/Поглед.инфо/ В съвременната международна политика без съмнение генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е един от най-големите комици. Защото как иначе бихме си обяснили твърдението му, че НАТО е готово да защити и гарантира сигурността на Естония, която пък днес била "по-силна от всякога"? Това буквално месеци, след като САЩ и западните им съюзници се изтеглиха панически и позорно от Афганистан, изоставяйки местните си съюзници на произвола на съдбата и милостта на талибаните.

Според Столтенберг в НАТО имало правило "един за всички, всички за един", което значело, че всички страни, които са се присъединили към военния блок, са защитени с всички възможни средства. Интересно е дали това правило е важало за Гърция през 70-те, когато в резултат на идеите за "еносия" (обединение с Кипър), турската армия нахлува в Кипър и заплашва самата Гърция. Това златно правило комай не важеше, дори когато Великобритания води Фолклендската война с Аржентина, или пък когато Франция водеше Алжирската война?

На твърдението, че Франция например, не е нападната по това време, поради което няма нужда от намеса на НАТО, мога само да отговоря, че единственият път, когато член 5 е активизиран, беше след терористичния атентат от 11.09.2001 година. Друг е въпросът по какъв начин Афганистан е нападал САЩ, но това е отделна тема. Така или иначе, афганистанските талибани са нападнали САЩ толкова, колкото и алжирските борци за независимост са нападнали Франция през 50-те. Няма принципна разлика между двете, ако гледаме от чисто формална гледна точка.

В западните медии често се говори и за "голямото желание" на източноевропейските държави да бъдат "защитавани" от НАТО. В този списък често фигурира и България, в която никой никога не е питал българския народ от кого иска да бъде защитаван (имайки предвид, че най-голямата заплаха за сигурността на България идва от страна-членка на НАТО), но въпреки това в пресата уверено се твърди, че България се нуждае от протекция срещу Русия.

Връщайки се на въпроса на въпроса за балтийските държави и последните твърдения на Йенс Столтенберг, трябва да си дадем си припомним отново как се изтеглиха американските окупационни сили от Афганистан, изоставяйки десетки хиляди местни съюзници, информатори и колаборационисти. Това ни дава пълна представа какво би било и е реалното отношение на Запада към "съюзниците" в лицето на Прибалтика, България, Румъния, Украйна и други подобни. Единствената задача на тези държави е да служат като бази и да поддържат напрежението и хаоса по западните и югозападните граници на Русия.

В момента, в който ситуацията стане опасна и напрегната за САЩ и западните страни, Прибалтика и не само, ще бъдат изоставени. Поглед към историята и ще си припомним за гаранциите, които западните демокрации в лицето на Англия и Франция дадоха на страни като Полша. Окрилена от англосаксонските и френски гаранции, Полша даде удобен претекст на хитлеристите да я нападнат, в резултат на което беше прегазена. И докато Вермахтът газеше Полша, давайки началото на една жестока и геноцидна окупация, западните демокрации държаха армиите си мирно и кротко на Западния фронт, без да нападат Германия.

Нерадостна беше съдбата и на южновиетнамския режим през 70-те години, който беше лоялен на Съединените щати и проливаше кръвта на сънародниците си, но в крайна сметка американците се евакуираха от покрива на посолството в Сайгон, изоставяйки местните колаборационисти и "съюзници" на виетнамското национално-освободително движение.

Всичко това следва старата англосаксонска тактика за водене на войни чрез чужди държави и на цената на чужда кръв. Тази стратегия се заражда най-късно в далечния 18-ти век, когато изпървом Англия участва във Войната за испанското наследство, осланяйки се преди всичко на австрийци, холандци и други континентални сили срещу французите. После в Седемгодишната война англичаните "водят" война в континентална Европа преди всичко чрез малка Прусия, която удобно пускат да се сражава с французи, австрийци и руснаци. Традицията е продължена и през Наполеоновите войни, Първата и Втората световна.

Връщайки се към съвремието, през 2015 година Пю Рисърч провежда мащабно допитване в страни от НАТО, а именно Канада, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Великобритания и САЩ. Оказва се, че 49 % от жителите на тези страни считат, че тяхната държава не трябва да защитава съюзник, ако се случи член пети от договора на НАТО да бъде активизиран (т.е. ако страна-членка бъде нападната).

Не е тайна, че френският президент Еманюел Макрон, в духа на традицията на френския суверенизъм, положена от Шарл дьо Гол, е особено скептичен към Северноатлантическия алианс. През 2019 в статия за the Economist Макрон открито се запита какво би означавало активизирането на член пети от договора на НАТО в днешно време.

Известни са и думите на френския президент, че НАТО е в "мозъчна смърт". Дори това да не отразява точно истината, факт е, че не всички западни страни имат намерение или желание да проливат кръв и да харчат десетки милиарди за "защитата" на източноевропейските държави.

Единствените победители от такъв конфликт биха били във Вашингтон и евентуално Лондон, които ще са най-вероятните подстрекатели, защото това ще бъде в съзвучие с вековната им стратегия за изтощаване на противника (Русия) с кръвта на по-малки народи и държави.

Покрай събитията в и около Украйна, както и неуспешните преговори между САЩ, НАТО и Русия, които бяха инициирани в резултат на искането на Москва за гаранции за сигурност, които биха подпечатали мира в Европа, няма как да не си зададем отново въпроса, каква защита ще и би оказало НАТО на Източна Европа? И още по-важното, трябва ли България да "защитава" например, русофобския режим в Естония, влизайки във война с близка (както географски, така и духовно) Русия? Война, която може да завърши само по два начина - или с тотален разгром на източноевропейските американски сателити, или с термоядрена ескалация между САЩ и Русия, която би унищожила по-голямата част от континента.

Вече имаше твърде много индикации от страна на новия ни премиер и част от подкрепящите го партии, че България не само ще продължава да е "лоялен" член на НАТО, но и ще бъде превърната в един от основните плацдарми за провокации срещу Русия. Страната ни рискува да се превърне в пушечно месо и да повторим националните катастрофи от миналия век. Ето защо е наложително българското общество да покаже категоричното си несъгласие със сервилната политика на елитите ни!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели