/Поглед.инфо/ Покрай войната в Сирия, атентатите в Турция, заплахата от нови потоци мигранти от Близкия Изток и Северна Африка, стачката на гръцките фермери и други събития от горещи точки около нас, медиите като че загърбиха информациите за срещата между унгарския премиер Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин. На публиката така и не стана ясно какво постигнаха двамата държавници в резиденцията в Ново Огарьово край Москва миналата седмица.

Нека отминем протоколните речи, задължителни за всяка подобна среща на високо равнище, макар съдържанието им далеч да надхвърля обичайната размяна на любезно дипломатическо говорене; и да посочим резултатите. А те говорят от само себе си.

В подписаните документи се сочи, че енергетиката е ключова област на двустранното унгарско-руско сътрудничество. От общото потребление на енергия в Унгария, три четвърти от суровия нефт и две трети от природния газ се дължи на руския внос. С новото споразумение срокът на договорираните доставки на руски газ е удължен до края на 2019 г. Освен това:

- унгарската петролно-газова компания „MОЛ” ще проучва находища в Западен Сибир и във Волжко-Уралския регион;

- унгарската фармацевтична компания „Гедеон Рихтер” ще продължи да изгражда проекти на територията на Русия;

- унгарски фирми ще вземат участие в проектиране и изграждане на инфраструктурни обекти за подготовката на 21-то издание на Световния шампионат по футбол, който ще се проведе в Русия през 2018 г.;

- руски фирми ще извършат обновяване и ремонт на третата линия на будапещенското метро, както и доставката на нови пътнически вагони;

- обсъдена бе възможност, която да проправи пътя за сътрудничество между Унгария и Русия в производството на железопътни вагони за трети страни;

- двете страни ще си сътрудничат със съвместни проекти в областта на енергетиката и високите технологии;

- двете страни ще си сътрудничат в хуманитарната и в културната област;

- обсъждана бе и евентуалната унгарска покупка на 30 руски хеликоптера на стойност 450 милиона щ. дол.

Виктор Орбан отново потвърди, че разширяването на АЕЦ в Пакш с два нови енергоблока е унгарската сделка на века. Той допълни, че Унгария смята за „излишен” международният „дебат” по руско-унгарското споразумение за централата, доколкото двете страни работят заедно в областта на атомната енергетика от 1960 г. и днес не правят нищо повече от продължаване на съществуващото сътрудничество; и че Унгария дължи благодарност за това, че Русия е готова да разшири това сътрудничество. Добрите унгарско-руски икономически връзки са в интерес на унгарския народ, подчерта още премиерът. Без тях унгарската икономика и унгарската индустрия не биха могли да функционират.

„Русия не е враг на Унгария, а един от нейните партньори. Русия не е и заплаха за нашата родина.” Възможностите, които се предлагат за партньорство и сътрудничество е „една от предпоставките за нашия икономически успех”. Спадът, който е факт в търговския обмен, за щастие не е по вина на нито една от двете страни. Премиерът спомена и за интереса на руските студенти към 200-те стипендии, отпуснати от унгарски университети и че те са били предсрочно попълнени. Това е добра предпоставка за развитието на дългосрочни връзки между двете страни.

Засягайки международната обстановка Орбан подчерта, че не е възможно да се игнорира Русия от решаването на най-важните проблеми на световната политика. Унгария оценява високо усилията й за разрешаване на ситуацията в кризисните зони и за спиране на милионите имигранти. Той потвърди унгарската гледна точка, че масираните неконтролирани потоци от мигранти вещаят зли последици за Европа. Министър-председателят заяви, че шенгенските разпоредби трябва да бъдат уважавани, както и християнските и националните ценности. Но те трябва да останат ценности и в бъдеще”.

Орбан посочи също, че в Европа оспорвано се дискутира дали външни лица трябва да могат да вземат решения, „с кого ние, унгарците, искаме да живеем”. Гледната точка на Унгария по този въпрос е, че „никой не трябва да бъде принуждаван на съвместно съжителство с хора, с които не желае да живее”. Той подчерта, че Унгария остава лоялен член на Европейския съюз. Според него обаче, не е възможно автоматично да се разширяват санкциите срещу Русия след средата на годината, без за това да се проведе открит дебат и че все повече държави-членки са съгласни по този въпрос. „Икономическият растеж в Европейския съюз е бавен и страните-членки от този блок не могат да си позволят лукса да не си сътрудничат с всеки, който може да направи икономиката им по-динамична”, каза в заключение Орбан.

