Интервю на Валерия Велева с проф. Георги Фотев за лъжата в политиката, за властта и за бунта на младите

Проф. Георги Фотев е изтъкнат български социолог с международна известност. Автор е на голям брой научни трудове („Диалогична социология“, „Граници на политиката“, „Българската меланхолия“ и мн. др.), има публикации в 15 страни. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата и на Българската академия на науките и изкуствата. Почетен професор на Нов български университет.

- Преди изборите вие прогнозирахте, проф. Фотев, че което и управление да дойде на власт, ако то не чуе гласа на февруарските протести, ще се сблъска с нови, които ще бъдат по-мащабни и които могат да пометат властта. Ще се усилва ли радикализмът на улицата, проф. Фотев?

- Това изключително трудно положение, в което се намира страната, го определям като време за големи уроци на цялата нация. В упражняването на политическата власт ИЗВИНЕНИЕТО се нарича ОСТАВКА. Започвам с това уточнение, защото сме свидетели на сериозно объркване на понятия и действия. Този път протестът има ясно искане и то е оставка.

- За първи път обаче имаме политици, които публично се покайват за грешките и изповядват катарзис. Защо обществото не им дава прошка?

- Защото оставката е задължителна в такива случаи на политически грешки. За съжаление още на следващия ден след „покаянието“ на Консултативния съвет при президента видяхме нещо потресаващо - позорната мълчалива подкрепа от страна на двама лидери - Станишев и Местан, на абсолютно недопустимото арогантно поведение на Волен Сидеров. Това показа, че всичките клетви за покаяние ден преди това са били дълбоко фалшиви и никаква поука от грешките не може да се случи. Преживявам това много тежко и дълбоко като човек, който обича страната си и иска тя да бъде наистина европейска държава. Да, протестите ще се увеличават. Видяхме ги и от българи, живеещи в Брюксел, в Лондон, на други места в Европа. От една страна, изпитвам чувство на съпричастност и уважение към тях, а от друга - това е повод за размисъл, защото по безподобен начин се срива образът ни, граден с толкова усилия пред евроатлантическите структури.

- В БСП вече има сериозно притеснение от срива на доверието към тях, от загубата на обществена подкрепа.

- Нещата в БСП вървят катастрофално надолу. За такъв саморазгром ще плаща цялото общество. Много хора в тази партия разбират това. За съжаление и в живота, и в политиката има неща, които не се поправят. Доколкото познавам историята на тази партия, тя никога не е имала такъв едноличен господар. Това е смразяващо!

- Искате да кажете, че Станишев е по-голям авторитарист от Живков?

- Тази партия е имала Тодор Живков, преди това и Вълко Червенков, но това са други времена. Поведението на ръководството на БСП и на лидера й днес е абсолютно неприемливо.

- Но Станишев получи подкрепата на европейските социалисти, които дойдоха на крака, за да заявят, че застават зад него.

- Този техен форум у нас се оказа мрачна картина. И аз искам моите съграждани, всички българи да се освободят от своето провинциалистко, комплексарско чувство да мерят с ценностите на европейската цивилизация, без да си дават сметка за действителността. В София дойдоха едни хора, които или не разбират какво става у нас, или са демагози, които смятат, че могат ей така да си говорят. Знам, че на госта не е позволено да се изказва критично, но... ако това са им социалистите на Европа - тежко и горко! Ние не можем да толерираме демагози, каквито и да са те, откъдето и да идват, каквото и да правят. Ще изпием горчивата чаша, която сами сме си приготвили

- Защо БСП, след като взе властта, така бързо се плъзна по пистата на реваншизма?

- Това е заслепяване. Когато няма демократични механизми - било на общество, било на партия, се получават такива изкривявания. В едно плуралистично общество трябва да има нещо, което води по всички посоки към фундаменталния консенсус, към универсални ценности.

- Ако Станишев си беше подал оставката, щеше ли да даде глътка въздух на Орешарски?

- Да. За съжаление Станишев гледа на Орешарски като на оръдие. Жалко за Орешарски. Той е един инструмент. Но това не го оправдава.

- Вероятно Орешарски не оцени огромната си отговорност, че не той зависи от трите партии, които застанаха зад кабинета, а те зависят от него.

- Да. Той трябваше да е водещият. Ако не осмисли политически ролята си, Орешарски ще се превърне в още по-жалко издание на покойния, иначе прекрасен човек проф. Беров. Той беше дълбокопочтен човек, но това в политиката няма значение. Орешарски беше номиниран за премиер още преди изборите и още тогава трябваше да си състави кабинета. Какви са тези изпълнения в последния момент, как може да не познава министрите си? Така ли се управлява държава? Той трябваше да мисли предварително, да ги проверява, да ги оглежда. Не може в последния момент да ги насипва в един списък. Орешарски, освен че не е подготвен политически, той няма и характер. Приема всичко, каквото му наложат партиите. Що за дивотии са това!

- Какъв е полезният ход на властта в тази ситуация?

