/Поглед.инфо/ Днес, пети април, генералът (ЧК), о.р. полковникът, пофесорът, doctor honoris causa Юлий Абаджиев, създател и председател на Съюза на българските командоси има рожден ден. Възползувах се от възможностите и току що написах това:
Денят на раждането е началото. До него са хипотези. Мигът на зачеването, очакването на новия живот, мечтите за бъдещето му... Този ден избира Съдбата или Бог, а може би и плодът... Мигът в който природата те е подготвила да промениш средата, да поемеш първата глътка въздух и да изплачеш. Защото първата глътка въздух вероятно е болезнена? А втората, а третата? Вероятно и те... Докато свикнеш, примириш се с новата среда и млъкнеш. Тогава идва редът на новата болка – гладът. Гладът за живот. Гладът, който ще те води, ще те кара да се бориш, дори и със зъби и нокти, до сетният ти миг...
Що за начало е да се родиш на 5 април 1947 година в България? Объркано начало. Заченат си в Царство България. Няколко месеца по-късно царството става република.И вече се раждаш в републиката, но като син на „царски” офицер... Нямало е как баща ти да е бил преди това „републикански” офицер... Девет месеца след деня на раждането ти (колкото една човешка бременност), републиката става „народна”?! Още си малък, чак, когато започнеш да изучаваш латински език в медицинския факултет, ще започнеш да се чудиш и съмняваш в „народната република”, защото република на български идва от латинското res publica — „дело на народа, държавно дело, публични дела“... Но дотогава много промени ще преживееш. Баща ти от офицер ще бъде принуден да завърши медицина и да се докаже като перфектен лекар, по офицерски верен на Хипократовата клетва... Може би от неговия пример вдъхновен, започваш да учиш медицина. До трети курс. Достатъчно, усвоил си главното, изучил си тайните на човешката анатомия, на прага си да започнеш да търсиш истината за жизнената сила (Vis Vitalis)... И вероятно това надделява да се върнеш към корените, към кръвта на предците, на онези от древни времена, срещу набезите на които, казват, е издигната Великата китайска стена, на онези, основавали велики държави, „понесени от огнения дух”, на онези, с кръв и меч, но и главно със слово, утвърдили християнството от Балкана до Нева... Вместо лекар ставаш офицер. По традиция, по наследство, по кръв и дух. Ставаш не „царски”, не „републикански”, дори не „народно републикански”, просто ставаш български офицер. От първата звездичка, до „и нине, и присне, и во веки веков”! Офицери много. Слава Богу, достойни също много... Но ти си особен. Ти създаваш школа, школа за истинския мъжки бой, дори без оръжие, или с перфектни оръжия, създадени също от теб. Школа за мъжество... През нея преминават хиляди български и стотици чуждестранни офицери. Наученото от теб прилагат и тук, и по други земи... Закриха ти школата. Слава, Богу не успяха да „закрият” теб! И духът ти! Нови условия, нова школа, нови десетки и стотици български мъже, и жени обучени от теб. За България, а и за себе си, за техните деца и внуци...
Несправедливостта не успя да те озлоби.
Непризнателността посрещаш с усмивка. Прости им Господи...
Дори опитите за подигравка отминаваш хладнокръвно.
Защо? Ти железен ли си? Свръхчовек ли си?
Не си нито „железен”, нито „свръхчовек”...
Просто си БЪЛГАРИН!
Осъзнал най-важното: „За отечеството славата, за нас – честта!”
И все пак, дори в този празничен ден за теб и за нас – твоите приятели, другари, и братя по оръжие, не забравяй, и онзи друг наш девиз: „Идваме тихо. Отиваме си още по-тихо. След нас настава гробна тишина...”
Честит рожден ден!
Бъди гладен за живот! Другото е следствие...
Не мога да дойда и лично да те поздравя, надявам се да ме разбереш, и пак да ми простиш...
Бих ти я изпял лично тази песен, но в сегашната ситуация по-добрият вариант е да я чуеш и видиш изпълнена от Гуна Иванова...
Дано тя не ми се разсърди, че те поздравявам с нейна песен, без да съм искал съгласието. Не, няма да ми се разсърди. Сигурен съм. Гуна по дух е истински български командос! Да е жива и здрава!
И ти, и близките ти хора да сте живи, и здрави!
