/Поглед.инфо/ Сегашната пандемия е съпроводена с икономическа криза, по-голяма от тази през 2007-2008 г. Като други големи кризи, и тази е свързана с радикални геополитически промени. Светът отново започва да сменя своя глобален хегемон, както е ставало няколко пъти досега в историята.
През ХVII век водеща позиция след 30-годишната религиозна война в Европа заема Холандия. След това, през втората половина на XVIII век и особено след Наполеоновите войни, тя е заместена от Великобритания. Последната се превръща в световна империя благодарение на това, че в нея най-напред се извършва първата индустриална революция. В резултат Великобритания става „фабриката на света“, в която производителността на труда при различни стоки скача от 3-4 до 200 пъти.
Това ѝ дава възможност да се превърне в основния износител на стоки в света. Големият търговски излишък в продължение на много десетилетия води до огромно количество свободни финансови средства и доминиране на финансовия капитал в края на XIX век. Това я превръща и в основен износител на финанси по света. Появяват се теориите за империализма, за господството на финансовия над производствения капитал. Междувременно САЩ, благодарение на протекционистката си политика и на стимулиране на индустрията, замества Великобритания като „фабрика на света“.
Към 1860 г. САЩ надминават Великобритания по брой на населението, а към 1890 г. излизат на челно място в света и по БВП. Американската индустрия произвежда два пъти повече от британската, САЩ харчат много по-малко за армия и войни, тъй като не са световна империя като Великобритания, заобиколени са от океани и нямат край себе си държави, които да са опасни за тях. Великобритания трябва да защитава империята си по целия свят, а вече не е водещият производител в света. Изпреварена е от САЩ, а и от Германия. Затова ресурсите ѝ започват да намаляват. Вместо да раздава, самата тя започва да взема заеми и към 1914 г. публичният ѝ дълг е 25 % от БВП.
По време на Първата световна война Великобритания купува голяма част от оръжието, включително и храни, от САЩ, вземайки нови и нови заеми. В резултат на разходите за войната през 1919 г. нейният дълг става 135 % от БВП. Основният кредитор, който държи Великобритания в ръцете си, са САЩ. Това ознаменува решаваща точка от упадъка на Великобритания като световна сила и заместването ѝ от САЩ. Окончателната ѝ загуба на тези позиции продължава още около 30 години до разпада ѝ като колониална империя с независимостта на Индия.
През последните години наблюдаваме подобна промяна, която в момента се ускорява от световната криза. Дните на американската световна хегемония отминават. След като най-напред „фабриката на света“ беше Великобритания, след това – САЩ, то през последното десетилетие основната част от световното индустриално производство е в Китай. Докато средната класа в САЩ ускорено намаляваше, средната класа в Китай ускорено се увеличаваше и е вече най-голямата средна класа в света – над 400 милиона души. САЩ вече бяха надминати от Китай като най-голямата търговска нация. Китай е вече и най-голямата икономика в света, измерена в БВП по паритет на покупателна способност. От много години Китай внася с милиарди повече стоки в САЩ, отколкото САЩ – в Китай. Спечелените стотици милиони от износа на китайски стоки в САЩ са давани като кредити на американци. Китай е една от страните, спрямо които САЩ е най-голям длъжник. Така както по времето на Първата световна война САЩ замести Великобритания и като най-голям производител, и като най-голям кредитор в света, поставяйки под кредиторския контрол и бившия хегемон, в тази посока върви и Китай.
Пандемията от Covid-19 влоши още повече нещата, демонстрирайки, че моделът на социална и управленска система на Китай е неизмеримо по-способен да се справи със здравната, а и с икономическата криза в сравнение с олигархизираната либерална демокрация на САЩ. Китай постави на първо място човешкия живот, докато в САЩ водещо място зае спасяването на икономиката. Така американският неолиберален капитализъм уби чрез Covid-19 вече близо 290 000 души и САЩ са на първо място по брой на унищожени чрез пандемията в света, докато при социализма с китайски характеристики пострадалите довчера са едва 4 364 човека. В САЩ на 1 милион жители са умрели 870 човека, а в Китай – 3, т.е. 270 пъти по-малко. Китайската здравна и социална система 270 пъти повече защитаваща човешкия живот от американската.
САЩ хвърлиха над 2 трилиона долара, за да се опитат да се справят с икономическата криза. Част от тези пари чрез търговския излишък отидоха в Китай и станаха един от факторите за възстановяването на неговата икономика. И в условията на криза Китай измъква от САЩ стотици милиарди. Американците са затънали до гуша в дългове. Американските корпорации са задлъжнели с около 10 трилиона долара, американските домакинства – с 14 трилиона долара, американската държава – с 27.4 трилиона долара, американските студенти – с над 1.7 трилиона долара. Съвкупно всички дългове на американците и на американските институции са над 86 трилиона долара, докато БВП на САЩ е 21.3 трилиона, т.е. над четири пъти по-малко. При това скоростта на нарастване на дълга е гигантска.
В същото време, въпреки търговските войни и санкции на Тръмп, търговският дефицит на САЩ с Китай за тази година вече е около 300 милиарда долара. Китайците обаче вече спряха да купуват американски дългови книжа срещу допълнителните пари, които получават от търговските излишъци в САЩ, очевидно прогнозирайки, че огромният американски дълг тепърва ще създава проблеми на САЩ и се насочиха в нова геополитическа посока. Използват своя търговски излишък, за да увеличат даването на кредити за други държави в Азиатско-Тихоокеанския район, Африка и Близкия Изток, засилвайки така бързо своето влияние върху тях. Африка в продължение на векове бе под контрола на Запада, сега вече е икономически максимално обвързана с Китай. Китайците създадоха с още 14 държави Регионалното всеобхватно икономическо споразумение (РВИП/RCEP) – най-голямата зона за свободна търговия в Азиатско-Тихоокеанския регион, включваща Япония, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Индонезия и редица други страни с общо население от 2.2 млрд. души и произвеждаща 30 % от световния БВП.
Още през 1987 г. в своята знаменита книга „Възход и падение на великите сили“ Пол Кенеди, професор в Йелския университет и в Ландън скул ъв икономикс, предвиди упадъка на САЩ и неспособността му икономически да издържи на необходимостта да налага ред и порядък по целия свят, да поддържа 800 военни бази във всички континенти и да сваля и качва правителства в десетки държави в света. Две десетилетия по-късно, през 2007 г., в своята книга „Адам Смит в Пекин“ Джовани Ариги, професор в Университета „Джон Хопкинс“, написа, че капиталистическият модел на развитие на САЩ върви от сигнална към терминална криза на хегемонията. И обясни, че в резултат на извършената индустриална революция Китай, с неговата централно контролирана некапиталистическа пазарна икономика, и китайската държавна система служат не на капитала, а на стотиците милиони китайци, извадени от глад и бедност.
След това безброй автори писаха, че еднополярната система си отива, върви се към упадък на контролирания от Запада свят. Китай е възхождаща сила, а САЩ вървят надолу. Еднополярната американизирана неолиберална глобализация, налагаща на света волята на корпоративния капитал на САЩ, си отива и старият Байдън няма шансове да я върне. Върви се към съвсем нов геополитически, геоикономически, а и цивилизационен свят.