- Единственият достоен начин е да излязат и да говорят пред хората с цялата искреност и почтеност, на която е способен човек. Да кажат - такъв е резултатът от изборите, нямаме осигурено мнозинство, а трябва да се правят сериозни и важни реформи във всички области на обществото. Да определят кратък времеви хоризонт от два-три месеца максимум, за да свършат няколко конкретни неща, след който да заявят, че правителството ще подаде оставка и отиваме на предсрочни избори.

- Но за поправките в избирателния кодекс се изисква повече време, а пък БСП настоява за нов кодекс. А и нов служебен кабинет ще отложи каквито и да е реформи. Къде е пресечната точка?

- Не искам да звучи сантиментално, но всяка сутрин ме натъжава един и същ въпрос, който се задава от медиите и който се дължи или на некомпетентност, или на манипулативност - ако отидем сега на избори, как ще се възпроизведе същият състав на парламента. Що за спекулации са това? Защо плашат хората, които не разбират? Това колосално дърдорене за избирателния кодекс е заблуда. Сега не е моментът да се правят генерални промени в кодекса. Трябва да се направят корекции, които да постигнат само едно - честни избори. Нищо друго! Промени, чрез които да не могат да стават изборни фалшификации.

- Но има опасност при този кодекс пак значителна част от избирателите да не бъдат представени в парламента.

- Това не е проблем на избирателния кодекс, а на степента на гласуване. Управляващите трябва да разберат, че неопределеността изнервя хората, подхранва чувството им, че на властта не може да се вярва, че всеки ден тя може да направи нещо, което е върху нашия гръб. Има сериозна опасност протестът да ескалира. Сега той е мирен, наблюдаваме удивителен самоконтрол на протестиращите. Сред тях видяхме лица на уважавани личности - на писатели, на хора на изкуството, на духа. Властта трябва да разбере, че този дух на улиците не може да бъде убит. Това е протест за достойнството на страната ни. Промените в Изборния кодекс трябва да гарантират само честен вот

- Затова ли протестът не роди лидери?

- Да. И няма нужда от лидери. Ако това е синдикален протест, трябва да има хора, които да формулират исканията. В сегашните протести появата на някой, който иска да говори от името на останалите, няма да се приеме. Просто умните политици трябва да разчетат какво им казват тези протести и ако те не разберат това - ще дойдат други форми на протест.

- Каква е оценката ви за обръщението на председателя на парламента Миков?

- Това беше ужасяващо. Такъв менторски тон! Какво си въобразява той? Ако продължават така, ще усложнят живота на Цветлин Йовчев като вътрешен министър - той дори не може и да сънува какво може да се случи... Хората не могат да им простят, че излъгаха, че ще управляват прозрачно с програмно правителство, че всичко ще бъде в диалог с обществото.

- Адекватна ли е позицията на Борисов?

- Объркана позиция. ГЕРБ не е модерна партия. Сега, след като излезе в опозиция, се видя, че тази партия е била ей така, насипано направена. Винаги съм казвал, че не е добре да критикуваш тези, които са паднали, но аз имам моралното право да критикувам ГЕРБ, защото и преди съм казвал, че така не се прави партия - като някаква събрана дружина или полк. В политиката веднъж се греши, сега се вижда грешката на Борисов - съграждането на тази партия е мрачна работа. Извън властта те са нищо. При едни предсрочни избори сега те не могат да постигнат резултата, който имаха преди месец-два. Вътрешните им противоречия, за които дори и Борисов призна, са показател за тежките проблеми. Партията е сложно нещо, тя се гради методично, продължително, с много ясна идеологическа програма. Поведението им сега е вятър работа.

- Запазва ли Борисов ролята си на голям политически играч?

- Не! Вече не може. Времето ще оценява къде какво е направено, как е направено. И то няма да е в негова полза. Неговата драма, за която сме говорили неведнъж с вас, сега е още по-тежка. Той ще се изправя пред сериозни дилеми.

- Добре, вървим на избори през есента. Но ще бъде ли готова синята десница да се организира, да излезе с ясен политически субект? Не трябва ли да изчакаме?

- Не трябва ние да се грижим за партии. Добре би било да се организират, да преодолеят тежките последици на сектанското мислене, да намерят приемлив начин за излизане пред обществото, защото политиката е изкуство. Днес политиците трябва да видят, че е дошло поколение, което иска своето достойнство, иска да се чувства добре в собствената си страна. Трябва да разберат, че обществото вече не допуска егоцентрични политици, че отхвърля категорично липсата на диалогичност.

- Възможно ли е нови избори да начертаят нова политическа картина в България?

- Никакъв изход няма българското национално и политическо общество освен нови избори. Ние всички ще изпием горчивата чаша, която сами сме си подготвили. И тези, които са гласували, и тези, които не са отишли до урните. И ако продължаваме да допускаме да ни излъже втори път този, който вече веднъж ни е излъгал, това е за наша сметка. Но без нови избори, без оставки - това ще нагнети още повече обществото. Този път искам да бъда по-директен - нямаме друг път. И няма защо да се заблуждаваме. Младите са на улицата. Ние сме отговорни за техния живот и за това, което се случва днес. Те вече не могат да бъдат заблудени. Всяка лъжа започва с думи, след това идва действието.

Преса