви, че сега никой не може да различи руските от българските кости. И че върху техните кости е построено зданието на нашата свобода и независимост. Това изразява чувствата на милиони българи. Чувства на благодарност и уважение, а не на сервилно послушание и сляпа покорност. То е известно на поколенията и не подлежи на забрава!

Към 1875-76 г., особено след турските зверства при потушаването на Априлското въстание, правителствата на отделни европейски държави. са били за някакъв натиск върху Турция. Никоя, обаче не е пожелала да изпрати свои войски да воюват срещу Турция. Само Русия го е направила, въпреки големите колебания във висшите граждански и военни среди в Петербург, понеже не са се били възстановили след тежкото поражение в Кримската война (1853-1856 г.).

Западните европейски държави налагат и предварителни ограничения върху Русия срещу разгръщането на войната. Нещо повече, голям брой техни сънародници воюват на високи командни постове в редовете на турската армия срещу руската армия. Главнокомандващият на турските сили на балканите е бил германец, преименуван в паша. Командващият турския военен флот в Черно море е англичанин, също преименуван в паша, с около 500 моряци и офицери – негови сънародници. Началникът на интендантството на турската армия в България е французин, също преименуван в паша. Командващият на последната безуспешна атака на турците на Шипка през август 1877 г. е английски полковник. Десятки висши и средни командири в турската армия край Плевен са от западноевропейски държави. Английски военни инженери са проектирали турските укрепления по отбраната на Плевен. И това може би ги е правило по-трудно преодолими. На страната на турската армия е воювал полски легион, съставен от полски имигранти в Турция. Прави впечатление, че сега НАТО повтаря същото в Украйна, но осъвременено.

Стотици други англичани, французи, германци, белгийци са били високопоставени военни във висшето командване на турската армия. Тези изобличаващи факти грижливо се премълчават днес от нашите русофоби. За тях не се пише нищо в манипулираните учебници по българска история. А те трябва да се знаят от младите поколения българи. Истината трябва да стои над всякакви конюнктурни съображения! Защото истината е непоклатима, а конюнктурата скоро ще се изпари с изчезването на НАТО, на Европейския съюз и други исторически еднодневки.

Русофобите са и против проектирания Сан-Стефански договор между Русия и Турция от 3 Март 1878 г., защото „той само създал илюзии у българите”. Иво Инжев дори го нарича „руска измама“ на българския народ. Жалки нещастници! Трябва да се знае, че дори и за лъженето има някакви граници! Те търсят в Русия вината за несбъднатите в Сан-стефанския договор мечти на българските поборници за обединяване на всички български земи в една голяма държава на Балканите. А не там, където е тя – в съпротивата на големите европейски държави. И наложените от тях ограничения върху Русия за умерено политическо поведение, още преди войната. Настоящите покорни слуги на НАТО в България се грижат да не обидят техните деди и прадеди от средата на 19-ти век.

Една от най- важните цели на Русия и на българските поборници във войната е била – всички български земи на Балканите да се обединят в една голяма държава. Българските русофоби предпочитат да мълчат за това, за да не обидят настоящите си приятели от същите западноевропейски държави, за враждебното поведение срещу нас на техните деди и прадеди, управлявали тези държави по онова време.

Нашите русофоби не приемат 3 Март за национален празник на България. Предпочитат такъв да е денят на Съединението през 1885 г. или обявяването на Независимостта през 1908 г. В умопомрачителната си умраза към Русия, тези хора пропускат елементарната истина, че без 3 Март нямаше на има нито Съединение, нито обявяване на Независимост. Защото нямаше да има какво да се съединява или обявява за независимо. Толкова просто и ясно! Но само за хора с нормален разсъдък и чиста съвест.

Същите русомразци ни убеждават, че Русия ни е освободила заради свои интереси в този регион. И по-специално, за излаз на топлите морета. Разбира се, велика държава като Русия е имала и продължава да има свои трайни стратегически интереси на Балканите. Подобни интереси са имали и имат САЩ и другите големи европейски държави. Проблемът е, че техните интереси са съвпадали с интересите на Турция, а не с нашите.

Руските интереси за излаз на Егейско море са съвпадали с нашия върховен интерес - да се освободим от турско робство. Силно влияние, обаче са оказвали и настроенията в руското общество да се помогне на славянските братя в България. Но може ли някой да ми посочи друга велика държава, помагала на по-малка държава, съзнателно във вреда на своите интереси! Няма такава държава. И не може да има!

