Все по- тежко и жежко става с наближаването на есента и зимата.
Все по- безсмислено се очертава да е викането от улицата.
И все остри формите и наглостта на политическите играчи.
Статуквото се опита да се разправи за пореден път с инакомислието.
Участвалият дълги години в правенето на политика в БСП проф. Г. Близнашки беше сблъскан с младият, видимо кадърен и хиперактивен журналист, блогър и още много, вероятно, неща Ал. Симов, в една телевизия.
Дори въпреки ранния час имаше предварителни зрителски обаждания, които трябваше да предупредят професорът- участник да не става новия „поп Кръстю”.
Поне според мен нещо пошло се получи.
Обвиняващият Близнашки за участието му в уличните протести- шествия наред с известни представители на десницата Симов, сам застана с други десни в масово тиражирана подписка, целомъдрено огласена като проект „София без блокади”.
Извинявайте, но вътрешнополитическите конфликти в случая започват да приличат на двойните стандарти на световните сили от времето на Студената война, а може би и днес, когато взаимно си приписват „наши” и „ваши” терористи.
Правителството трябва да устои на натиска и да се справи с предстоящите задачи- каза депутатът от БСП (Коалиция за България) пред БНТ Янаки Стоилов1.
Безспорно, на думи и според позиционирането, което си е избрал, Стоилов прав-изявен като ляв човек, председател на „вътрешното ляво” в БСП.
Не че БСП ръководството не се е погрижило да си има и други, за всеки случай, имитиращи ляво и масово социално.
В Коалицията му са още:
някакви, неизвестни, обявяващи се за комунисти и представяни единствено от техния несменяем депутат и лидер А. Паунов;
„социалдемократи”, също с вечен лидер Г. Анастасов, станали известни като политическа сила най- вече с изпращането, според обещаната им квота, на една бивша фризьорка за заместник министър;
„леви земеделци”, които със сигурност не знаят как се държи мотика;
„антифашисти”, ръководени от набиращ финансово- далавераджийска схема при поредица правителства, владеещ какво ли не, но и купил си две от най- големите в България организации на БСП, на които да е председател;
дежурни тарикати по циганските въпроси;
изгряла трудно и готова да залезе, заради питонската хватка на БСП ръководството „Зора” ;
явно и скрито- други, малозначителни, уж представляващи социални сегменти, а всъщност обслужващи собствените си лидери групи, венцехвалени като партии.
В изявите си Янаки Стоилов хвали правителството.
От социалните мерки на кабинета били обхванати между 450 и 500 хиляди души, износът на България се увеличавал, всичко щяло да тръгне към светла стабилност и перспектива….
Само това правителство ли?!
Предприело било стъпки за намаляване на бедността в страната, щяло да спира контрабандата, да увеличи приходите в хазната, да прекрати зависимостите между бизнес и политика, да постави честни и почтени професионалисти в администрацията, като разглежда всяко едно назначение много внимателно и др. такива добри неща.
То пък чак всичко хубаво не може и да се каже.
Явно доста го е позакъсало правителството, та и БСП ръководството, което за пореден път не ще да признае, че случайно попадна, отново с принудително договорена верига от зависимости и скрити ангажименти във властта.
И че не то спечели изборите, не то победи, а отново избрани за традиционни партньори от самото ръководство го поканиха, за да споделят заедно властта.
Разбирай екстрите от властта.
Не съм чул политик да не споделя тайно опасенията си от продължилото съществуване в този вид на Движение за права и свободи (ДПС).
Особено след като вътрешните тенденции освобождават потенциал за многопластово цепене и създаване на нови политически субекти на етническа и религиозна основа.
Ако такава партия е била необходима, за да бъдат настанени в политиката определени хора от българските граждани с чуждо етническо самосъзнание след понесените от страната ни рани от „възродителния процес”, това е донякъде разбираемо.
