/Поглед.инфо/ Тези дни драгият телевизионен зрител се чувства адски изплашен, преследван от послания, новини, пиар-тероризъм и интриги. На целия този фон драмата "Ще си вземе ли БСП Бузлуджа" се загуби, но аз ви предлагам да не подценяваме такива велики любовни истории. Зрителят винаги има нужда да си поплаче малко, когато застане пред малкия екран.

А пък това си е екшън.

Първо, Нинова обяви, че партията ще си иска монумента, после й казаха, че това сега вече е невъзможно!

След това тя заплаши с протести, после се изясни, че за Чинията ще има търг, и така ситуацията стана още по-драматична!

Знам, че ще ме обвините за тази ирония!?

Не съм ироничен към историята!

Не пародирам труда на онези архитекти, строители, електроинженери и работници, които са построили това архитектурно чудо, този уникален паметник!

Престъпление на държавата е, че допусна подобен строеж да бъде занемарен до крайност!

Престъпление е, че държавата не знае как да печели от един монумент, който, дори и полуразрушен, привлича толкова много чужденци, които не могат да се наситят на неговата екзотична модерност!

Но ме дразни опитът темата за Бузлуджа да бъде мелодраматизирана до нивото на сапунена пиеска! Защото повечето от нас са наясно, че в искането за връщането на Чинията няма реална политическа мисъл, а просто желание за изсмукване на емоционалните страсти на левите фенове!

Нека да ви обясня защо.

Идеологът в сянка на БСП, Юрий Асланов, често обича да казва, че "политиката се състои от знаци и символи". Левицата днес е попаднала изцяло под диктатурата на подобно отношение на света. Което ще рече, че само символният жест е важен, а не реалното действие.

Това е авторитаризъм на суетата, пълно заложничество единствено на визията, обсебване от опаковката.

Политиката на знаците и жестовете изначално е изпразнена от съдържание, защото тя вярва единствено в рекламата, а не в продукта.

Една такава левица е повърхностна, която се грижи единствено за тоалета, който носи, а не какво предлага реално на хората.

Даваш знак и после забравяш за него.

Произвеждаш заглавие и спринтираш към следващото.

Това е левица, която няма стратегия, левица без проект!

Левица, която смята, че символите са нейното автентично духовно опиянение или по-скоро се опитва да предложи символите като заместител на идеологията, която обикновените социалисти жадуват.

Това е левица с ампутирана памет, защото знаците са нетрайни, а символичните действия се изчерпват бързо.

Всъщност проблемът на БСП днес е именно това - партията прилича на героиня от филм, която се опиянява от марки, луксозни обувки и чанти - изобщо не левица, а продукт на МОЛ.

С други думи - политиката на знаците винаги води до комерсиализация на политическото действие и до дерайлиране от коловоза на автентичните идеи!

Бъдете убедени, че сега сме в същата ситуация.

Патетичното искане за връщането на Бузлуджа по никакъв начин не е подкрепено от намерение за реално действие.

Ако Бузлуджа можеше наистина да бъде върната в предишното състояние, то предходните ръководства щяха да го направят със сигурност. На тях обаче не им хареса солената сметка, която трябваше да платят, дори и само за една елементарна консервация на обекта.

Нинова обаче направи заявка за връщане и то в изключително удобно време - месец и нещо преди събора на левицата!

Това е политика на знаците!

Така тя ще може да излезе пред хората на поляната и да им каже - да, не спечелихме изборите, но ето - поискахме си Бузлуджа!

Това ще й даде терен да се рекламира отново като смел лидер, като водач, който направи онова, което онези преди нея не успяха.

И понеже емоцията е голяма, и понеже на Историческата поляна винаги е приповдигнато, никой няма да си зададе онези малки, коварни въпроси, които демаскират цялата политика на символите.

Първо, защо Корнелия Нинова си поиска Бузлуджа, след като законът, който не позволява безвъзмездно даване на държавна собственост, вече влезе в сила!?

Ако темата наистина я вълнуваше, тя можеше да го направи в мига, в който стана лидер, за да покаже, че наистина иска да внесе промяна, а не просто да флиртува с настроенията на избирателите!?

Днес вече е ясно едно - БСП щяла да се бори за концесия от 10 години за паметника.

Ама това е безумно!

От такава концесия няма никаква икономическа полза, защото БСП ще налее много пари за консервирането на монумента, но ще има ли възможност да го спаси наистина!?

Моето предположение е, че никой не мисли в тази посока!

Политиката на символите изисква единствено да кажеш, че си искаш паметника.

За периода след това никой не мисли, а дори и не се интересува!

Хоризонтът е сведен само до митинга. Само до бързата консумация на активи.

Всичко отвъд това не интересува Нинова и компания!

Иначе отдавна щяха да са представили цялостна стратегия за паметника, за това какво прави БСП и с какви пари си го позволява.

Няма и да видите нещо подобно!

Стилът "Нинова" е като на ято от скакалци - втурват се, опустошават първата нива, след това се местят на втората, а в края на пътя след тях има само опоскани идеи, които са били захвърлени, защото вече не дават знаци...

Същото ще се случи с Чинията.

Тя ще остане в същото състояние. И никой няма да се сеща за нея, защото тя е важна само сега, а след това ще има нови полета за пълно унищожаване.

А иначе, като контраст на политиката на знаците, мога да ви предложа реалистичната политика!

Докато градим въздушни кули и пясъчни замъци, в страната се проведоха частнични местни избори.

ГЕРБ биха още на първи тур в селата Тръстеник и Бошуля.

ДПС размаза всички в Антоново, а независим се представи най-добре в село Ябълково.

Там, където не трябват знаци, а реална работа, БСП нещо изчезва от терена!

Разбира се, далеч съм от мисълта да генерализирам избори в четири села, но тук дори и знакът пак е тежък. БСП е отплувала в собствените си небесни селения и заради това рядко се сеща за хората по места, за работата по селата, за прякото действие, напук на знаци и символи.

Една партия, която си повярва, че е продукт от нематериалния свят, е обречена да витае в отвъдното и да не знае как да се върне при хората. Които всъщност я чакат, но виждат от нея само символи и знаци и заради това махват с ръка, псуват зловещо, гръмогласно кълнат, а после търсят има ли за кого другиго да гласуват, че това наоколо просто не се трае...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели