Офшорка с 5 000 лв. капитал напира да изкопае 14 тона жълт метал
Офшорна фирма кандидатства за добив на 14,4 тона злато и 65 тона сребро в Брезник, показва справка в Търговския регистър. „Трейс Рисорсиз“ ЕООД, която проучва находището „Милин камък“, е собственост на регистрираната на Каймановите острови „Омакс Интернешънъл Лимитед“. Според вътрешнофирмени документи „Омакс” е част от конгломерата от фирми на канадската „Юромакс Рисърсиз“, която през март обяви бомбастични запаси и ресурси не само в Брезник, но и в близкия Трън - 65 тона злато.
През последните десет години „Юромакс“ действа у нас чрез дъщерните си дружества - „Мартерн“ и „Трейс Рисорсиз“. След многократни смени на собствеността през 2009 и 2010 г. и двете са прехвърлени на офшорната компания. Законодателството на Кайманите гарантира пълна анонимност на собствениците, акционерите и банковите влогове на фирмите. Освен това компаниите не плащат никакви данъци върху доходи, печалби, дивиденти, инвестиции и други капиталови операции.
„При получаването на концесия за златодобив ще регистрираме „Трейс Рисорсиз“ на територията на община Брезник, ще внасяме половината от концесионната такса и останалите данъци в местния бюджет. Вече сме в процедура на пререгистрация“, уточни пред „Стандарт” административният директор на фирмата Ина Михайлова.
Освен находищата в Граово, кайманската офшорка управлява и находището в струмска Иловица, Македония, където обяви невероятните 300 милиона тона мед. Като собственик и мениджър на офшорката е посочен Кристофър Серин, който е ръководител и на сръбското подразделение на „Мартерн“. Управители на „Трейс Рисорсиз” пък са Марк Густафсон, който е изпълнителен директор на „Юромакс“, и Димитър Димитров. Златодобивната компания все още няма нито една действаща мина по света, а „Милин камък“ е най-напредналият й проект.
Наливат $ 44 млн. в рудника
„Трейс Рисорсиз” ще вложи 44,5 млн. долара в Брезнишката община. Ще открием 200 работни места и ще съживим града, обяви директорът на фирмата Ина Михайлова. Понастоящем върху златния хълм пасат стотина овце и двайсетина крави. На юг от Бърдото пък са разположени пустеещи земи, ниви с житни култури и овощни градини.
На 10 август компанията направи Ден на отворените врати. Заради проливния дъжд обаче в нейния офис дойдоха едва десетина души. „Рудникът ще бъде подземен, което значи че няма да се секат гори и Бърдото ще се запази“, обясни Ина Михайлова. Тя посочи, че находището е разположено на 1500 дка, а върху останалата земя ще бъдат построени флотационна фабрика, хвостохранилище, табан за руди, депо за хумус, помпена станция, електростанция и офис-сгради. Директорката на „Трейс” каза, че общата площ е 2 199 дка. В инвестиционното предложение, изпратено до кмета, обаче са посочени 1336,6 дка.
Според Михайлова хвостохранилището ще заема 200 декара /според официалните документи е 220 дка/.
Предвижда се златният рудник да работи 16 години. През първите 4 ще бъде построен, след което добивът с максимален годишен обем от 300 хиляди тона. Прогнозите сочат, че за 10 години рудата ще се изчерпи и тогава „Трейс” ще се заеме с двугодишна рекултивация и залесяване на мястото. Очакваният добив е 2,5 млн. тона, но в рекламните брошури фирмата е записала и възможност за увеличение до 3,6 млн. тона руда.
Рудникът ще бъде на 2 км от града и на 200 метра под земята. Рудата ще се добива чрез взривяване. Ина Михайлова твърди, че ще ползват 800 кг взрив на ден. В инвестиционното предложение обаче са записани 350-400 кг. експлозиви дневно.
