Доклад, изнесен пред Форума "За свободата на нациите" в Москва - 15 - 16 февруари 2024 година - на привържениците на борбата със съврменните практики на неоколониализъм.
/Поглед.инфо/ В страните от периферията и полупериферията на развития капиталистически свят, неоколониализмът днес се усеща особено остро. С развитието на многополюсния свят и ресуверенизацията на държавите от Изтока и Глобалния Юг, периферията, която заподното ядро може да експлоатира, се свива, в резултат на което намаляват възможностите за печалба на западните корпорации, както и за издръжка на щедрите социални системи в тези държави, които виждаме, че днес западат. За да оцелеят режимите в Северна Америка и Западна Европа, те се нуждаят или от нови пазари, от евтини суровини, стотици милиони нови потребители и държави, които да бъдат заробвани с кредити и зависимости, или от интензификация на експлоатацията на полупериферията, която днес се е свила основно до Източна Европа, в това число и Република България.
В състояние на неоколониална зависимост повечето източноевропейски държави съществуват по-скоро формално и де юре, отколкото фактически. Липсата на реален държавен суверенитет означава, че медийната и културно-информационната среда е изцяло подчинена на доминиращите в Западния свят и най-вече в метрополията на Хегемона, наративи. И за да бъдем конкретни, трябва да отбележим, че от трите най-големи телевизии в България, две са частни и в тях прозират дългите ръце на Централното разузнавателно управление на Съединените щати. Най-гледаната частна телевизия – "Нова ТВ", се контролира от сенчест сръбски бизнесмен, който е в уж съдружие с бившия шеф на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс.
Резултатът е, че по големите телевизионни канали, когато стане въпрос за политика, международна или вътрешнобългарска, се канят само представители на неправителствените организации, свързани с мрежата на Джорд Сорос и финансирани от фондация "Америка за България", както и членове на управляващата дясно-либерална коалиция. Честа практика, демонстрираща неоколониалната зависимост, е в дискусионни телевизионни формати да се поканят двама души, които уж да спорят, а всъщност да са представители на едни и същи неолиберални и проамерикански възгледи, което да се представи на зрителите като свободен диалог.
Нещо повече, неоколониалните мрежи не пропускат и интернет, където по неотдавнашен проект бяха раздадени няколко милиона долара за привличане на млади "инфлуенсъри" в Ютуб, ТикТок и Инстаграм, които да защитават уж демократичните ценности, а по същество политиката на правителството пред тинейджърите и младите хора.
За да се получи затворен кръг на информационното затъмнение, управляващите в България предложиха и законопроект, с който ще имат право да цензурират съдържанието в Интернет, включително и след предупреждение да затварят независими онлайн медии. Нещо повече, едната от управляващите партии предлага конкретно Държавната агенция за национална сигурност на България, тоест нашето контраразузнаване, да следи всяка интернет платформа с над един милион потребители. Това включва забранените в Русия, но популярни в България, Фейсбук, Инстаграм и други. Вероятно няма да се пропусне и ролята на Телеграм, откъдето хиляди българи иначе получават информация за международните събития и за специалната военна операция на Русия в Украйна от руски и други източници.
По същество неоколониализмът създава една порочна и самоподхранваща се медийно-информационна среда, в която правилните гледни точки са само тези, които се изразяват от западните посолства и трите управляващи партии в България, а всичко друго е "руска дезинформация". При това всяка критика към властите, дори да няма общо с геополитическата ситуация, се обявява за "Путинска пропаганда" и "дезинформация". Така например, когато обществени кръгове реагираха на новината, че правителството на България се е съгласило с искането на Австрия срещу "въздушен Шенген" да приеме хиляди нелегални мигранти, властите и големите казионни медии обявиха, че всеки, който дори го споменава и критикува, сее "Путинска дезинформация".
Друг конкретен пример на този информационен неоколониализъм е изкривяването на историческите истини и факти. След като българската наука, особено хуманитарната, е хронично недофинансирана - вероятно целенасочено, в научните институции и университетите бяха пуснати неправителствените организации, които с щедра ръка дават грантове и спонсорство на желаещи учени, очевидно при условие, че изразяват необходимите на западните държави и на частни фигури като Сорос, исторически и културни наративи. Историците, които отказват например, да кажат, че Руско-турската война от 1877-1878 не е освободителна за българите, а преследва някакви руски имперски интереси за контрол над Босфора, биват определяни като "учени с остаряло мислене", "комунисти" и "хора, заради които не може да се развиваме по европейски". Създават се измислени наративи и истории по отношение на всички важни моменти от българската история. В най-древната история, където се цели да се докаже, че българите не били славяни, а някакво друго население, очевидно с цел да нямат никаква връзка с руснаците. И стигаме до най-новата история, където се изкривява истината за Втората световна война, българското профашистко и прогерманско правителство се изкарва като демократично и патриотично, а Червената армия като армия, която е окупирала България и ни е отделила от богата и цивилизована Европа.
И така, виждате, че неоколониализмът в информационната сфера изменя и изкривява всички факти, независимо дали става въпрос за международната политика, за вътрешната политика или дори за националната и световна история. В резултат на това цели поколения от млади хора живеят в един по същество фиктивен свят. Добил печална известност пример е свързан с Япония, където се оказа, че все повече млади хора не знаят, че САЩ са ударили Хирошима с атомна бомба или Франция, където мнозинството хора днес смятат, че САЩ имат основна роля за победата над Нацистка Германия, докато подвигът на милионите съветски войници и цивилни, загинали за победата, е премълчаван. И разбира се, България, където младите българи са приучавани да забравят дори освобождението на страната от турско робство, което иначе е централен лайтмотив от съвременната национална идентичност и памет на българите, и с което сме израснали и възпитани поколения от нас.
Борис Гризлов - председател на ВС на ПП "Единна Русия", Румен Петков, д-р Румен Петков, Владимир Маринов
Александър Александрович Авдеев - посланик в РБългария, Румен Петков, д-р Румен Петков, Владимир Маринов
Андрей Громико, доктор на политическите науки. Внук на известния дипломат и министър на външните работи на СССР Андрей Громико, Румен Петков, д-р Румен Петков, Владимир Маринов
