/Поглед.инфо/ Знаете ли за Еньовден? Не знаете? Сега е лесно. Написвате в Гугъл  „Еньовден” и започвате да четете...

А преживели ли сте го? Аз да. Преди години. За зло или за добро, още не мога да си отговоря, но тогава реших, че все пак, ако намеря сили да живея и по-нататък, ще напиша книга със заглавие „Еньовден”... Вероятно няма да е роман, нещо като сборник от есета. Преживяни. Изстрадани. Осмислени. Незабравими... Отлагах. Не бях готов. След онзи Еньовден си купих топче хартия и пачка моливи. И острилка за моливи. Стоят и чакат. Може би днес, на Еньовден ще започна... Все още не зная. Човек предполага, Господ разполага...

На онзи Еньовден се върнах в бащината, в дядовата, в родната къща, в родното село. Селото има вековна история. Къщата е „млада”, само на сто и петдесет години... Преди години, когато се случи с големият ми внук, който ми носи и името, да бъдем седмица време заедно, само двамата, в това село и в тази къща, след разходките в селото и околностите, срещите с хората, болшинството от които са роднини, разказите, песните (за първи път той видя на живо животинки из полето – лалугери, зайци, таралежи, гущери и змии, чучулиги и авлиги, лястовичики и щъркели, крави и теленца, коне и малки жребчета...), когато тръгнахме за София, в огледалото за обратно виждане забелязах, че се е смълчал на задната седалка, а очите му бяха насълзени... Намалих, обърнах се и го попитах: Валка, добре ли си? Да не ти е лошо? А той се усмихна и ми отговори: Не, дядо, добре съм. Мъчно ми е за селото и за къщата... И ти завиждам. Преживял си си детството във вълшебно село и в къщата на приказките...

Доста вода изтече от тогава... От селските чешми, по селската рекичка. Добра вода. Кротка и живителна. Наистина селото е вълшебно. Съдбата или Господ е насочил предците ни към това място. Вероятно и двете. Бягали, спасявали се от злото човешко в гората тилилейска брястова. Заседнали около бистрите извори с жива вода... Деца раждали, къщи строили, с гората добрували и не я съсипвали, занаяти разни усвоявали, храна за челяд създавали... Векове... Добрият доброто, лошият с ножа по главата им било правилото... И друго правило си имаме: Можем и без държавата, държавата не може без нас...

Вероятно редовните ми читатели вече си мислят: Омайва ни бай Валенто, залисва ни, сега ще ни изманипулира пак на политическа тема... Така е, познахте. Но защо пък точно на Еньовден, денят на Йоан Кръстител, преди това денят на мълчаната вода, на змея и самодивите, на бога-слънце – Перун общославянски, да не споделя някои идеи, на основата на факти?...

Селото ми наистина е вълшебно. Тук се случват неща, които години след това се случват в цяла България...
Особено село. За да ме разберете в актуален план, нещо като полуостров Крим, но Крим самостоятелен. Нито към Украйна, нито към Русия. Нито гръцки, нито византийски, нито татарски, нито турски... Крим, просто като Рим с оценка „К” за качество, от там и Крим...

Заради особения характер на предците ни, тук е приеман Апостола, Великият Княз Николай Николаевич. Тук генерал Тотлебен, от опита си в Севастопол, планира обсадата и превземането на Плевен, и предрешава успеха на войната...

Тук, в края на 1899 година, прадядо ми Георги Тотев (Брестовлията), кмет на селото по това време за който в краеведческите изследвания на моя уважаван земляк и братовчед (пак по този род) Костадин Борисов е написано: ...”най-дълго време кметувал, ...буден и енергичен човек, по най-безцеремонен начин се е справял с бандити и нарушители на реда...” събира учредителите на БЗНС преди конгреса в Плевен... Да, с Тотлебенско вино са вдигнали наздравица за бъдещето на земеделците... След конгреса, десетки Тотлебенчани тръгват по северна България да създават структури на БЗНС... Впрочем, селото тогава се е казвало Български карагач (чер бряст). До 1934 година, когато по времето на Кимон Георгиев е преименувано по исторически причини на името на генерал Тотлебен. Преди това земеделците са на власт. Александър Стамболийски жени дъщеря си за момък от Бояджиевия род в Български карагач. Когато превратаджиите на 9 юни свалят правителството му и избухва юнското въдтание, дядовците ни тръгват към Плевен и се сражават на Гривишките редути... След погрома на въстанието земляците са пощадени... По разни причини... Да, повече комунисти са били отколкото земеделци в отряда, но все едно, защитавали са законната власт... на свата...

Тук, земеделци и комунисти създават през 1939 година първата земеделска кооперация в България. Така, че социалистическото ТКЗС си има предшественик и просто става правоприемник... Най доброто ТКЗС беше не само в окръга, вероятно и в България...

Ще кажете, стига с това твое село! Добре. Само да спомена, че през двадесети век това село е родило, отгледало, възпитало и дало на България 32 фронтоваци в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втора световна война, 140 учители, 63 икономисти, 43 инженери и техници, 31 лекари и медицински специалисти, 25 офицери, 9 юристи, 10 ветеринарни специалисти. В селото намериха своя дом, човешка топлина, получиха образование и тръгнаха успешно в живота над хиляда български деца-сираци... Това село те имат за родно, духът на това село те носят в себе си...

Ще кажете – това е минало... Да, минало славно и незабравимо! А сега? След „избухването” на демокрацията?
Върнете се в началото. Нашето правило: Можем и без държавата, държавата не може без нас!

Две земеделски кооперации, потребителна кооперация, няколко търговски дружества... Училище, читалище... Ежегодно селото дава на държавата разни данъци в размер десетократно по-голям от това, което получава обратно като бюджет на кметството, на училището, на читалището...
Защо изписах всичко това? Не случайно.

Говори се за предсрочни избори... Нека се говори... Дума дупка не прави. Не това ни трябва сега. И на селото и на общината, и на държавата... Трябва ни разум и съзидание, а политиката – дело другое... Казах в началото. Това, което се случва в наше село, след време се случва и в държавата... Дайте да мислим и да работим за редовните избори през 2017 година. Какви ще бъдат резултатите тогава, не се наемам да прогнозирам, но от тази година, резултатите от изборите за Европейски парламент в наше село са:

Избирателна активност – 48,5%
АБВ – 46,9%
КБ – 6,7%
ГЕРБ – 16%
АТАКА – 1,55%
ББЦ – 10,3%
ДПС – 0%

...

Запомнете тези резултати до 2017 година... След това ги забравете...

Накрая, по традиция, възползвайки се от възможностите на Интернет, няма как да пропусна и да не помоля уважаваната Гуна Иванова, заедно с Райко Кирилов, да ми помогнат в осмисляне на написаното... Песента е на Райко и тъкмо повод да му изпратя покана за приятелство. Още повече, че е роден на 9 септември! Е, ако приеме поканата, ще се черпим на 9 септември... за рождения ден, да не си помислите нещо друго?...

Това е и една от любимите ни песни на нашия хор „Детелина” към читалище „Пробуда-1903”...

Ако моето поредно послание изнерви за нещо или с нещо Сергей, Бойко, Лютви и Волен, нека песента да им е за релакс...

Приятели, Гуне, Райко, помагайте, моля...

http://www.youtube.com/watch?v=OR8pVNbFvow