Гащи няма, морал иска, възмущава се от голотиите дядо Ставри
"Стига си я лизал тая лимонада, ще ти ръждясат червата. Пийни си ракийка като човек", подканва дядо Ставри. 80-годишният старец от Елов дол не приема откази и извинения, особено навръх сурвакарския празник.
Лютият домашен еликсир е в задължителната му програма. В Пернишко маскарадът и сухият режим са две враждуващи галактики. "Пиене без ядене не върви. Ако трябва да легна на пътя, на асфалта ли лягам? Не, постилам си. И с ракията е така - човек трябва да си постели", отбелязва дългогодишният металург. И не отрича, че навремето изпивал по една бутилка, но преди това виждал сметката на две кила пъстърва.
Кукерският обичай е пуснал дълбоки корени в този край, който никоя власт не е успявала да изтръгне.
По царско време конна полиция преследвала звероподобните сурвакари. "Бях малко дете, когато батковците ни връзваха по две звънчета и ни пускаха да дрънчим из селото. На площада ни чакаха на гюме полицаите, развързваха ни звънците и ги прибираха в кметството. Веднъж четири пъти подред ме хващаха", допълва той. При комунизма също продължили опитите за забрана на празника, а веднъж го насрочили на 1 януари. Кукерите отишли в Гигинци, но никой не им отворил. Тогава още през 50-те комунистите разбраха, че командва народът, а не те, и по-късно направиха фестивали в Ковачевци и Перник", посочва граовецът.
При ръкостискането с дядото имаш чувството, че ръката ти е попаднала в менгеме. През 1949 г. като бригадир е копал основите на "Струма" - майката на всички машиностроителни заводи у нас. Работил е там дълги години с хиляди други леяри, стругари, фрезисти, шапингари. Понастоящем върху руините на "Струма" в Перник израсна хипермаркет.
При социализма заплатите били малки, но майсторът изкарвал
цяла седмица с пет лева
Срещу 80 ст. си купувал закуска, цигари и обяд в стола на машиностроителния завод.
Според него тръните са подходящ пример за преобръщането на ценностите. "Ей тоя баир отсреща беше гол. Чистеха напролет тръните, за да не се скубят овцете и да им пада вълната. Горското стопанство плащаше добри пари на декар изскубани тръни. А сега един трън да отрежеш, ще те глобят", посочва 80-годишният граовец. В неговата младост кошарите на селото пращели от стока, по близкия Балкан пасели бюлюк до бюлюк овце. Сега в Елов дол има едва двайсетина блеещи животинки. ТЗКС-то го разсипали ликвидационните комисии в началото на 90-те - продали не безценица и изпокраднали имуществото, а после земеделието тук така и не се съвзело.
Преди 9 септември за всички села от Ковачевци насам се грижел един фелдшер. По-късно се появили "истински доктори". "Ще те прегледа, ще ти сложи инжекция, ако трябва, ще ти изпише лек. Пари не взима. Сега нямаме доктори, те са печалбари", отсича той. Последния път в болницата му искали по левче на ден за гледане на телевизия.
До скоро в Елов дол лекарят идвал във вторник и петък, но вече идва само в петък. "Ако ти стане лошо, ще трябва да викаш Бърза помощ", кахъри се майсторът. "Няма да я викаш, ще чакаш да стане петък, за да ти прилошее. Има график и ще го следите", шегува се негов съсед.
Селото с триста къщи някога гъмжало от народ, а днес има под 90 жители.
Дядо Ставри е категоричен, че
"най-патеното" поколение
в България са родените между 1930 и 1950 г. "То работеше най-много, живя бедно, но изгради бъдещето", смята той.
В неговото детство хляб се печел само в понеделник. Майка му ставала в три през нощта да замеси нощвите в огромно корито. Житото било малко и добавяла картофи. Вадела 30 самуна по три кила всеки. После го срязвала с канапа и разпределяла за дните от седмицата. През зимата прокарвали коравия къшей със зелева чорба и мътеница. Сипва се в една голяма паница, събира се цялото семейство и кой каквото достигне. В началото на великденските пости дядото измивал кацата от зелевата чорба и я зареждал с боза.
"Като ходех да паса овцете и кравите, майка ми даваше един комат, изскубваше два стръка праз лук от градината и ме изпращаше. Даваше и малко сирене, което от биене на млякото беше станало толкова твърдо - ако те удари, ще те утрепе", спомня си дядо Ставри.
Според него старите майстори не били като днешните. Керемидите на кошарата му са правени през 1925 г., но и до днес са здрави. Докато покривът на къщата протекъл - керемидите от реколта 1980 г. се напукали и се наложило да ги сменя.
"Всеки човек има някакви умения -
може да си дърводелец, железар, изкопчия, мазач, зидар.
Ние сме научени да работим, а не да лентяем. На сегашните им дай компютъро, есемесо и какво друго беше - сексо", подчертава той.
Някога на празника Света Троица в селото ставал голям панаир. На чаршията през май било кал до колене, но с волски коли и на кон прииждали занаятчии и земеделци. От Кюстендилско носели череши. Селяните навръзвали пет-шест коня с череши и хуквали към пазара.
От Трънско идвали кервани с грънци - стомни, ръкатки, паници, гюведжета, гърнета. "Пари не се взимаха - дава ти една паница да му я напълниш с боб, жито, грах или овес. Ставаха само бартерни сделки", разказва бай Ставри.
На главната чешма с десетте чучура вечер се събирали всички ергени и моми на хора, тлаки и чевермета.
Дядо Ставри е невъздържан оптимист, но някои тенденции го тревожат. Например показването на голи жени по телевизията. "Гащи нема - морал иска", възмущава се старецът. По думите му на жената дадеш ли й малко власт - край, дотук си. "Веднага те продава за стотинки. Доказано, а те и сега го доказват", намига той.
Като доказателство привежда и сентенцията на свой колега от село Друган: "Една жена 40 дена не я ли удариш, 40 гявола хваща у врато. Затова требва да се пляска, та сите гяволи да избегат. Болезнено, но е възпитателно", заключава мъдрецът от Елов дол.