Но за да няма до днес достойни представители на съставящите българска нация малцинства в големите партии, са виновни само и единствено техните ръководства, които не разбират, че национално- малцинствените проблеми в България и на Балканите са само временно замразени.
И всеки може да ги отключи, стига да пожелае!
Днес в този си вид ДПС е просто едно продължаващо да съществува политическо недоразумение, обслужващо статуквото и даваща неограничен имунитет на шепа крадци, изградили обаче едни от най- мощните канали за въздействие и обогатяване.
Това поведение на българския политически елит може да означава само едно- че дори в ХХI в.неговите представители не разбират опасностите от заиграването с етническата карта, или поставят по- високо националните интереси и сигурност своите собствени.
Съвсем естествено, днес това правителство и стоящите зад него в плътната сянка играчи са разтревожени.
Безспорно, те положиха вкупом не малко усилия да изпуснат парата на надигналото се през февруари масово, естествено, социално недоволство.
Липсата на опит в набързо превърнатите в „лица на протестите” не позволи това да прерасне в мощно политическо движение за обновление и позволи мозъчните тръстове на статуквото да разпилеят общественото усилие в множество нови посоки.
Който и да е на власт, съзнава, че останалото за крадене в държавата става все по- малко.
А нашите политици най- вече с това свързват мотивацията си за управление!
Ставащият все по- подозрителен ЕС не може да бъде изтръскван до безкрайност.
На българските граждани, особено сега, им става все по- ясно, че в която и партия да членуват или подкрепят, резултатът на изборите и съставите на властите никак, ама никак не зависят от тях.
От вече близо четвърт век парламентарната е строго пазена за едни и същи избранници, които от време не време по милост или собствено усмотрение правят кастинг за старателно отгледани „нови лица”, преобладаващо ценен критерий за които е личната преданост и безропотно послушание.
Редуващите се във властта- законодателна, изпълнителна и местна партии или техни коалиции, както и служебни отбори са плод също само и единствено на нова режисьорска приумица.
Съдебната власт е огледален образ на родителите си.
А режисьорите им си остават едни и същи.
Всъщност най- често в последните години социални изблици и вътрешнополитически катаклизми са настъпвали тогава, когато те са си сменяли настроението според етикета на уискито, според което са решавали да нанесат някои нови корекции в избраните лица.
Без значение индивиди, партии или коалиции.
Целта е ясна.
Поредното балансиране на личните и групови интереси.
Отлично, за пореден път, го е написал проф. Н. Стефанов2.
Само не съм съгласен с него за посочената „непосредствена причина за протестите” - назначаването на Даниел Пеевски, за ръководител на Държавната агенция за „Национална сигурност“(ДАНС).
Може някой да използва подобен гаф за повод, но причините са много по- дълбоки.
И някои умишлено не иска дори да се говори за тях.
Пеевски свободно се ветрее по политическото и бизнес пространство, като едновременно работи и като следовател, сега е депутат от същата ДПС, но до предлагането му за шеф тази държавна агенция никой истински не се интересуваше от него.
Досега политиците, по- скоро лидерите и министър- председателят избягват да посочат виновника, индивидуален или колективен, тази идея за назначение да се роди.
За широката публика също толкова липсват още множество отговори, на които властниците ще са длъжни да отговарят:
Само това неуспешно назначение ли е скандално;
Не са ли още по- опасни други назначения в ДАНС, МВР, в министерства, агенции и ведомства;
Не са ли също толкова опасни оставените от предишните правителства кадрови грешки и устроени собствени „партизани”;
Или може би това е цената на поредното опазване на елитарното статукво, оставяне на „мостове”, които да гарантират стабилността на поредният проект и плавното му преливане в следващ;
И още, и още…
За явното наличие на вариантни сценарии и договорки сочат неистовите грижи, изразени в публичното старание лявото да мисли как да опази и усили дясното, докато дясното пък обратно.
И същевременно всеки да претендира за навлизане и изземване на идейно и политическо пространство от другия, за сметка на взаимозаменяемост на играчите.
