/Поглед.инфо/ В понеделник австрийската столица Виена беше разтърсена от поредния терористичен атентат, при който терористи откриха стрелба по главната синагога на града. Към момента на писане на тази статия все още не е ясно колко точно са жертвите, но нападението е извършено с картечница, а се съобщава и за жилетка с взривни устройства.

Това се случва буквално малко след като във френския град Ница беше извършено друго терористично джихадистко нападение, което пък последва обезглавяването на френския учител Самуел Пати от млад чеченец в Париж.

Но истината е, че тези неща не са новост в Европа, а уви, новата норма и ежедневие. Както каза преди време кметът на Лондон, Садик Хан, това е част от "нормалния" живот в големите градове (тук никога няма да се уморя да попитам защо тази "нормалност" не се случва във Варшава, Прага, Букурещ, Петербург или Будапеща).

Малко известен факт е, че еврейската общност в Западна Европа намалява непрекъснато. Човек ще си каже, че антисемитизмът, поне опасният и активен, е умрял с победата на Червената армия през Втората световна война, но оказва се, че не е така.

Миналата година Нешънъл Джиографик имаха материал, в който се говори как най-голямата еврейска общност в Европа, тази във Франция, е все по-често обект на антисемитски атаки и агресия.

Така например, през 2014 година, протестиращи нападат еврейската общност в страната, крещейки "Смърт на евреите". Те разбиват прозорците и горят еврейски бизнеси, точно както са правели щурмоваците на СА през 30-те в Германия.

Дори се опитват да подпалят живи молещите се евреи в една синагога. Пред изданието, Естер Коскас, френска еврейка разказва, че голяма част от роднините й вече са се преместили в Израел, защото не се чувстват сигурни за живота си във Франция.

Според Еврейската агенция, през последните 10 години от Франция към Израел са емигрирали една трета от френските евреи. Такова преселение не се е случвало, откакто е създаден Израел.

Защо мислите се случва всичко това?

Защо католически свещеници, учители, евреи и полицаи в страни като Франция, Австрия, Германия и Швеция, най-редовно биват разстрелвани, клани и нападани? Защо в иначе спокойна Швеция, изнасилванията са скочили с 500 процента от 2013 година насам?

Истината е, че европейските елити, водени къде от утопична заблуда и откъснатост от реалния живот, къде от съвсем егоистични и печалбарски мотиви (свързани с интересите на част от едрия капитал), доведоха до всичко това.

Поредният атентат във Виена няма да е последният. Както и избиването на над 80 души в Ница и раняването на стотици не беше последното, след като тези дни още няколко пострадаха, убити при това в християнска църква!

Това е новата норма, която ни предлагат от Брюксел. Да живеем в постоянен страх и несигурност, да бъдем клани, драни и избивани, докато едно младо, гладно и плодовито население измества европейците като основен двигател на демографския растеж в Европейския съюз.

От една страна, днес неолиберали и ляво-либерали ни учат на криворазбрана толерантност. Правят филми, в които Иисус, Орфей, Цезар, Ан Болейн и Хенри VIII са чернокожи. Забраняват късите поли в баварско курортно градче, за да не се дразнят мигрантите. Цензурират и преследват чрез съдебната система, медиите си и НПО-тата всяко мнение и израз на недоволство, които целенасочено класифицират и дамгосват като "расистки". Премахват свинското от училищните менюта, защото е харам. Много са устати за човешките права в Беларус, който уж били нарушени или за правата на ЛГБТ общността в Русия, но иначе си мълчат за обезглавяванията и насилствените сватби с малолетни деца в Саудитска Арабия.

От друга страна, самите те водят една жестока война срещу ислямската цивилизация. В резултат на демократичните интервенции на САЩ, НАТО и западноевропейските страни, според скорошен доклад, десетки милиони хора от Близкия изток и Африка са напуснали домовете си.

Нека да сме откровени, ако не беше интервенцията на американците и съюзниците им в Ирак например, никога нямаше да се появи "Ислямска държава".

И Франция днес плаща с кръвта на невинните си граждани, решението на Елисейския дворец да бъде свален от власт Муамар Кадафи в Либия. Свалиха Кадафи и в резултат на това, страната в момента е разграден двор с две "правителства", през който милиони мигранти нахлуват на територията на Европа.

Да не говорим за откровено безумната идея, че представители на коренно различни цивилизации, които при това са били врагове около 1300-1400 години, могат да живеят в мир, хармония и щастие на територията на Европа. Това е утопия. Не е важно какво ни се иска, а какви са фактите.

Историята, уви, не се движи както им се харесва на някои хора. Животът, както често казват е борба и конкуренция между индивиди, социални класи, народи, нации и дори флората и фауната. Тази борба може да приеме икономическа, социална, политическа и военна форма и израз.

Това е борба за налагане на начин на живот. Няма как полският католик, френският либерал-атеист и иракският или алжирският мюсюлманин да живеят спокойно и под еднакви закони и начин на живот. Защото всеки от тях има различен исторически опит, различни възгледи, различни ценности и дори различни мечти.

Крайнодесните правят грешката да демонизират мюсюлманите. Не, мюсюлманите не са лоши и зли, просто имат друг начин на живот, който е несъвместим с този на европейските общества, които или са християнски (като Полша, Унгария, Румъния, Русия, Италия, Гърция, Ирландия, Португалия и тнт) или са секуларистки и либерално-атеистични (Франция, Великобритания, Швеция и тнт).

Впрочем, истината е, че либералните елити не са толерантни към мюсюлманите. Те се опитват да променят и техния начин на живот, да ги научат на "европейски ценности", под което неясно понятие трябва да се разбира цялата съвкупност от аморалност, сексуален промискуитет, пошлост и комерсиализъм, които са завладели Западна Европа (както винаги се случва с някои цивилизации преди неизбежния им край). И мюсюлманите реагират, така както е характерно за тяхната цивилизация - враждебно, а по-радикалните елементи от тях, които усещат наистина заплаха за възгледите си за исляма, го правят дори и насилствено.

Общества като френското все още носят колониалисткия си манталитет. Някога французи, британци, испанци, белгийци и холандци са вярвали, че имат "бреме" и "цивилизаторска мисия", която оправдава експанзията им на други континенти. Днес те се извиняват и дори унижават за колониалното си минало, бутат статуи на прочутите си исторически личности и се гаврят със собствената си национална памет, но въпреки това, импулсът на колониализма и месианството си остават при тях.

Този път, месианството на Запада не се движи от католицизма или протестантството, а от либерално-утопичните, капиталистически и консуматорски идеи. И именно този импулс кара западняците съвсем нагло да си въобразяват, че могат да вкарат милиони и милиони хора от Близкия изток и Африка в Европа, да ги превърнат в послушни консуматори и евтина работна ръка и да няма никакви негативни последствия.

В своята интересна статия "Съдбата на империите" британецът сър Джон Глъб, който впрочем е създател на армията на Йордания, твърди, че всяка империя и голяма нация минава през няколко фази на развитие:

- Епоха на пионерите (първоначално развитие, създаване и растеж).

- Епоха на завоеванията.

- Епоха на търговията (акумулиране на огромни богатства, търговия и материален просперитет).

- Епоха на богатството (когато вече материалната база е изградена и само се натрупва).

- Епоха на интелекта (интелектуално и научно развитие, което обаче е "компенсирано" с подмяна на моралните ценности, загуба на воля за саможертва на народите, ударна урбанизация и тнт.)

- Епоха на упадъка, която според него се характеризира с:

1. Защитност.

2. Песимизъм.

3. Свръх-материализъм.

4. Фриволност.

5. Наплив на чужденци и представители на чужди култури.

6. Бюрократична и тромава държава.

7. Отслабване на религията.

Той счита, че упадакът се дължи на дълги периоди на богатство и мощ, които пораждат егоизъм, свръхматериализъм, консуматорство и превръщане на парите от средство в самоцел, а всичко това заедно, води до загуба на чувството за дълг. Излишно е да се казва, че загубата на чувство за дълг, води и до загуба на социалната кохезия и емпатия, т.е. до тъканта, от която са изградени народите.

Глъб, който е познавач на арабската история, след като е прекарал целия си живот в Близкия изток и то като важна личност, повлияла на модерното му развитие през 20-ти век, дава много примери от различни световни цивилизации за да докаже тезата си. И действително, има твърде много примери, които показват, че поне частично тя е вярна Тук мога да говоря и за идеите на руския историк Лев Гумильов за фазите на етногенезиса на народите, включително изчезването им и причината, поради която могъщи нации и цивилизации биват затрити от лицето на Земята от малобройни и бедни племена, но ще се отклоним от основната тема.

А тя е западноевропейската двойствена и неадекватна политика и ислямизмът в Европа.

При всяко положение, за всеки, който не е заслепен от либералните мантри и привидната фасада на (все още съществуващото, но не завинаги) материално благосъстояние на Запада, е ясно, че Европа изживява невероятна по мащабите си криза.

И на фона на тази мащабна криза, Европа прави това, което всички умирающи цивилизации правят - по един или друг начин допуска милиони хора от друг цивилизационен ареал (които бягат заради геополитическите грешки на Запада, подчинени на материалните интереси на малки клики и лобита).

Ако западните политици са толкова хуманни, може би не трябваше да започват една безкрайна война в Близкия изток? Може би не трябваше да се опитват да налагат начина си на живот на хората в мюсюлманския свят, и то силово, като в същото време ограбват богатствата на страните им? Може би хора като Еманюел Макрон не трябваше да скачат от едната в другата крайност - от унизително приемане на всеки неприемлив в Европа мюсюлмански обичаи, до агресивна реторика и опити за секуларизацията на едно общество, което още не е достигнало този стадий на културното си развитие и просто не го желае?

Не е ли по-разумно, ако искаш да помогнеш на едни измъчени от войни, глад и нещастия хора, да спреш да продаваш оръжия на тези, които водят войни в техните страни? Да изтеглиш собствените си военни контингенти и да спреш с намесите си в техния вътрешен живот? Да инвестираш в страните им, за да се развият те, вместо да ги ограбваш? Но не, вместо това, европейските елити и едър капитал решиха, че цената явно трябва да се плати от народите на Стария континент.

Но грешките вече са направени, а на нас ни остава само да наблюдаваме и да пазим своя си двор. Европа няма да стане ислямистки халифат, но по улиците й ще се води една перманентна война с джихадистите. Не само, че тя няма да отслабне, въпреки всичките чисто технически мерки, които властите ще вземат, но напротив, ще се засили. Това в комбинация с големите щети от коронавирусната пандемия и невъзможността на неолибералния капитализъм да запази комфортния живот в континента (който да не се лъжем, беше постигнат благодарение на европейската социалдемокрация и профсъюзи, а не защото елитите са алтруисти), ще доведе до допълнителни социални, културни и икономически проблеми, които ще се отразят на сигурността и престъпността. В дългосрочен план едва ли Европа може да съществува в днешния си вид. Тя или ще започне да гледа реално на света, отърсвайки се от неолибералната догматика, или бавно, но сигурно ще се превърне в част от "Третия свят".