Точно преди 170 години, през пролетта на 1848 г. революционна вълна залива Европа. С непозната дотогава дързост народните маси от Париж до Виена, от Палермо и Милано до Лайпциг и Берлин, предвождани от вдъхновени радикални лидери, предявяват претенции за промяна на съществуващите системи, отхвърлят безапелационно легитимността на властващите монарси; издигат републикански идеи с искания за политически права и граждански свободи, за отхвърляне остатъците от феодалното право; а зависимите народи – за националното си обособяване.
В такава обстановка унгарската държавност възкръсва от пепелта след повече от 150-годишното господство на Хабсбургите. Под националното знаме се съединяват либералната традиция на Лайош Кошут, Ищван Сечейни, Ференц Деак с демократичното народностно начало на Шандор Петьофи и Михай Танчич. Създава се първата унгарска република, начело с Лайош Кошут. Изгражда се финансова система, суверенни институции; под знамената на хонведа – унгарската национална армия, – се стичат хиляди доброволци за защита на независимостта, свободата и правото на унгарците сами да решават съдбините си. Макар и потъпкана от щиковете на европейската реакция, революцията от 1848-1849 г. успя да издигне и защити национално-демократични и общочовешки ценности, които продължават да поддържат пламъка на унгарския национален дух и след позорното разпокъсване на историческите унгарски земи по силата на Трианонския диктат; и през революционните събития от 1956 г.; и след смяната на системата през 1989 г.
Скоро след промяната обаче надеждите на унгарците за демократичен преход, за развитие, основано на националните ценности и социален възход, се оказват попарени. Вярата им, че повече и по-свободни възможности в едно по-отворено общество ще им донесат повече просперитет се оказва измамна. Страната се деиндустриализира. Социалното разслоение нараства. Разклащат се традициите, разлага се моралът, разбива се нацията. Унгарците започват да разбират, че налаганите отвън демокрация и пазарна икономика са понятия, изпразнени от съдържание; капан, зад който се прикрива суспендирането на демокрацията и ликвидирането на пазара от робуващите на неолиберализма властващи елити. През значителен период от прехода на власт в страната са системни партии от социалдемократически тип, които гледат през розови очила на този разпаден процес.
Но както често става в историята, в критични ситуации се раждат сили и се формулират конструктивни решения, обединяващи нацията. В унгарските реалии локомотива отново е унгарският дух, съхранил се и устоял във вековните борби срещу опитите да бъде похитен и разкъсван от европейските империи. Трябваше обаче да минат две десетилетия преди унгарците да осъзнаят измамата, да се задействат и пристъпят към решителни действия.
Обратът към национално ориентирана политика се свързва с името на Виктор Орбан. Но в непосредственото му обкръжение се откроява редица от способни администратори – и връстници, и от по-старото поколение – като Шандор Пинтер, Ищван Шимичко, Петер Сийярто, Антал Роган, Дьорд Матолчи, Золтан Балог, Миклош Шолтес, Михай Варга, Тибор Наврачич, Шандор Фазекаш, Янош Лазар, Андраш Дончев и др., които споделят разбирането и необходимостта Унгария да отстоява национално отговорна политика. Така че на Орбан следва да се гледа като на събирателно име на значителен брой талантливи дейци, които под неговото ръководство умело държат кормилото на държавното управление и администрацията.
На 8 април в Унгария предстоят парламентарни избори. Прогнозата е, че коалицията на ФИДЕС с Християн-демократическата народна партия (ХДНП) ще успее да получи мнозинство за трето поредно управление на страната; независимо от мащабните опозиционни протести, щедро финансирани от фондации и „независими центрове“ на Джордж Сорос, Демократическата партия на САЩ и др. Миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан произнесе реч, която съдържа отчет пред нацията за извършеното от правителството през последните 8 година. А има какво да се каже.
Продължава политиката на реиндустриализация. Правителството твърдо се противопостави на опитите на Брюксел да спре изграждането с руска инвестиция на двата нови ядрени блока в Пакш. Решително отхвърли и т.нар. мигрантски квоти, също налагани от Брюксел.
Реформира се Националната банка и целия банков сектор така, че 220 хиляди семейства се освободиха от бремето на налаганите им от чуждите банки тежки ипотечни кредити. Днес повече от 50% от банковата система е унгарска собственост; както и повече от 50% от унгарските медии; защото няма национална независимост без суверенна банкова система и суверенни медии.