Лозунгите за „мръсните комунисти” и изпращането им в „Сибир” за съжаление не са никаква новост.
Те само и единствено потвърждават несменяемостта, макар съчетана с изчерпване на режисьорските хрумвания.
И още нещо- устроените по един или друг начин във властта си ограждат по този начин един нов периметър, като демонстрират политическа и управленска загриженост за хората, щедро полягвайки в името на властта.
Със същата цел на дясното е оставена улицата, където да поработи спокойно до следващите избори, след което отново ще бъде допуснато да съучаства в нея.
Едновременно привидно опасните полюсни различия, като въздействат плашещо, групират раждащите други възможни идеи да търсят уюта в договореното вече и изпробвано пространство.
А в него има точно необходимите гаранции и уют за новосъздадения ни „национален елит”.
Стефанов е определил съществуването на този същият, разделяйки го на договорени от началото на прехода "реформатори" и "номенклатурен капитал", и двете течения свързани с инициативите на най- ярките представители на бившата номенклатура.
Различните, посочени от него като вторично формирани капитали: реституционен,
криминален, демократичен, етнически и други, напълно материални или символни, всъщност спомогнаха за прикриване заграбването на общонародната собственост, създавана с лишения от редица български поколения.
Едновременно, получилите одобрение да участват безнаказано в този процес обслужиха интересите на световния капитал, обосновавайки необходимостта от бърза и на всяка цена проведени реформи с инструментите и оправдание с глобализацията, родена от него.
По този начин се получиха българската „демократизация”, „деинтелектуализация”, „демодернизация”, "приватизация", „деиндустриализация”, въобще ликвидацията на всичко българско и национално.
Прав е проф. Стефанов, че всъщност по този начин е извършена неоколонизация на страната ни, под мека форма и за сметка на скъпо платеното съучастие на досегашния ни „национален елит”.
Последният за сметка на това е получил цялата наглост в правото си на непогрешим, безнаказан и несменяем.
На този фон не е необходимо да се правят каквито и да било разрези на протестите.
Или на контрапротестите.
Както и на „контра-контра- протестите”.
Те само прикриват с поредната срамежлива завеса националното предателство на елита.
И му помагат за пореден път да оцелява и се възпроизвежда.
Поредната международна криза засегна тежко държави, човешки съдби.
Последно се твърди, че над два милион сирийски бежанци, подгонени от страх за оцеляването си търсят спасение в емиграцията, законна или не3.
Световните елити се сблъскаха в предложенията си, което повлече крак да поучастват с нищетата си и нашите собствени „мишоци”, имитирайки самостоятелно мислене и поведение.
Всъщност на тях, всичките, едно огромно число българи, вероятно най- динамично и радикално мислещите, намериха собствено решение.
Те просто написаха слаба оценка на всички досегашни партии и „лидери”, като напуснаха страната.
Ако бягащите от ужасите, безадресния терор и война сирийци са малко над два милиона, от нашата България са изчезнали три милиона4.
Значи ли това, че ужасът за нас, българите, е по- голям от кървавите политическа, терористична и военна криза?
И кой ни доведе до това състояние?
Трябва ли винаги да получават право едни и същи да претендират за правото на пореден поправителен?
Или да произвеждат и сочат алтернативи, родени от самите тях?
Безспорно, на съвременна България е необходима реална демокрация, необходимо е представително, плуралистично политическо пространство, отчитащо и гарантиращо представителност, което да осигури национален и социален просперитет.
Но от този обективен процес обществото трябва да намери начин да изключи и накаже виновните за сегашното ни състояние.
След което спокойно да роди нов обществен договор и определи страните по него.
__________________________
2 http://avtorski.pogled.info/article/48413/Protestite-v-Balgariya
3 http://www.manager.bg/news/nad-2-miliona-dostignaha-bezhantsite-ot-siriya
4 http://avtorski.pogled.info/article/48128/Za-Siriiskiya-konflikt-i-natsionalnata-sigurnost
