/Поглед.инфо/ Равнището на неравенство днес е такова, каквото е било преди 90 години, когато избухва световната финансова криза, чийто резултат са възходът на фашизма и най-кървавата война в историята на човечеството.
В края на годината обичайно се правят равносметки. Тази година – не само за последните 12 месеца, но и за 30-те години от 1989 г., наречени преход към демокрация. По телевизионните екрани със свои книги и интервюта дефилират водещи участници в този преход, за да прикрият реално случилото се. А то е, че с лъжи за „демокрация“ България бе вкарана в най-олигархизирания капитализъм в историята.
Че той е такъв, се вижда от изнесените тези дни данни на агенция „Блумберг“ за това
кой колко е спечелил през 2019 г.
Петстотинте най-богати в света са сложили в джоба си 1,2 трилиона долара. Става дума за 500 олигарси, които държат под свой контрол медии, партии, политици, както и хиляди НПО-та като пропагандни инструменти, предназначени да промиват мозъци и да убеждават хората, че живеят в „демокрация“ или са направили „преход към демокрация“.
Същевременно най-богатите в Америка са платили през последната година по-малко данъци, отколкото всякога досега през последните 90 години.
Същото е и с най-богатите в България – те са платили по-малко данъци върху печалбата си в сравнение с когато и да било през последното столетие.
Някои от най-богатите компании – и там, и тук – даже изобщо не плащат данъци.
Върхът на световната олигархия е в САЩ
Там живеят 8 от 10-те най-богати хора в света. Общият брой на милиардерите в САЩ е 172 човека, които са добавили към богатството си 500 милиарда долара. С още 27,3 милиарда е забогатял Марк Цукърбърг, а Бил Гейтс е сложил в джоба си нови 22,7 милиарда. Същевременно много от компаниите, с които те са свързани, са се измъкнали от данъци изобщо благодарение на данъчното законодателство, въведено от правителството на Тръмп.
Най-типичният пример в това отношение е компанията „Амазон“, ръководена от най-богатия човек в света – Джеф Безос, притежаващ нетно богатство от 116 милиарда долара. С помощта на „демократично избраните“ американски законодатели този най-богат олигарх е уредил нещата така, че да не дава нито цент от бизнес печалбите си. За сметка на другите милиони американци.
Това е най-типичният пример как нещо, което формално-юридически се нарича демокрация, реално представлява съвсем друго. И то се случва в държавата, която разпространява „цветни революции“, преврати и бомби по целия свят. Зад измамното лице на либералната демокрация се крие олигархията.
Богатството на световната олигархия днес нараства със скорост, непозната в човешката история от времето на Римската империя до наши дни. Само през 2019 г. това богатство се е увеличило с 25%, достигайки 5,9 трилиона долара. И у нас нещата са горе-долу същите. Нали образец, наставник, носител на „демократичните ценности“, които реставраторите на българския капитализъм предъвкват вече тридесет години, е новият ни „голям брат“.
В същото време проучванията показват скоростно намаляване на доходите и богатството на голямата част от населението. Поколението на т. нар. милениалс, родените след 1980 година, получават днес с 20% по-ниски доходи в сравнение с поколението на своите родители, така нар. бейби бум поколение, когато са били на същата възраст. Ускорено растат всички видове дълг – от дълговете на студентите и домакинствата до дълга на държавата. Това означава нарастващи противоречия и предвещава криза. Ускорено расте относителната, а на много места и абсолютната бедност.
Ето защо Бърни Сандърс, най-левият кандидат за изборите в САЩ през 2020 г., заявява, че
„милиардерите не би трябвало да ги има изобщо“
И че ако спечели изборите, ще намали тяхното богатство наполовина през следващите 15 години. Една шепа милиардери, според Сандърс, не трябва да трупат купища пари, „докато милиони американци живеят в бедност и умират, защото не могат да се лекуват“.
Казва тези неща и те са истина, но истината няма шанс там, където властва олигархията, която държи медии, законодатели, предизборни кампании. Сандърс затова и няма да спечели изборите. Видяхме го вече във Великобритания, където Джеръми Корбин обяви една по-лява програма, заплашваща богатството на олигархията. Видяхме как в кампания срещу него огромната част от британските медии го изкараха по-черен от дявола – от антисемит, защото защитавал правата на палестинците, до съветски агент някога.
Изборите печели този,
който владее идеологическите апарати за обработка на масовото съзнание
Тази „демокрация“ всъщност е политически механизъм за продуциране и запазване на олигархията. Виждаме как това става и у нас, където един световен олигарх като Джордж Сорос, регистрирал хеджфонда си в офшорка, и други като него вече три десетилетия хвърлят пари, за да ни обясняват, че прехождаме към „демокрация“, докато всъщност изграждат олигархия, която да краде и да си крие парите в офшорки. Така се унищожи и окраде богатството, изградено по времето на социализма от българското бейби бум поколение, за да влезе в джобовете на шепа олигарси.
Е, изградихме я олигархията, маскирана като „демокрация“, макар и в нашенски балкански размери. Храним и американската олигархия, като ѝ пращаме най-талантливите си млади хора да работят за нея. Губим милиарди от това, което хранениците на Сорос славят като „отворено общество“. Даваме милиарди за оръжие. Плащаме от джоба си милиарди и за така нар. американски централи.
Цялата история на капитализма досега показва, че
рязкото нарастване на неравенството и изострящите се социални противоречия
са били преодолявани не по мирен начин
А чрез бунтове и разпад на държави, масови епидемии, унищожаващи милиони хора, и кървави войни. Така през ХХ век се появи и социалната държава при капитализма – след скок на неравенството, довело до голямата икономическа криза и Втората световна война.
Същата история показва, че при нарастващи вътрешни противоречия в една държава капитализмът ги трансформира и насочва в друга посока, като създава образи на различни от олигархията външни и вътрешни врагове, за да насочи към тях недоволството на масите. Представяният като враг започва да се готви за защита и тази защита изглежда като доказателство, че е враг. Така се стига до самоосъществяващи се прогнози и войни.
В навечерието на 2020 г. огромен брой анализатори и агенции прогнозират, че предстои нова голяма икономическа криза.
Милитаризацията и разходите за война нарастват навсякъде, а нашият премиер се тупа по гърдите колко много пари давал за подготовката на евентуална война.
Расизмът и антисемитизмът, съчетани с русофобия (един от заместителите на антисемитизма), са във възход. В Америка равнището на антисемитски нагласи е най-високото от времето преди Втората световна война. Само в последните две седмици там има две атаки с убити и ранени в еврейски квартал и синагога.
Дали е случайно всичко това?
Случайно ли София е нашарена с пречупени кръстове и ежегодно се провежда Луков марш? Случайно ли в балтийските републики и Украйна властват правителства, които оневиняват партии и хора, съюзници на Хитлер?
Историята като че ли се повтаря, но както казваше Хегел, хората за съжаление не се учат от историята. Бих допълнил, че не просто хората, а съществуващите олигархии при капитализма със зъби и нокти защитават милиардите си и резултатът от това е плачевен.
Равнището на неравенство в богатствата днес е такова, каквото е било преди 90 години, когато избухва световната финансова криза от 1929-1933 г. Неин резултат са възходът на фашизма и най-кървавата война в историята на човечеството.
Не ни ли водят натам днешното неравенство и днешната олигархия?