Важна в случая е общността на руските и българските стратегически интереси и резултатите от войната. Общи интереси най-често има между приятелски народи. А резултатът от тази война е възстановяването на Третата българска държава след петвековно робство. Интересите на големите западноевропейски държави са се разминавали напълно с нашите и са съвпадали с турските. Някои от тях, като Великобритания, са били открито на страната на Турция. И са били против обявяването на руско-турската война от 1877-1878 г.

Британският официален аргумент е бил, че евентуален руски излаз на Егейско море, а от там – и в Средиземно море, би застрашил пътя им през Суецкия канал, открит няколко години преди това (на 17 ноември 1869 г.), към Индия и другите нейни колонии в Източна Африка и Далечния изток. Те не са съдействали за нашето освобождение, предвиждайки че бъдеща свободна България с излаз на Егейско море ще бъде приятелски настроена към Русия и ще й предоставя достъп до Средиземно море, което големите западноевропейски държави не са искали да допуснат.

Нещо повече, те са противодействали на руско-турската освободителна война. Трябва ли сега да им благодарим за това? И да принизяваме ролята на истинския ни освободител - Русия! Погледнете сегашната географска и политическа карта между Северна Гърция и Южна България и ще установите отлична илюстрация на сблъсъка на интереси между Русия и България, от една страна, и на тогавашните, а и настоящи големи западноевропейски държави. Тази изкуствено проточена територия на Гърция от Халкидики на запад до река Марица с турската граница на изток е важен сухоземен участък за изолация на Русия от топлото Егейско море.

Имала ли е България по онова време по-възвишен интерес от освобождението от турско робство? Категорично – не е имала. А на кого дължим в най-висока степен реализацията на този най-велик наш идеал – на Русия, безспорно. Известни са огромните усилия и жертви на българите с многобройни въстания в продължение на векове, за освобождение от турско робство. Всички са били смазвани жестоко от поробителите. Главната поука от тези въстания е, че освобождението не е било възможно без мощно пряко участие на голяма външна военна сила.

Русия ни освободи от петвековното турско робство и изигра ключова роля за създаването на българска държавна инфраструктура през 1878 и следващите години. Въпреки откритата или прикрита съпротива на големите европейски държави. Като изключим няколко свободолюбиви европейски интелектуалци, (главно писатели), техните правителства и техните народи не са познавали и не са се интересували активно от освобождаването на България от турско робство. Напротив, немалка част от тях са били срещу него.

Както вече подчертах, целта на Сан-стефанския договор беше обединяване на всички българи на Балканите в една държава, което правителствата на западноевропейските държави, а и съседните по-малки балкански държави, не допускаха. Великобритания и другите големи западноевропейски държави предупреждаваха Русия, че ще й противодействат, като се намесят във войната на страната на Турция. Русия не можеше да не се съобразява с тези заплахи, защото още не беше се възстановила от поражението в Кримската война. И беше изтощена от току що завършилата Освободителна война през 1877-1878 г., със стотина хиляди жертви. А срещу нея бяха почти всички големи европейски държави.

Както виждате, доста сходна обстановка с настоящата, включително и с политическите инструменти. Заплахи, санкции и военни интервенции - такъв е бил от векове, а не само по съветско време, езикът на Запада срещу Русия. Такъв е той и сега. Трагичната за нас разлика е, че настоящото ни правителство участва активно в него на страната на западноевропейските държви и се готви да воюва срещу Русия не само с оръжия, но и с войска. Част от нашите политици сега се гордеят с покорната си лоялност към НАТО в подготовката на война срещу Русия. По-елементарните между тях дори разказват публично колко пъти са посетили американското посолство в София, за да получат указания как да постъпят по важен проблем на нашата държавна политика. Вместо да се срамуват, те се гордеят със своето безличие и услуга на чужди - американски и западноевропейски интереси. Вместо български, те се интересуват как най-добре да защитават чужди интереси.

Оценявана от всякаква гледна точка, ролята на Русия за освобождението ни от турско робство е повече от решаваща. В началото на юни 1877 г. Русия има в региона на север от Дунав 276 хил. военен персонал. Впоследствие броят им нараства над 300 хиляди.

Лъжливи са внушенията на фанатични български русофоби, че едва ли не всички националности от тогавашна Русия са имали големи заслуги в освобождаването на България. Това също не е вярно, защото по онова време, по закон, руската армия е формирана главно от руснаци, които са били около 80% от населението на царска Русия.

