Пламен Орешарски е роден през 1960 г. в Бобов дол. Завършва УНСС в София с магистърска степен по финанси и кредит. Специализирал е банково дело в САЩ и емитиране на държавни ценни книжа във Великобритания. Заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов, министър на финансите в кабинета на тройната коалиция. Депутат в 41-вото НС.

-Г-н Орешарски, много хора от средната класа, които са недоволни от ГЕРБ, са ядосани и на БСП заради обещанията й в програмата да повиши данъците - 15% за доходите над 3000 лв., 20% - над 5000 лв.

- Тези цифри бяха обсъждани, но не са окончателни. По-вероятно е да остане една по-голяма от 10% ставка за високите доходи - над 4 или 5 хил. лева. Аз имам известни резерви, но не виждам нищо драматично в малко по-високото облагане на големите доходи. Подобен подход на повишаване на облагането на високите доходи наблюдавахме в доста европейски страни. При това там говорим за ставки от порядъка на 3-4 пъти по-високи от обсъжданите при нас. Забележете, че България е в челното място по диференциацията на доходите - разликата между най-ниските и най-високите доходи у нас е сред най-фрапантните в ЕС. В същото време в програмата на БСП се предвижда подкрепа за най-ниските доходи и поетапно преминаване към семейно подоходно облагане. Това ще насочи тежестта на данъка върху личните доходи в зависимост от членовете на домакинствата и ще намали сумарното данъчно бреме. Не мисля, че малко по-голяма солидарност в обществото е излишна в този труден период.

- Отчитате ли, че платформата на БСП и тази нова данъчна политика отблъснаха доста хора от левицата и това вече си пролича в социологическите изследвания?

- Данъците винаги са обект на спорове в обществото, а в новата икономическа платформа няма нищо отблъскващо, напротив. Има моменти, които за
първи път се поставят на дневен ред - началото на реиндустриализация на страната и по-голяма държавна регулация. В програмата има много послания. Но всеки забелязва това, което го интересува.

- Вижда се, че БСП прави сериозен завой наляво. И не мога да разбера как това се вписва във вашите възгледи на десен икономист?

- А защо трябва да се вписва в моите възгледи? БСП е поканила мен, за да я подпомагам, а не обратното.

- Защото лидерът на тази партия ви предложи за бъдещ министър-председател.

- Предполагам, защото е преценил, че мога да се справя с прилагането на програмата.

- С какви пари ще откриете 250 000 работни места?

- Правителството няма да разкрива работни места. Даже мисля, че то трябва да закрие някои излишни места в администрацията. Това е функция на
бизнеса, ако му се създаде благоприятна среда. За последните 4 години бяха закрити между 300 и 400 хил. фирми. Допуснете за момент, че при добър бизнес климат само половината от тях отново стартират дейността си.

- Назовете три стъпки, които бихте предприели в първата година от мандата, ако вие сте премиер.

- Стабилност и предвидимост в действията. Извеждане на НАП, митниците и на структурите на МВР от несвойствени функции да притискат по неясни мотиви фирмите. По-активно действие на Банката за развитие, така че да се подобри достъпът до финансиране за малкия и средния бизнес. Държавата отново трябва да стане изряден платец, какъвто беше.

- Днес всички в ГЕРБ хвърлят вината върху Дянков.

- Доста лицемерна реакция, за съжаление. Вероятно смятат, че така е най-удобно. Бях с впечатление, че Дянков следва политиката на ГЕРБ. Бяхме свидетели на пламенните защити за него от страна на другите членове на кабинета и в парламента.

- През последните 4 години имало ли е случай, в който да му кажете: „Това, което правиш, е грешка!“?

- Ние имахме влошен диалог с Дянков, не по моя вина. Още в началото на мандата, неразбирайки много неща в публичните финанси на страната, той
побърза да отправя обвинения на едро. Спомнете си неадекватните реакции за един конфиденциален договор на БНБ и правителството по време на
стария мандат. Този договор изигра роля нашата страна да не похарчи нито лев за спасяване на банки - нещо, което правиха поне половината от старите страни членки. Мисля, че и до днес те не разбраха смисъла на това, което беше направено, за да се съхрани стабилността в страната. Иначе са силни в приказването.

- Колко време спахте с мисълта „да приема или не поканата да бъда премиер“?

- Не беше лесно решението ми. Най-вече заради сложната социално-икономическа ситуация в страната. И заради изключително многото работа, която трябва да свърши всяко следващо правителство. Днес преживяваме най-тежкия период в годините на прехода. Не толкова заради намалените резерви на домакинства, фирми и фискални резерви и заради увеличаващите се дългове, колкото заради изключително влошения бизнес климат и оттук - загубата на перспективи. Това е най-трудно преодолимото. Как отново да повярват инвеститорите, че могат спокойно да правят бизнес, без да бъдат притискани? Това е задачата, която ще се реши най-трудно от следващото правителство.

- Какво сложихте на кантара при избора си?

- Мисълта, че всеки трябва да помага на страната си с каквото може.

- БСП като че ли ви прехвърля отговорността да вадите чужди горещи кестени.

- Все някой трябва да ги вади. Така се говореше и през 2005 година. Тогава ме питаха аз ли съм бушонът в новосформираното правителство. Дори и аз имах такова усещане...

- Когато се изправите в залата на „Позитано“ 20, усещате ли, че имате тежест и можете да обърнете тази зала в посока, която вие искате?

- Винаги, когато съм изразявал аргументирани позиции, залата ги е вземала предвид при решенията си.

- В кабинета на тройната коалиция ви наричаха „четвъртия коалиционен партньор“.

- Аз не харесвам този израз, но ако на вас ви харесва, може да го използвате.

- Беше оценка за самостоятелност.

- Спомнете си моментите, когато цялото общество не одобряваше политиката на излишъци в бюджета. Когато дясната опозиция в парламента настояваше да бъдат харчени тези излишъци, за да не се затормозява икономическият растеж. Добре стана, че не се подведохме. И последващото развитие показа правотата ни. Само си представете - ако страната беше влязла в кризата без фискални резерви? Винаги съм се водил от разбирането, че в добрите икономически времена трябва да се заделят ресурси, защото те не продължават вечно.

- Явно в ГЕРБ виждат във вас сила и опасност, след като ви посветиха декларация.

- Логично политическо действие с малко смешни аргументи.

- Имаше упреци, че не сте усетили идването на кризата.

- Може да се провери - през октомври 2008 г. веднага след Европейския съвет, на който присъствахме с премиера Станишев, обявихме първите антикризисни мерки. Те не получиха широк отзвук вътре в страната, защото нямаше разбиране за ситуацията и за смисъла на това, което правим. Да
ви припомня, че първата ни реакция тогава беше да сложим пари от резерва в Банката за развитие и да открием кредитни линии към търговските банки. Предполагахме, че първи и най-непосредствен ефект ще бъде затрудненото кредитиране на малкия и средния бизнес. Нещо, което стана впоследствие. БНБ от своя страна намали задължителните минимални резерви на търговските банки, за да се подобри ликвидността им. Мисля, че с набор от антикризисни мерки успяхме да притъпим действието на външната криза до средата на 2009 г. За съжаление веднага след това тя се стовари с пълна сила в резултат на хаотичната политика на ГЕРБ. Спомнете си кой беше първият голям приоритет на ГЕРБ - еврозоната. Напълно неадекватна цел. За съжаление през четирите години ГЕРБ продължиха с прокризисно поведение, чийто тежък резултат изпитваме сега.

- Вие как ще се справите с бедността, откъде ще дойдат пари?

- От стопанската активност. Ако не подтикнем стопанската активност, нищо не можем да направим. Доходите се създават в бизнеса, правителствата
само преразпределят. Дори да направим перфектни данъчни системи и разходни механизми, все пак трябва да има откъде да събираме тези данъци и какво да разпределяме...

- Наблюдават се опити за клатене на банките в момента. Защо е това?

- Не го разбирам. В годините на криза българската банкова система показа, че е доста стабилна. Банковата система у нас е капитализирана около 15% при базелски стандарт 8% и капитализация на водещи европейски банки под 8%. Защо е така ли? След кризата през 1996-1997 г. ние си взехме урока и въведохме високи регулаторни изисквания за банките. Това ми даваше увереност преди 4 години да твърдя, че у нас не може да има банкова криза от типа на тази в САЩ и Стара Европа. Твърдя го и днес.

- Тоест кипърски вариант у нас не може да има.

- Как да имате кипърски вариант? В Кипър депозитите в банковата система превишаваха десетина пъти брутния вътрешен продукт. У нас депозитите
са на нивото на БВП. Това, че има малък ръст на лошите кредити, е напълно нормално на фона на състоянието на икономиката. И преобладаващата
част от тези кредити са обезпечени и провизирани.

- Защо правителството се сети сега да въвежда правила, по които да бъдат влагани държавните пари в търговските банки?

- И аз се питам защо не бяха приложени досега. През последните 4 години неколкократно се говореше за това. И какви ще бъдат тези правила. Ако те
са благоразумни, не е малка вероятността една или няколко банки, които предоставят най-добрите условия, отново да привлекат парите на държавните дружества. Не виждам драма.

- Как оценявате желанието на определени политически кръгове да разрешават своите политически и корпоративни интереси чрез една банка?

- Като елемент на общата негативна ситуация в страната. В последните години настъпи разцвет на конфронтацията - в политиката, в бизнес взаимоотношенията, между различни съсловия. Какво да очакваме в такава среда...

- Във Варна срещу вас ще излезе Лиляна Павлова. Тя ще покаже магистралите, които са построили. А вие с какво ще излезете срещу нея?

- Кои точно магистрали ще покаже? След като това беше основен приоритет на оттеглилото се управление и то не можа да задмине предното дори в тази показател, какво ще покаже. Ако считаш, че най-голямото ти достойнство са 2-3 участъка от магистралния пръстен, хубаво е поне да бъдеш преди този, пред когото се хвалиш, а не след него.

 

Преса