После скалата ще се троши и смила на частици с размер 100 микрона о подлежи гравитационно обогатяване. „Рудата се поставя в хидроциклонни метални съоръжения, където се върти като на водна пързалка Извлича се 65-70% от златото.”, допълни административната директорка на „Трейс Рисорсиз”. После обогатеният материал отива на флотация с меден сулфат /син камък/ и калиев амил ксантогенат /отровен химикал от рода на етера/. При флотацията се извлича до 90 процента от благородния метал.
„Безопасно е тъй като ще използваме 3-процентен воден разтвор на ксантогената. Той ще бъде в оборотните води и няма да попада във хвостохранилището. Дори по случайност да има теч, химикалът се разгражда за седмица”, добави тя. Остатъкът - смляна скала с меден сулфат, се обезводнява с преси и отива в отпадъкохранилището. Няма да има пирометалургия – преработка от злато до метал. Няма да има цианиди, киселини и основи”, декларира шефката на ”Трейс”.
Ще купуват земя след концесия
„Милин камък” попада върху 1906 декара земеделски земи, повечето от които са обработваеми. Находището обхваща стотина дребни парцела на местни жители, но има и общински и църковни имоти. Северната част на мината откъм билото на Бърдото е иглолистна гора на площ от 297 дка, която е държавна. Най-често задаваният въпрос от местните хора е колко „Трейс” плати за нивите им, под които лежи жълтият метал. „В момента сме на начален етап. Ако Докладът за ОВОС бъде приет и получим концесия, чак тогава ще решаваме въпроса, но дотогава няма да купуваме”, казва шефката на златодобивната компания. Сред местните обаче вече пълзи мълвата, че златотърсачите изкупуват земята за 100 лв. на квадрат.
Рудникът планира изграждането на помпена станция и изкопаването на кладенци по поречието на река Конска, която е на 3,5-4 км от находището. Оценили са нуждите си от вода на между 5 и 15 литра в секунда /2, 36 милиарда литра годишно/. „Не попадаме в площи на питейни водоизточници и санитарно-хигиенни зони, наоколо няма и битова канализация”, обясни Ина Михайлова. Заради сушата и недостатъчните водохващания в околните села Кошарево, Гигинци и Долна Секирна се води истинска водна война.
Кайманският инвеститор се кълне, че няма да има заустване на хвостови води в реката, а цялата вода ще се връща в оборот. Хвостохранилището с обем от 2 млн кубика обем пък ще бъде проектирано със земетръсна защита и снабдено със системи за 24-часово наблюдение.
Според инвестиционното предложение се очаква се отпадъкът да бъде 164 000 тона годишно /в решението на РИОССВ-Перник обаче са записани 295 000 тона хвост за година/. Една четвърт от отпадъка пък ще се връща обратно под земята а запълване на минните галерии. Правилната експлоатация на хвостохранилището премахва всякакъв риск от замърсяване на околните земеделски земи, твърди Михайлова.
Общинският съвет скочи срещу мината
Общинските съветници в Брезник скочиха като ужилени срещу решението на РИОСВ-Перник от 14 юли 2011 г. за извършване на Оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/ на бъдещия рудник. На 29 юли местният парламент единодушно прие възражение срещу инвестиционното намерение на “Трейс рисорсиз”. “Досега Общинският съвет беше заобиколян и не е информиран за планирания рудник. Научихме за него едва от разпореждането на РИОСВ-Перник”, заяви пред “Стандарт” председателят на ОбС Иван Ставрев.
На 29 март т.г. златотърсаческата фирма изпрати предложението за инвестиционно намерение до кмета на Брезник Христо Миленков. Месец по-късно той уведомява РИОСВ-Перник, че няма постъпили възражения срещу проекта. Съветниците обаче настояват екологичното министерство да върне процедурата в начален етап, а също и им изпрати всички договори, които е сключило с кайманската офшорка.
„Обстановката е сложна и трябва внимателно да бъде проучена, всяко изказване трябва да бъде балансирано. В момента нямам възможност да говоря, затрупан съм с работа”, каза кметът на Брезник.