Настоящата цел на русомразците е да разводнят и омаловажат ролята на руския народ и държава, като се разсее на още 10-15 народности, които дори не са участвали в армията. А някои не са и съществували. Това не се прави никъде по света. Още по-странно е да говорим за роля на украинците. Тогава не е имало нито такъв народ, нито такава държава. Всичко това е било Русия или, както са го наричали – Малорусия. Украинска държава се създава около 1922 г. с установявнето на съветска власт. Просто казано, неин създател е Ленин, макар и с добри намерения.

Отделни лица искат да се промени датата на националния ни празник, защото „със Сан-Стефанския договор се постановявала руска окупация”. Това е чудовищна измислица на болни мозъци!

Руска окупация на България по онова време не е имало. Нито намерения за създаване на такава. Защото, като се започне от първите седмици, през няколкото години след войната, останалите тук руски граждански и военни власти са били заети изцяло със създаване основите на българската държавност върху голата държавна поляна. Без руската помощ в тази насока, тук щеше да настъпи пълен хаос през следвоенните години, с непредвидими последици. По-скоро неблагоприятни.

Ако руските власти по онова време възнамеряваха да останат завинаги тук като окупатори, те нямаше да създават основите на независима българска държавност (гражданска, военна, институционална, културна, кадрова и т.н.), а щяха да ни наложат своята, със свои хора, без да подготвят местни граждански и военни управленски кадри и да създават инфраструктура на бъдещата българска държавност.

Някои фанатични русофоби настояват сега за отказ от 3 Март като наш национален празник” и замяната му с друга по-обединяваща дата, защото 3.Март „разделял и противопоставял българите“. Подхвърля се и датата 24 Май. Това е поредното странно твърдение на сегашните български русомразци. Според тези личности, освобождението ни от турско робство не обединявало, а разделяло българите. Мозъкът ми не побира това налудничаво твърдение на полуграмотни хора.

Тази дата може да противопоставя българи и турци, или богати и бедни българи, но в никакъв случай – милионите обикновени българи. Тази дата може да разделя нормалните съвременни българи и фанатичните русофоби, които губят самообладание само при споменаване на Русия. Но ако приятелите на Русия сега у нас са 70-75%, русомразците са 20-25%. Въпреки масовите медийни кампании от лъжи на западните и сервилните български медии срещу Русия. И въпреки забраната на руските медии в България и другите страни от НАТО. А кой забранява медии на опонента? Този който лъже най-много. Този, който няма аргументи, за да убеждава с думи и факти, а не с куршуми, снаряди, ракети и бомби.

Сега с благоговение си спомняме за българските капитани, командвали нашата млада армия, която разгроми сръбските нашественици край Сливница-Гургулят в началото на ноември 1885 г. Кой подготви българската армия само за 7 години след освобождението? И от нулата я направи способна да защитава току що придобитата свобода, от по-голямата и по-добре подготвената Сръбска армия!

Представяте ли си какво би се случило в началото на ноември 1885 г., ако мнимите руски завоеватели не бяха направили всичко това! Сръбският крал Милан, след като ни обяви война на 2 ноември 1885 г. и настъпи със 48 хилядна обучена и добре въоръжена армия със западноевропейска бойна техника, срещу 8-10 хилядна току що създадена млада армия с руско въоръжение на западната граница, можеше да превземе София следващия ден.

Някои съвременници оправдават покорството на народа ни под турско робство с думите „острата сабя не сечала преклонената главица“ и това е помагало на нашия народ да оцелява през вековете на политически ветровитото място на Балканите. Други пък се позовават на скандинавската мъдрост, че „острата сабя не достигала високо вдигнатата глава“. Може би има място за размисъл над тези мъдрости. Особено в наше време.

Руската подкрепа за България е продължавала и през следващите десетилетия. Обемът на моите разсъждения би набъбнал, ако изброявам и тях. Ще напомня само за едно важно, но също премълчавано още по-ново събитие - подкрепата на Съветския съюз на Парижките мирни преговори в 1946-47 г. да се запазим в предвоенните си териториални граници, въпреки че бяхме съюзник на Хитлеристка Германия, т.е. победена страна. С политическата подкрепа на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия и други западни държави и техни сателити, Гърция е претендирала тогава за целия регион на Родопите и Пирин (10% от нашата територия). Подобни претенции е имала и тогавашна Югославия за нови корекции на западната ни граница. Големи са били и претенциите към нас за репарации.

