Със сигурност по- голямата част от протестиращите по улиците на България са спонтанно искрени, изведени там маргинализирани, безработни, невиждащи перспектива.
В по- голямата си част тези хора не искат и не могат да се помирят с това положение. Поне за сега техните искания се насочват към искания за смяна на системата, каквото и да значи това.
Но и трудно от целия този хаос ще излезе нещо, което да застраши партиите.
Революциите дават власт само на онези, които са заварени от тях организирани или които може организирано да ги предизвикат.
Правителството носи огромната отговорност за всичко сега, но не успява в опитите да върне топката в полето на управлявалите преди него.
Късно е да бъдат разваляни стари договорки.
Остава шансът за Бойко Борисов да опита да извлече максимални изгоди.
Както често се случва- лично за себе си.
Подадената оставка от министъра на финансите С. Дянков внезапно му даде този шанс да заяви гласно, че всъщност той го бил уволнил. Дори въпреки изявата на Данков за „мъжки разговор с премиера”, след който решил да оттегли оставката си последва блестящ ход на Борисов, който сам просия на внезапното си хрумване.
Дянков не само се оказа с приета оставка, но и беше по бойковски щедро заявено, че той няма да получи пост в новия управляващ кабинет на ГЕРБ след изборите.
Абе не е случайно, когато американски дипломат призовава „никога да не забравяме с кого си имаме работа”, когато става въпрос за Борисов. Така жертвата Дянков става изключително удобна за изправеният на ръба на пропастта сегашен премиер.
Следващата голяма жертва се очертава да бъде вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Трудно може да му се отрече, че той сам упорито от много време си заработва онова, което най- вероятно ще му се случи. Той е пълна функция на Борисов, без който щеше да бъде никому неизвестен чиновник в коридорите на полицията. А и увлечен от популистка риторика си позволи малко преди да гръмне „Буда” да заговори за отговорности на престъпно- силовите групировки, като спомена и знакови имена.
Петър Младенов падна заради изречена или неизречена фраза за идването на танковете.
Цветанов с неговите полицаи и жандармеристи ги доведе пред българското народно събрание.
От години заради защита на интересите на групировките и контрол върху множеството далавери около религията „футбол” всички клубове, дейности и хора, свързани с тях, се намират под постоянната лупа и всеки звук се лови от множество уши, добре разположени там.
Агенти, които да работят за сигурността на граждани, общество и държава може и да няма качествени и достатъчно.
Но около футболните милиони винаги ще има.
Най- острата форма в тези кълбета от интереси са агитките, които са напълно под контрола на своите футболни чорбаджии и водачи, получавали не веднъж заповед за предизвикване на едно или друго знаково събитие.
А в нашето си блато политиката подхранва най- много апетити и страсти, заради което никак не случайно нефутболните хора отместиха футболните.
Ултрасите от агитките дотолкова са „продънени” пред полицията, че тя ги манипулира когато и както си иска.
Когато реши ги пуска на стадиона, когато реши- не.
Но друг решава дали да не ги изрита на площада с контретна задача да изпълнят план 1, 2 или 3.
При това те лично няма и да платят с нищо, ако не броим няколко часов престой в РПУ, което за тях е героично ежедневие.
Малолетието не поражда друго.
Но площадната демокрация ще бъде окончателно компрометирана.
А срещу нея политическите играчи получават неимоверно висока стойност.
ГЕРБ слиза от властта по волята на своя безспорен вожд и родител Борисов.
Позата му остава саможертвено героична, докато парламентарната му група го изпраща със ставане на крака.
Вместо да носят отговорност за състоянието на страната и откровенните престъпления, получават нов шанс.
Вместо отговорност и агония във властта, съпроводени с всекидневни скандали и обяснения, получават крачка отдих в страни и право на безнаказан сеирджилък за подарък.
Скритото и явно обогатяване не се брои.
Вместо само месец предизборна открита кампания, многомесечен шанс за всички екстри на политическата козметика до пълно очистване на образи до получаване на илюзия за нещо ново.
За оставащата след оставката власт всички са спокойни.
Няма министерство, агенция, служба, която да не представлява от години добре позиционирани партизански отряди, носещи екипите на назначавалите ги партии.
Така паритетът ще бъде удобно гарантиран.
Другите традиционни партии получават в добавка летящ старт, усилващ скоростта им от обезличаващия и затъпяващ вътрешнопартиен глад заради дългото дистанциране от копанката на властта.
Виртуалните образи, чиито партитури се държат в ръцете на големите също извиват гласове, въртейки вратове да се ориентират накъде да усилят тон и изприпкат сгънато услужливи.
Сега никой не иска едните и другите.
Улицата го казва на висок глас.
Но пикът на недоволството ще спада, докато възможностите на сега нежеланите ще нарастват.
Въпрос на умора и технология.
След като ГЕРБ напуска властта всички други партии трескаво заиграват, повтаряйки лошо реплики от Борисов.
Общата воля е да се дистанцират формално, докато се сдобиват всъщност с шанс да не носят отговорност за служебното правителство.
Само наивници може да смятат, че то ще се състави без партии, олигарси, групировки, без съгласуване и проекции на чужди интереси.
Гарант за това е президентът, специално изпратен в това си неочаквано качество, което поне няма начин да не съзнава в степен да бъде послушен.
Гарант ще бъде и целият му огромен антураж, индивидуално- колективен образ и гарант пак на горните интереси.
За сега по- скоро се очертава да спечелят не тези,
чието недоволство пълни новините.
Все пак Бойко, а не другите, които е по- вероятно дълго да играят статисти беше избран да гарантира статуквото на най- реално заинтересовани от това играчи, с което той показа, че прекрасно се справя.
За сега!
Ако се наложи, неговата жертва ще е последна.
Но охотно приета от алчните за жертви божества, пазещи по всевъзможен начин позиции.
За сега се вижда само, че техният Троянски кон, отговорността, успешно се вмъкна в лагера на недоволните и търсещите промени.