Шефът на местния парламент Ставрев не крие, че е твърд противник на златодобива. “Брезник ще изгуби много неща – предимствата на курортно градче, чистия въздух и водата, а и Бърдото ще ни бъде развалено“.
Същевременно в града набира сила и Инициативен комитет, който вече е събрал над хиляда подписа срещу мината. „Регионът ни ще бъде тотално унищожен. Отварянето на златната мина е противоречи напълно на приетите Стратегии за развитие на общината, които залагат на туризма, чистата природа, биоземеделието и животновъдство”, заяви председателят на Гражданския комитет Десислава Стоилова.
„Натура 2000” пази дърдавец и сврачка
Спирачка пред рудника може да се окаже и световнозастрашеният ливаден дърдавец, който чурулика наоколо. Птичката обитава две защитени зони от „Натура 2000” в близост до находището. Михайлова заяви, че ще бъде направена и Оценка за съвместимост с „Натура 2000”, въпреки че компанията не била длъжна. „Едната зона е на 5 км от мината, а другата - на 7 км”, допълни тя. По документите обаче зона „Мещица” се намира на 2 км от находището, „Ноевци” - на 4,8 км . Освен дърдавеца там гнезди и друг застрашен в планетарен мащаб вид - червеногърбата сврачка.
На Бърдото е спасена България през 1885 г.
„Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле. От нас зависи съдбата на България и Съединението”. Така завършва речта си на Бърдото кап. Стефан Кисов преди да поведе малобройния си отряд на обречена битка срещу 15-хилядната Моравска дивизия. На 6 ноември 1885 г. край Брезник се провежда едно от най-важните сражения в Сръбско-българската война. Отрядът на кап. Кисов, част от Втори Струмски пехотен полк, отстъпва пред сърбите с цената на многобройни жертви. Сражението обаче забавя фатално с един ден Моравската дивизия и тя не само не успява да стигне навреме за битката при Сливница, но и е разбита и хвърлена далеч от фронтовата линия. В боя на златния хълм загиват 116 български войници. Техните кости са положени в Мемориала, издигнат в градската градина.
Бърдото пази и останки от древни цивилизации. Антично селище е открито при археологически разкопки, извършени от проф. Димитрина Джонева през 70-те.
В малка надгробна могила е намерена военна грамота на ветерана от трайкиското племе беси - Дулес. Грамотата е издадена от римския император Веспасиан, живял през I век сл. Хр.
На върха са разкрити основи от раннохристиянско селище и църква. „Сега Брезник се намира от северната страна на хълма, което е необичайно. Вероятно заради заплаха градът е бил преместен “, разказва учителката по история Аниела Стефанова. В Брезник се носи легендата за т.нар Седмопрестолие – върху шестте баира наоколо имало по една църквичка, а центърът на енорията бил средновековният храм „Св. Петка”, който се намира от северната страна на Бърдото. До хълма е открито и древно езическо светилище - десет каменни кръга, подобни на барабани и обърнати на изток, каза Аниела Стефанова. Наблизо се намира и тракийската Добра могила, която все още не е проучена от археолози.
Желязната вода под заплаха
Брезничани най-силно се тревожат от загубата на минералния извор „Желязната вода”, който се намира само на сто метра от бъдещия златен рудник. Течното съкровище на Брезник е отличено със златен медал на изложението за минерални води в Лондон през 1909 г. Двайсет години по-късно изворът е каптиран от древна руднична галерия и е направена чешма. Преди 9 септември елексирът свкус на пирони се е бутилирал и продавала в цялата страна. Лековитата вода е богата на железни йони, калций и магнезий. Помага срещу множество стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, включително срещу анемия.
Управителят на „Трейс” Димитър Димитров обаче е обещал да направи каптаж с ново водохващане на желязната вода. „Мината няма да засегне извора, защото той е на повърхността, а рудникът ще бъде на 200 под земята”, коментира Ина Михайлова.
