/Поглед.инфо/ В книгата си „Натрупване на капитала“, издадена в далечната 1913 г., Роза Люксембург обяснява, че капитализмът, който е в постоянно състояние на свръхпроизводство има експанзивна политика под формата на завладяване на нови колонии (страни) не само, заради притока на суровини, но и в качеството им на нови пазари. По думите й, военните разходи хвърлени в завоюването на страните поглъщат пренатрупания (излишния) капитал. Изводът който тя прави, е че когато всички възможни страни бъдат колонизирани, установилият се в световен мащаб капитализъм ще рухне. Редица икономисти отричат нейната теория с аргумента, че в страните, в които той е вече установен работниците непрекъснато биват стимулирани към допълнителни разходи в нови вътрешни пазари. Друг е въпросът, че покупателната им способност с днешна дата е силно влошена и функцията им е напълно свита. Упрек към Роза Люксембург отправя в „Посткапитализмът - пътеводител за нашето бъдеще“, Пол Мейсън, където отбелязва, че дори докато е работила върху книгата си се появяват първите автомобили на Форд, а компанията „Виктор Грамофон“ продава в САЩ близо 250 000 фонографа, така че не е било въпрос на недоглеждане от нейна страна, а от съзнателно изключване на обстоятелството от появата на новите вътрешни пазари. Независимо от критиките към Люксембург обаче е факт, че експанзията за завладяване на нови пазари и суровини от страна на САЩ е към своя край. (В този материал няма да се спирам на темата за войната на Запада срещу Русия на територията на Украйна, на причините за обявяването и стимулирането й, защото вече съм писал по темата, пък и в контекста на гореизложеното е повече от ясно).

ЕС също е изправен пред идентичен проблем и вероятно заради това безпринципно се стреми бързо да приобщи в пределите си Македония, Албания, Сърбия, че и Украйна. Очевидно е, че Колективният западът е изправен пред тежка икономическа, финансова и социална криза, която се разпространява като пазарна рефлексия по целия свят. Редица икономисти са категорични, че неолиберализмът, като последен стадий на капитализма се срива в буквалния смисъл. Процесът на разпад е видим от няколко десетилетия, но че процесът е необратим се разбра след септември 2008 г., когато „Леман Брадърс“ банкрутира. Дълговете на банката възлизаха на над 600 млрд. долара. Бяха изтрити 13% от глобалното производство. Правителствата и централните банки не позволиха да се срине финансовата система, чрез създаване на ликвидности за предотвратяване на потенциалното домино от банкови фалити. Последвалата криза рязко обостри споровете между застъпниците на двете гледни точки – антипазар и антидържава в опит да си прехвърлят отговорността от финансовия крах.  През 2013 г. в „Капиталът XXI век“, Тома Пикети пише: „Необходимо е да се намерят нови инструменти за възстановяване на контрола върху един полудял финансов капитализъм ...“  Контролът върху „полуделия финансов капитализъм“, както го нарича той, е отдавна изпуснат и поуките от 2008 година не бяха научени. Пол Мейсън предупреди още през 2015 година: „Ако се появи ново финансово безумие, последвано от нов крах, няма да има второ спасяване. При държавни дългове, големи колкото след война и осакатени социални системи в някои страни в пълнителя не остават много патрони – поне не толкова, колкото бяха изстреляни през 2009 – 2010 г.“. Вместо да си вземе поука от кризата, САЩ напечатаха само по време на Ковид кризата над 7 трилиона долара, които нямат никакво реално покритие, а ЕС над 2 трилиона евро. Западът буквално е удавен от декретирани пари без каквото и да е покритие в скъпоценни метали.

Войната на територията на Украйна наля масло в огъня. Жизненоважни доставки, като метали, дървесина, химикали, газ и пр. са или спрели, или силно ограничени. Инфлацията в Европа, Великобритания и САЩ се изстреля стремглаво нагоре. В опит за овладяването й в Америка, (която миналият месец достигна до 9,1% и удари 40 годишен връх) Федералният резерв вдигна лихвите, но явно недостатъчно. Очакванията на икономисти са, че ФЕД ще продължи с повишенията  до 5%. Централната английска банка направи същото в средата на миналия месец. На този фон Европейската централна банка създава все повече впечатление, че е по-скоро политически орган, отколкото финансов. Твърде дълго отлагаше да повиши лихвите под абсурдния предлог, че инфлацията била... временно явление. Едва тази седмица качи лихвите с 50 пункта. За съжаление мерките й са твърде закъснели, според редица икономически анализатори.

