Църквата вече не е №1 по доверие, пише във в- к „Труд” от 31 януари т.г. В. Петкова на видно място илюстрира констатацията с таблица за рейтингите на министрите. Интересна таблица!

В нея веднага се набива на очи името на вицепремиера и МВР министър Цветанов. Имал си човекът одобрение.

След него със значително по-скромни резултати са подредени останалите величия. Но ако се погледне дясната страна на същата таблица, има нещо доста по-плашещо.

Половината и повече български граждани нямат доверие в тези министри, които са им били посочени.

Още по-тежко става положението, ако някой вземе да се замисли не само за министрите, а за политиците ни въобще.

Не от толкова хубаво хората рискуваха да дадат властта на ГЕРБ.

Но наложената ни политическа система не даде почивка на тези, от които те смятаха, че се отървават.

Напротив.

Театърът продължава, макар за съжаление афишите и актьорите да са си все старите.

Наказаните „десни” са си пак в Народното събрание и дори симулират такава активност, че в следващите години най-вероятно ще берем доста горчиви външнополитически плодове.

Така е, като не ги ограничихме само до вътрешните ни.

И до време.

Та дори да е само заради възбуждането на стари рани около т.н. „възродителен процес”.

Заслужава нашите политици да бъдат задължени да се оглеждат не само към Запад.

Въпреки различията от политическо и всякакво там естество, букет от партии в Турция се активизираха и започнаха демонстрация на съпричастност към проблема в междусъседските отношения. Това се казва имперски рефлекс. Няма значение кого претендираш да представляваш политически, при всеки удобен случай най-отпред застава държавния интерес.

Де да си имахме и ние такива политици.

Като заговорихме за „десните”, незаслужено ще бъде да отминем „левите”.

След като се изреждаха с един и същи екип да управляват открито два пъти и още няколко със скрито участие и подкрепа за други, те отново се напъват да бъдат припознати като алтернатива.

Макар засега да не смеят особено да надигат глава препатилите играчи за всестранна и многократна употреба.

За да се поотмие спомена за лошото, на амбразурата са изтикани Мая Манолова и Корнелия Нинова.

Зад техният гръб все по-напористо надига глас при всеки удобен случай Румен Петков. Нищо, че в момент на просветления е споделял за съзнаването на негативите, които носи на партията си. Ще говори сега, какво друго.

Иначе има опасност да го забравят в следващите листи, за които всъщност е основната битка.

Два са истинските предмети, около които всъщност се въртят интриги и конфликти на политиците в нашата Татковина - властта и парите.

Никакви идеи, идеологии, партийна вярност, взаимопомощ и т.н.

Справка - множеството странни птици, прелитали в по няколко партии без каквито и да било скрупули и последици.

Така се стигна до парадокса например десният Корумбашев да стане ляв депутат от БСП или там както се нарича онова странно творение КБ.

Дори без да се замисли, момъкът открито подкрепи внесеното от Иван Костов предложение за възродителния процес, описано вече по-горе.

А той може би най-малко е уникален като пример в дузините политически „бояджии”.

Чудно ли е тогава, че повечето партии, успяли да се домогнат до властта(и парите) през годините на „прехода” се топят, изоставени от твърдите си членове и гласоподаватели, които вечно ще ближат рани в търсене на нови спасители и идентичности.

Засега повечето масово преминават в основната социална група - на излъганите, на ограбените, бедните и оцеляващите.

Едва попаднали там, те разбират, че в България играта на партии е вечната игра на интереси, при това гарнирана с горчиво-кървавия вкус на всевъзможните балканско-азиатски пехливански мурафетлъци.

Като всичко дълговечно, поне църквата донякъде беше пощадена от тия тенденции.

Сега вече не.

Скандалите около разсекретените досиета на висшия клир, че Българската православна църква пада от първото място на доверие.

Така между впрочем паднаха по отношение на авторитети и доверие много други духовни и материални устои на българите.

Хайде после някой да каже, че например Законът за разсекретяването на т.н. досиета не беше колективно мероприятие на българския „политически елит”, целящ да разбърка скандали в изгода най-вече на запазване на изгодното им статукво.

В името на неговото пазене се играят всевъзможни сценарии.