Създадени се 736 000 нови работни места (обещанието на ФИДЕС беше за един милион в рамките на 10 години). По такъв начин безработицата от 14% през 2010 г. се сведе до рекордното равнище от 3,8%. Рязко се ограничи инфлацията. Високият темп на икономически растеж позволи да се заделят значителни средства за социални дейности; с до 10% се повишиха пенсиите и заплатите. Комуналните услуги преминаха в унгарски ръце и семействата вече не плащат печалбите на мултинационалните компании чрез сметките си за газ, ток, вода и пр. От януари 2017 г. значително е намален ДДС на някои основни храни. В навечерието на Коледа всеки пенсионер отново получи талони за хранителни продукти "Ержбет" на стойност 10 000 форинта (около 65 лв.). Орбан потвърди обещанието си, към 2020 г. на пенсионерите да се изплаща допълнителна пенсия – за първи път в историята на Унгария.
Още през 2016 г. стартира радикална програма за насърчаване на раждаемостта. Въведен е 6-годишен отпуск за майчинство; като през първите 6 месеца след раждането майките получават 70% от заплатата си. Млади семейства, които поемат задължението да родят и отгледат три деца, получават средства за ново жилище в размер на 20 милиона форинта (прибл. 64 000 евро), половината от които са подарък от държавата, а другата половина ще изплащат в срок от 25 години, при лихва до 3%! „Благодарение на тези мерки днес имаме 50 хиляди повече унгарци”, изтъкна Орбан. „Коефициентът на раждаемост се повиши от 1,23 на 1,49, но много още трябва да се направи, за да достигне 2, което ще ни осигури дългосрочно оцеляване.”
Независимо че повечето публикации в западните медии дамгосват Орбан като „човек на Путин“, едва ли има основание унгарският премиер да се нарича „проруски“. Той просто следва национално отговорна политика. Наскоро се подписа 15-годишен договор за доставка на румънски газ. По такъв начин се приключва с „руския монопол“ и към началото на 2020 г. съотношението между румънския и руския газ в Унгария ще достигне 50/50.
Страната е почти безпроблемен член на НАТО, особено на фона на такъв съюзник като Турция. „Почти”, защото има сериозни разминавания с Брюксел. Преди седмици Унгария блокира заседанието на комисията Украйна-НАТО. Поводът е немаловажен: Будапеща настоява за преразглеждане на украинския закон за образованието, който нарушава правата на унгарското малцинство. Същевременно Унгария редовно участва в учения на НАТО, съюзнически части са дислоцирани в базата в Папо на запад от Будапеща. В Унгария няма политически затворници. Журналисти не се убиват. Опозицията свободно участва в изборите. С какво толкова Орбан заплашва Запада?
Заради това, че той и неговата партия изграждат неправилна демокрация. Формално е демокрация, но на практика, след като не се намира под опеката на външни „мониторингови“ групи, институции и медийни фактори, това не е правилната, либералната демокрация!
В същото време този „неправилен демократ“ използва членството на страната си в ЕС, за да „изтупва” съюза като „брашнян чувал“. Слабо известен факт е, че Унгария получава почти рекордни пари от ЕС за вътрешните си проекти – 25 млрд. евро в рамките на 7-годишната програма до 2021 г. Но според „експертите”, разпределяли се „между структурите на олигарси, приближени на Орбан, без достатъчно конкурси“. На всичко отгоре, неправилната държава има по-голям икономически ръст от повечето правилни.
Иначе казано, Унгария оказва вредно влияние като поддържа националните си интереси и отстоява суверенитета си; също както през революционната 1848 година! От гледна точка на световната либерална мисъл това не се полага на една централноевропейска страна. Затова Орбан е вреден заради лошия заразителен пример. И за да се разбере защо е толкова опасен, нека отчетем още едно обстоятелство.
„Вярвам в прости неща: работа, семейство, родина”, каза Орбан в речта си отпреди месец. „Вярвам, че семействата формират гръбнака на нацията. Вярвам, че всеки, който се ангажира да има деца, трябва да получи цялата възможна подкрепа. Смятам, че майките трябва да бъдат уважавани и почитани. И вярвам, че ако продължаваме така, в Карпатския басейн ще има повече, а не по-малко унгарци. Вярвам, че ние, унгарците, имаме бъдеще, ако култивираме унгарския език, защитаваме нашата християнска и унгарска култура, ако съхраняваме независимостта си и унгарската свобода... Това е унгарският модел и доколкото виждам, той работи. Да насърчаваме тези, които упорито работят, да подкрепяме семействата, да съхраняваме националната идентичност, да опазваме независимостта си! Това е бъдещето и това бъдеще трябва да бъде наше.”
.jpg)
(снимка БГНЕС)
Преди три години Виктор Орбан посети Иран. Въпреки размахването на пръст от Брюксел, унгарският премиер развива активно връзки с държави извън ЕС, включително с Русия, Китай, Виетнам. Това също е повод да наричат Унгария "неправилна демокрация".
Дума
