/Поглед.инфо/ Ако през годините сблъсъкът "ляво-дясно" изглеждаше класически повод за изборно противопоставяне, днес той вече звучи твърде фалшиво. Истинското противоборство и по света, и у нас е между антиглобализма, част от който са и евроскептиците, и сегашното статукво на страни-господари и страни-изпълнители, поддържано от Вашингтон и Брюксел. Нарушената идилия на този 20-годишен зомбиран модел след анексирането на Крим и възхода на Русия, разкри колко безпардонни и цинични могат да бъдат в поведението си тези, които се имаха за вечни. Европейските избори също го показаха - националистически, евроскептични, крайно десни или радикално леви партии, които се обявяват против този диктат, печелят все по-голяма популярност.
Други като нас, свикнали да угаждаме на всекиго, дори с цената на собственото си обезличаване, продължаваме да губим. Да се говори за национални суверенитет, интерес и политика, звучи като виц. Кой ще управлява и с какви политики - го решават американските и брюкселските чиновници, а националната власт е просто фигурант.
Не е ли срамно, че по устна заповед на американски сенатор, който даже не е от управляващата партия, провалихме огромен европейски газов проект, в който има още седем участнички? В същото време някои очакват с нетърпение завръщането на друг един наш политик, който е в САЩ за поредния инструктаж. Вече съм съгласен, че сме троянски кон в ЕС. Но чий?
Утре пак ще ни облъчват за избори. На посланията - леви или десни, обаче никой няма да повярва. Защото голямата битка се води на друга плоскост, извън партийните табели.
Дума