Владимир Путин от своя страна нарече Унгария „традиционен и надежден партньор” на Русия. Той добави, че „руската страна разчита много на напредъка за изпълнение на плановете, които обсъдихме по време на посещението ми в Унгария миналата година”. Пред репортерите Путин заяви, че той и Орбан са обсъждали „възможностите за възраждане на пълноправен диалог между Русия и Европейския съюз” и в най-голяма степен оценява усилията на унгарското правителство и лично на Виктор Орбан в тази насока. „Ние симпатизираме на позицията на унгарското ръководство, на премиера на Унгария, да защитават европейската идентичност, идентичността на своята страна и на своя народ”.

След края на срещата, унгарският външен министър Петер Сийарто обяви, че следващото заседание на съвместната унгарско-руска икономическата комисия се насрочва за 22 юни в Будапеща.

„Европейските санкции се отразиха негативно на унгарския износ на земеделска продукция за Русия. За сметка на това износът на селскостопански технологии и инженеринг динамично нарастна. И въпреки негативните политически влияния върху икономическото сътрудничество, Европа е на път да навлезе в нова фаза. Двете страни планират значително увеличаване на взаимните си инвестиции”, каза министър Сийарто.

Вижда се, че постигнатите споразумения са взаимно изгодни и за двете страни. Унгария си гарантира дългосрочни доставки на енергийни източници; реконструкцията и обновяването на третата, най-дълга линия на будапещенското метро, построена по съветски проекти. Унгарски фирми ще разширяват дейността си в Русия и по такъв начин ще съдействат за развитието на руската инфраструктура. Двете страни ще участват в съвместни инвестиционни проекти и в търсенето на нови пазари. Нека не гадаем социалния ефект от това сътрудничество, откриването на нови работни места и в двете страни. Едва ли може да спори, че подписаните споразумения отговарят напълно на унгарския национален интерес.

На този фон странни изглеждат заглавията на някои от водещите унгарски медии: Орбан е наречен „поръчковото момче на Москва”, „троянски кон в Европейския съюз”; Путин пък си търсел съюзник, след като загубата на Русия, само от търговията с региона, надхвърляла 7 милиарда евро; и др. под.

Не по-малко странна е реакцията на опозиционните партии. Всички до една, с изключение на крайнодясната „Йоббик”, осъдиха визитата на унгарския премиер в Русия като ненужна и „увреждаща отношенията на Унгария с нейните съюзници”. Атила Ара-Ковач, външнополитически съветник на „Демократическата коалиция” на бившия премиер Ференц Дюрчани обвини Орбан в отхвърляне на „всички европейски ценности и сътрудничество” и в „хазартна игра с енергийната независимост на страната”; Виктор Сигетвари, лидер на либералната формация „Заедно” на другия бивш премиер Гордон Байнаи, нарече срещата не само безмислена, но и „тревожна в сегашната международна ситуация, само ден преди срещата на върха в Брюксел”; партията на зелените отново атакува Орбан заради договора за АЕЦ Пакш-2; според социалистите, на пресконференцията Орбан е трябвало ясно да каже, че „Унгария е надежден член на НАТО и на Европейския съюз”; говорителят на УСП изрази също „надежда”, че Орбан „не е получил партийни инструкции от Москва, ден преди срещата на върха”; – все „аргументи” и реторика, до болка познати от нашите грантови медии и обслужващите ги „експертни” централи.

В същото време, анкета на унгарския институт за изследване на общественото мнение „Незьопонт” сочи тенденция за промяна на отношението на унгарците към изграждането на по-тесни икономически връзки с Руската федерация. В началото на 2015 г., само 38 на сто от унгарците са били настроени положително към обърнатото на Изток сътрудничество. През август 2015 г. този процент се е увеличил на 49%. Докато броят на лицата, негативно оценяващи унгарско-руското икономическо приятелство, е намалял наполовина.

Коментарът, както се казва, е излишен!