Космическият вятър и тъмната енергия са сред загадките, които преследва атомният физик д-р Пламен Кръстев
Да минеш през портите с надпис Veritas /Истина/ и да пристъпиш в най-прославения храм на науката е блян на всеки изследовател по света. От катедрата на Харвардския университет атомният физик д-р Пламен Кръстев днес може да се потопи обратно стремглаво в детските си спомени от Търговище.
“Аз съм сред щастливците, които знаеха от рано какво искат да правят. Открих, че имам влечение да разбирам как работи природата, как са устроени нещата. Беше ми интересно да наблюдавам звездите, планетите и слънцето. Като ученик задоволявах любопитството си с любимите ми предмети – физика, математика, информатика и астрономия”, казва той. В съзнанието му се е запечатал мигът, в който окончателно решил да се посвети на физиката – по време на лагер-школа по астрономия в Планетариума във Варна и в Националната астрономическа обсерватория в Рожен.
“Една вечер ни показваха невероятни снимки на планетите и галактиките на фона на въздействаща музика. Дойде ми неясната идея какво да правя и оттам нататък нещата придобиха логичен смисъл”, допълва д-р Пламен Кръстев. Още като юноша го вълнуват вечните загадки – най-привлекателна му се вижда теорията на относителността на Алберт Айнщайн.
“Исках да разбера дали е възможно
да се пътува напред – назад във времето,
дали съществуват паралелни светове. Реших да започна професионални търсения в тези посоки”, спомня си той.
След като завършва средното си образование в Търговище, той следва теоретична и лазерна физика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
През 2002 г. решава да продължи проучванията си и заминава за САЩ, където записва космическа физика в Тексаския университет в Ел Пасо. "В "Алма матер" получих много солидна подготовка, която ми помогна. В Америка нещата са по-практични, държи се повече на приложението на теоретичните знания. Не подозирах, че ме очакват толкова много домашни, решавах купища задачи. Работих много упорито", подчертава д-р Кръстев.
Там защитава докторат по теоретична и ядрена физика, а впоследствие прави и няколко следдокторски специализации в различни американски университети и лаборатории, а междувременно и работи по няколко различни проекта.
Интересът му към астрофизиката се възпламенява през 2002 г., когато взима участие в Световния космически конгрес в Хюстън, който се провежда веднъж на десетилетие. Там българинът се среща с първия човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг.
Срещата го вдъхновява за участие в нови разработки, най-сериозната от които е моделирането на взаимодействието между т. нар. слънчев вятър и магнитното поле на земята. "Предсказвахме “космическо време”, което е изключително важно за астронавтите – при полет да се определи дали ще има магнитна буря и как да бъдат предпазени от радиацията", разказва д-р Пламен Кръстев.
Миналата пролет той разбира, че е обявен конкурс за изследователско място в Харвард и
решава да си опита късмета
“Невероятното стана – приеха ме. Изпитът беше доста интензивно преживяване, имаше голяма конкуренция – 300 учени от цял свят”, разказва 39-годишният атомен физик. Пробите на кандидатите продължили шест часа, като техните знания и умения били оценявани от шест комисии.
От година и два месеца българският учен работи в Научния компютърен център на Харвард, където управлява проекти в областта на физиката и астрофизиката, занимава се с числени методи за решаването на различни уравнения, публикува статии и участва в десетки конференции и симпозиуми редом с най-големите светила на нашето време.
Една от най-сложните задачи, които е решавал, е създаването на единен модел на атомното ядро – проект, в който са участвали редица много щатски университети и национални лаборатории. “Работехме пет години със сериозно финансиране и постигнахме голям напредък – успяхме да създадем успешен модел на самото ядрено взаимодействие”, отчита той.
Роденият в Търговище изследовател смята, че науката не познава граници. За него физиката е най-фундаменталната от всички науки, тъй като тя дава основата за развитието на много от тях – математиката, химията, биологията, астрономията. Усилията на физиците лежат в темелите и на всички съвременни технологии.
“Физиката е описателна наука – описва начина, по който природата решава да ни се разкрие. Съществуват много загадки в така наречената космология – има субстанция, наречена тъмна енергия и тъмна материя, която все още ние не знаем какво е. Тя изпълва големи пространства – представлява 96% от енергийния и веществен баланс на цялата Вселена. Знаем, че тъмната материя е там, защото има гравитационно привличане, но не знаем точно какво е”, обяснява д-р Кръстев.
На разкриването на тайните на тъмната енергия са посветени и част от експериментите, които се правят с големия андронен колайдер на ЦЕРН. През годините д-р Кръстев е избран в Борда на националната фондация за науки на САЩ за оценяване и финансиране на проекти в областта на физиката и астрофизиката. Член е и на Националния институт по теоретична и ядрена физика на САЩ.
Понастоящем работи върху статия за вариациите на гравитационната константа и преподава в университета. “В Харвард е
събран интелектът на цялото човечество
Изследователи от цял свят работят във всички области на науката и изкуствата, има дори и богословски факултет. Когато общувате със студентите, може да почувствате тяхната гордост и чувство за мисия”, отбелязва физикът. При всичките си пътувания из американските университети той среща млади учени от България, които неизменно са между първенците в своята област. Поддържа и непрекъснато контакти с с български физици от БАН и Софийския университет. Участва в каниха ме на конференции от Института по ядрена теория и на редовните начуни срещи в Рила, редом с изследователи от цял свят.
Преди две седмици Пламен Кръстев заедно със световноизвестния диригент Йордан Камджалов, с когото са близки приятели, взе участие в инициативата на кмета на Търговище Красимир Мирев "Град на таланти". "Посъветвах младите хора да следват с цялата си любов това, което искат да правят. Да вярват, че могат да го постигнат. Да работят дисциплинирано в набелязаната посока с идеята, че го правят не само за себе си, но и за обществото и цялото човечество", казва д-р Кръстев.
Според него всеки по житеския си път човек трябва да върви, протегнал едната си ръка нагоре, а другата надолу. С едната ръка получава помощ от учените и творците, които са се изкачили преди него. С другата да дава помощ на онези, които тепърва се изкачват.