Съветската делегация на преговорите, водена от министъра на външните работи Вячеслав Молотов, с твърдата си позиция предотвратява новия опит на правителствата на западните държави за териториално разпокъсване на България. У нас и сега се помнят думите на Молотов от Париж: „Братя българи, бъдете спокойни! Вашите граници ще останат непокътнати!“ По настояване на съветската делегация на преговорите репарациите, искани от нашата страна са сведени до символичен минимум.

Защо този забележителен факт се крие от българите сега и особено от младото поколение? Защо съвременните власти и историците крият кои са били историческите ни приятели и неприятели в години на подем и падения? Защо не реагираме масово и категорично срещу пренаписването с лъжи на учебниците по литература, история и география от сегашните власти?

Като имаме предвид посочените исторически факти, а също настоящите и бъдещите си икономически и други интереси, България трябва да нормализира политическите, икономическите, научно-техническите и културните си отношения с Русия. Защото, независимо от настоящите общо взето нормални отношения между България и Турция, расте стратегическата заплаха от непредвидимата реваншистка политика на Турция с намеренията й да възстанови някогашното величие на Османската империя в осъвременена форма, обоснована от проф. Ахмет Давутоглу в неговата книга „Стратегическа дълбочина”, а също и от други турски идеолози.

Русия е единствената реална защита на нашата обща славянска цивилизация, православна религия, сходен език, култура и многовековни общи фундаментални материални, духовни и културни ценности и традиции, на която можем да разчитаме сега и в бъдеще.

България не е тук на този бурен географски кръстопът за пет или десет години. Ние сме тук от векове и трябва да останем във вековете. Никой не би предсказал какво може да се случи на това ветровито геополитическо кръстовище през следващите десетилетия и векове. На малък народ с малка и слаба държава, като нашата, практически без армия, е много трудно да устои тук на възможни бъдещи геополитически урагани. Нужни са ни надеждни силни приятели. Няма по-сигурни приятели от проверените в миналото при възходи и падения. И, което е много важно, приятели с общи интереси. Русия е такъв наш приятел. Ако се грижим за бъдещето на България трябва да пазим приятелството си с Русия. Нямаме друга дългосрочна опора. Дано не сме я загубили вече необратимо!

България трябва да остане член на Европейския съюз, поради липса на друга алтернатива в момента, но не трябва да подкрепя налагането на икономически санкции срещу Русия или на други мерки на ЕС, които могат да увредят стратегическите ни национални интреси. Не само защото от това страдат текущите ни интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Санкциите противоречат и на всички основни принципи и закони на съвременния световен стопански, политически, културен и друг обмен, в това число и на ролята на Съвета за сигурност на ООН, на правилата на Световната търговска организация (СТО) и т.н. Санкциите на България срещу Русия противоречат и на наситената с благоприятни за нас факти и на историческата логика на нашите взаимоотношения през последните 150 години.

Ако няколко страни членки на ЕС, като Полша, Швеция, Литва, Латвия, Естония и Румъния са имали сложни исторически отношения с Русия и сега желаят да ги продължават, това си е тяхна работа. Ние не трябва да имаме нищо общо с такива амбиции. В продължение на повече от 150 години сме имали много добри отношения с Русия по всички фундаментални аспекти на нашето развитие и не трябва да допускаме те да бъдат помрачавани, защото така може да се иска сега на САЩ и няколко европейски правителства.

Те могат да избират какви отношения ще поддържат сега с Русия, ако това се диктува от техни интереси. Но нямат право да ги налагат и на нас, чрез НАТО и Европейския съюз, поради съвместното ни членство в тези организации, защото такъв избор не отговаря на нашите интереси.

България не трябва да изпълнява решения на НАТО или на ЕС, които противоречат на фундаменталните ни национални интереси или ни противопоставят на Русия. Ако се стигне до война на НАТО срещу Русия България не трябва да участва под никаква форма в такава война. И ще трябва незабавно да напусне НАТО, като възприеме политика на неутралитет. А всички други „доводи” за санкциите (Крим, събитията в Донбас, инцидента край Керч, Сирия, Венецуела) са несериозни. Правителствата на САЩ – инициаторът на 150 войни през миналия и настоящия век, са последните, които могат да ни поучават на политически морал.