На другия край на света в Китай са налице други проблеми. Втората по големина икономика в света отбеляза ръст от едва 0,4% през второто тримесечие в сравнение със същия период на миналата година, заради Ковид блокажите. Освен това Китай е изправен и пред друг проблем. Най-голямата строителна компания в страната Евъргранд е на една ръка разстояние от финансов крах. В края на септември миналата година строителният конгломерат има дългове в размер на 305 млрд. щ. долара и лихвени плащания по облигации за 83.5 млн. долара. Евъргранд дължи пари на над 170 местни банки и на 120 финансови компании. Независимо, че Пекин принуди строителните компании, в това число и Евъргранд, да продават жилища с по-голяма отстъпка, за да привлекат нужните им средства за ликвидност и развитие на бизнеса,  миналата седмица стана ясно, че купувачи на жилища са спрели изплащането на ипотечни кредити по най-малко сто проекта в над 50 града. Загубата на доверие в недвижимите имоти в Китай може да подложи на голям натиск икономиката и финансовата им система. Към този момент неизплатени ипотечни кредити са за 46 трлн. юана, или 6,8 трлн. долара. Независимо от имотните си драми, Китай показва обаче ясни признаци, че рязко дава приоритет в развитието на иновациите. Стратегията на Си Дзинпин е страната му да се превърне в хегемон в областта на иновациите през следващото десетилетие. Всъщност именно научните открития и инвестициите в тях са изваждали света от кризите. Със сигурност ще преодолеем и задаващата благодарение на иновациите.

После накъде?

Ако Питър Дракър е прав в „Посткапиталистическото общество“, че старите производствени фактори – земя, труд и капитал са минали зад новия - информацията, то в обозримото бъдеще ще доминира информационно общество с икономика базирана и регулирана от информационните технологии. По думите му успешните личности ще са не енциклопедистите, а високообразованите експерти. 

Нямам съмнение, че роботиката ще превзема все повече сфери на труда и ще изяжда милиони работни места. Умението за работа с компютър и познаване на базови програми ще е абсолютно задължително изискване за намиране на работна позиция. Иновациите в сферата на строителството с 3D принтиране на жилища вече са факт и не е далеч времето, когато броят на строителните работници ще бъде напълно минимизиран и ще се състои само в наблюдаващи програмата за строеж. Не изключвам същото да се случи и в селското стопанство, където вече са факт безпилотни комбайни, сеялки и пр. В Китай от 2018 г. работят хотели и ресторанти почти без персонал, където пълното обслужване на клиенти се прави от роботи. Човешкият фактор се състои само в следене на работния процес от един компютърен екран. Няма да изброявам вече напълно завладените производствени сфери от роботиката. Дори в бъдеще левите политици да настояват за задължителни квоти на трудов човешки фактор в производството, това няма да реши проблема. 

Днес половината от младите българи са с нулеви компютърни познания 

На фона на очертаващия се хоризонт на високотехнологично бъдеще, ние потъваме застрашително. На 21 юли, Уницеф публикува изследване проведено в 92 държави за наличието на базови умения на младежите между 15 и 24 години, които са им необходими за средно образование. Според него у нас 47,9% от подрастващите от тази възрастова група нямат такива! В реално изражение става дума за над 315 000 младежи, а близо 300 000  /44,5%/ нямат и  дигитални умения, т.е. не могат да изпълняват основни дейности на компютър, като: копиране или преместване на файл или папка, копиране и поставяне за дублиране или преместване на информация в документ, изпращане на и-мейли с прикачени файлове и трансфер на файлове между устройстваЛипса на подобни умения сред младежите в Германия имат едва 15%, Австрия 20%. В останалите европейски страни е малко по-висок, с изключение на Албания, където проблем имат над 60% от младежите.

Данните недвусмислено присъждат провал на образователната ни система, въпреки многото реформи. Във възрастовата група на изследването попада поколението родено след началото на прехода. В свят, в който информационните технологии настъпват с все по-голяма скорост, близо половината от бъдещото активно трудово население на България няма да има нужните умения да се впише в новите икономически реалности. Рефлексията от такъв висок процент население без базови трудови умения ще доведе до редица трусове. На първо място рязко ще се отвори ножицата на неравенствата между социалните слоеве. В опит държавата да подпомогне  изпадащите групи ще натовари допълнително социалната система, която и така е на ръба. Единствено решение за спасяването ѝ ще е рязко увеличение на възрастта за пенсиониране. Икономиката ще е обречена и на нисък темп на растеж. Ако днес си мислим, че има сериозен кадрови и експертен проблем за бизнеса, след 10 години ще е катастрофа.

Най-верният ход за предотвратяване на тази ситуация е образованието и инвестициите в наука и иновации да са първостепенен приоритет на България. 

Но как да стане това, ако в днешната власт политиците с визия се броят на пръсти, а в политическите платформи на партиите да изобилстват небивалици и откровени измислици? Ето защо, ние като народ сме длъжни да започнем да настояваме пред политиците най-напред да ни чуват. 

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели