Какво става в основните отбори.
Вие си ги познавате - сини, червени, по-малко сини, по-малко или повече червени. Цветът е само и единствено за тяхно удобство. Иначе няма значение.
По-добре от себе си, от близките си, от приятелите.
Просто те така натрапчиво са около нас, че не може да бъде иначе.
Б. Б. си го знаем.
Появи се уж от нищото.
Ама не съвсем.
Зад него от 91-ва надничат всевъзможни сенчести играчи. Та до сега.
От страни го дърпат за пешовете на юнашката тужурка от всички посоки.
И колкото и да се прави на мъжкар, подкараха го на края.
Или поне към принизяване до тяхното равнище.
Не му се иска и за това е готов в характерен стил да смачка всички, но да продължи да плува най-отгоре.
Мъжки се пъчи сега, но го знаем и в други, далече не толкова геройски пози.
Докато отминат бурите им беше необходим.
Него да не го мислим - той отдавна е в „американската мечта".
Сега цяла България се е вторачила в битката, както ни внушават, на титаните.
Вгледайте се - нито при него, нито при другите има някакви титани.
Едното Г.П. го отглеждаме от години.
Когато го видяхме що за стока е, пратихме го на предварително обречена битка.
То взе, че покрай вътрешнобитовите контузии на другите играчи, се класира първо.
И така - десет години.
Сега пак му се иска да тръгне отначало, та белким щастливия цикъл се повтори.
Опонента С.С. е също толкова случаен, колкото и Г. П.
За нас.
Но за себе си не е.
И той иска.
И не питат другите искат ли. Ние, искаме ли ги.
Техният конфликт при всички случаи ще бъде с нулев резултат.
Сблъсъкът им, ако излъчи за победител който и да е от тях, ще бъде равен на нула за онези, които те двамата искат да ръководят.
А алтернативите.
Там се очертават още по-страшни конфликти.
Зад Г.П. надничат комплект Р.П., Б.Р., Т.В., В. К., А. Н. и т.н.
Първо е сигурно, че и на него са му втръснали. Но дори да иска да си почине от десетгодишните титанични напъни, те няма да го оставят. Защо са го отглеждали иначе? Да ги издига нагоре, да ги осигурява с постове.
Та без него те са едно нищо.
Другите са още по-нищо.
Иззад С.С. надничат Р.О., който сега още в по-характерен стил се е снишил. Стил. Комсомолът си е комсомол. За него битката между Г.П. и С. С. е още по- добре дошла.
Никой не се сеща за това, че има и такива като него, които не са по-малко, да не кажем по-голямо, зло.
А и въпреки очертаващият се нулев за основните играчи резултат, отрицателен при всички случаи за масово зомбираните нас, за Р.О. печалбата е сигурна.
Както и за сгушилите се зад него М. Р., В. Б., А. Я., общински ограчи и играчки.
Те си имат своя „тато”. И той е длъжен да ги осигури, точно както ги е осигурявал до сега.
Като Р. О. има няколко десетки. Вие ако искате си смятайте - по области, по окръзи, по общини, по квартали.
И всеки там си има „тато”, който чака на другия, по-горен „тато”, макар да е готов във всеки един момент да разпознае единия и да се вкопчи в другия.
Който победи. И осигурява лапачка.
Та да ги броим ли десетките: М.М. „Тато” на най- бедната област, той и депутат, той и абониран за министър и т.н.; Г. Б. на съседната, не по- малко бедна област, също „тато”. И също несменяем хранител на екип, абониран за вечен депутат, областен председател и т.н.; Р.П. малко по-надолу. Несменяем от години областен партиен председател, говорител, изборджия, депутат, министър и т.н.
Няма да ни стигне място да ги броим всичките „татовци”. А и няма смисъл.
Без значение са основните имена и мишоците зад тях.
Октоподът и хватките са едни и същи.
Не по-различно е и при другите отбори.
Те заедно са Октопод.
За всички нас, които не сме в тях, резултатът ще бъде отново без значение.
Веднага, след обявяването на поредния резултат, ще последва изписване с големи букви: „Един за всички - всички за един”.
Което за нас, останалите, ще означава само едно: „Спасявайте се както можете”.