Нашият народ и сега живее трудно на този сложен югоизточен ъгъл на Европа на границата с Турция. Не че Турция ще ни нападне с танкове, ракети и самолети на мощната си армия. Това едва ли е възможно в съвременна Европа. Сложността на нашето положение се определя от стратегически геополитически условия.

Турция сега е с 83 милионно население и в недалечно бъдеще ще достигне и превиши 100 милиона, а ние се топим застрашително, защото преживяваме дълбока демографска криза. Към края на това столетие се очаква да спаднем на 3,5 млн. население, с най-малка етническа група – българите, и най-голяма - циганите. Турция има стратегическа геополитическа позиция между два континента – Азия и Европа и две цивилизации – християнската и исляма. Тя е богата на минерални ресурси, особено с най-новите открития на петрол и газ в морето между нейната територия и Кипър. През Турция вече минават и ще минават още повече стратегически артерии между Близкия изток и Европа – петролопроводи, газопроводи, електрически, електронни, сухопътни, въздушни и други комуникации. Турция контролира милионните миграционни потоци от Близкия изток към Европа. Турция контролира Босфора и Дарданелите, които придобиват сега още по-голямо значение в сложните отношения между Русия и САЩ. Турция е изключително важна с геостратегическото си положение за Европа, Русия, Китай, САЩ и други страни. Турция вече си позволява високомерно политическо поведение спрямо Европа, Америка и спрямо нас. Вижте как се изказва турският министър на външните работи за влиянието им върху нашето законодателство и нашите срамежливи искания за извинение. Прочетете споменатата по-горе книга на турския проф. Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Той е и виден турски държавник.

Повече от сигурно е, че през следващите десетилетия ще възникват сложни геополитически, икономически, военни, миграционни и други ситуации в региона, в които ще се преплитат интересите на България и Турция. В някои случаи това преплитане може да е остро, дори конфликтно, в което големите държави от Америка, Европа и други световни региони ще трябва да вземат страна. Поради по-голямото съвпадение на интересите им с тези на голямата и по-важна за тях Турция, великите сили най-вероятно ще вземат нейна страна. А ние ще подсмърчаме изолирани и безпомощни отстрани.

Като малка държава, ние не можем да защитим сами националните си интереси. През изминалите 150 години сме разчитали винаги на мощната Русия. През последните три десетилетия обаче обстановката се промени не в наша полза. Отношенията между България и Русия силно охладняха по добре известни причини. А през последните години протича затопляне на отношенията между Русия и Турция, поради съвпадение на националните им интереси. В тази обстановка едва ли ще можем да се уповаваме на Русия. Още по-малко на НАТО и Европейския съюз. В евентуална сложна политическа ситуация най-вероятно е НАТО да „помогне“ на България толкова, колкото „помогна“ на Гърция при военното нахлуване на Турция в Кипър през 1974 г. При 18% турско население в Кипър тогава, Турция окупира 30% от неговата територия и богато с ресурси море.А и не е известно колко дълго още ще просъществуват НАТО и ЕС. Очевидно е обаче, че няма да е безкрайно дълго!

Хладнокръвният анализ на историческите факти показва, че без активната роля на Русия през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега на картата на Европа. А как ние й благодарим сега за 150-годишната жизнено важна за нас закрила? По много странен начин: Преди години българското правителство закри Славянския университет и откри Американски университет. Даваме безплатен подслон на няколко американски военни бази, насочени срещу Русия! Заделяме пари от бедния си залък, за да се въоръжаваме и да се готвим за война срещу Русия! Да правим това, което дори кобургите не посмяха да сторят през Втората световна война, водени от принципа: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия“. Настоящото звучене на този принцип за нас е „Винаги географски в Европа, но никога във война срещу Русия. И ако трябва да избираме, да предпочетем Русия“.

Какво правим ние – съвременните българи? Кога ще се събудим от летаргичния си сън? Кога ще се научим да отличаваме приятелите от неприятелите си? Кога ще вникнем в стратегическите си интереси, т.е. след 50-100 и повече години.

НИМА НАШЕТО МЯСТО Е В НАТО!

НИМА РУСИЯ Е НАШИЯТ ГЛАВЕН ВРАГ!

НИМА ТРЯБВА ДА ВОЮВАМЕ СРЕЩУ РУСИЯ!

ТОВА БИ БИЛО ВЪРХОВНА ПОЛИТИЧЕСКА ЛУДОСТ!

НАШИЯТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР Е ПРИЯТЕЛСТВО С РУСИЯ!

...

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?