Целта е отклоняване на вниманието от същинските проблеми на масовия българин, които и сега няма изгледи да бъдат решени (както сочи и това изследване, все по-малко стават тези, които смятат, че в ГЕРБ е решението).

А дали пък и това не е поредна част от статуквото, договорена предварително кога и как да бъде включена.

Пиесата продължава!

С предложение депутатите да можели да паркират безплатно в “синя зона” в цялата страна. Само оттука май не са почнали да спестяват ли, да печелят ли, точно не се разбра. Не казват подробности и вносителите Четин Казак от ДПС и Мишо Миков от БСП.

Свикнали са си на привилегии хората и това е.

Като няма - дразни.

Нашите се дразнят от упоритостта българска, та камо ли чуждите.

Негово превъзходителство американският посланик си изкарва хляба по най-добрия възможен начин.

Прави това, което са му наредели за мандата - да умножава влиянието и пази интересите на своята страна.

Опъват се тук някакви срещу добива на алтернативния шистов газ. Вредно било за природата, опасно за хората и т.н.

Посланикът търпеливо обяснява- „Фракингът, използван за експлоатацията на газ в шистови формации, промени баланса за снабдяване с енергия в САЩ. Вследствие на тази технология газовият пазар в САЩ се промени, вътрешните доставки нараснаха, а горивото поевтиня. С разработването на свои газови ресурси Полша и съседната на България Румъния също може скоро да предприемат по-сериозни стъпки за постигането на енергийна независимост”.

Нормално, нали някой трябва да гарантира и подпомага възможностите за дългосрочни инвестиции за фирмите на своята страна.

„Шеврон” например.

Защо тогава пък руснаците да не правят същото.

Тръби, газ , нефт, ток към Европа ще минат, та ако ще и да не е през България.

Над двадесет години в България се разгражда не само икономиката.

Не по-малко тежко пострадаха МВР и специалните служби.

Скрито или не, лустрацията и социалното изключване на цели групи и поколения от българското население е факт.

Успоредно с църковните, избухнаха поредица от скандали.

Главно поради пълното несъответствие между обществените очаквания и надежди, и това, което може да предложи правителството, респективно ръководството на МВР.

Отвлечено момиче се оказва, че е търсено напълно неадекватно, докато накрая не полицейско, а на планинските спасители куче намира трупа му.

Заподозрян или какъвто е бил нейн познат, след мимолетен досег със задържалите го с белезници, ръководени от доста отговорен служител, се застрелва.

За капак на всичко цяло семейство е натръшкано на улицата от респектираща с тежко въоръжение група полицаи, за да се разбере, че цялата операция е била заради няколко кутии цигари без бандерол.

Наказани за няколкото провала на МВР са не истинските виновници, а служители от най- ниските нива, които, както става ясно, са издигани по най-безпринципен начин именно с идеята, когато потрябва, да бъдат удобни „бушони”.

За нови идеи, концепции, въвеждане на правила никой и не заговорва.

Малките грешки водят до тежки изводи.

Пирамидата, която е трябвало да се съгради за повече от двадесет години и гарантира сигурност, разбирай стабилност и развитие на обществото и всеки граждани поотделно, не е и започвана.

Вместо това, уникално безхаберие и хаотични(или умишлени) рушащи решения.

След като употребиха редовите полицаи предизборно, следизборно и текущо, след като ги приспаха в скута на грижливо отглеждани синдикални организации, сега следват съкращения.

И възможно най- уникални обединения.

Очаквайте в реда на мисли нов театър: „некои съображения за властта, за необходимостта от структурни, кадрови и други реформи”.

Авторът е без значение.

По страниците на вестници и списания, по екраните на ТВ и в ефира ще ни веселят едни и същи артисти.

Но от това няма да ни става по- леко.

Само за пореден път ще става ясно, че на върха на това наше общество и държава се намират групи от мерзавци, които не искат да си тръгнат доброволно от властта, а се вкопчват за нея с всевъзможни средства, сплотени от най-мафиотски принципи.

А докато търпим и мълчаливо подпомагаме това положение, чакайте още пиески „от любители за любители”.

Вероятни заглавия: „Невинни убийци”, „Опасни Октоподи”, Целомъдрен Контраразузнавач”.

И други всевъзможни.

Нали се разбрахме - най- важна е властта.

И парите.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели