/Поглед.инфо/ Васил Василев – председател на Фондация „Братя Василеви“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Василев, разполага ли Европа с рецепта за справяне с бежанската криза? След като непрекъснато се говори за обособяване на нови бежански центрове у нас, това означава, че напливът е голям.

Васил Василев: Това преди всичко означава, че властта се готви не да затвори границите, а властта се готви да пуска още хора да нахлуват в нашата държава. Това е според мен анализът на тази констатация, която правите.

Водещ: Г-н Василев, имаме ли начин да затворим някак си границите и да не пускаме повече хора? Хайде, ням ада използвам думата „бежанци“, ще използвам думата „икономически имигранти“, каквито са голяма част от хората, които търсят по някакъв начин или да преминат през България, или пък да останат тук, защото нямат друг избор.

Васил Василев: Откъде-накъде ще остават тук? Имало ли е в историята такъв случай, в който някой, понеже му е харесало да дойде тук, такива огромни групи да нахлуват в държавата ни и да се заселват? Това на практика се нарича „война“ и това винаги е било квалифицирано като „война срещу българската държава и срещу българския народ“. Границите – вие казвате, има ли начин да бъдат затворени – разбира се, че има начин. Унгария показа как трябва да става това. Ние трябва не само да си затворим границите, не само не трябва да пускаме нито един от тези мигранти в държавата, но трябва и тези, които са тук, особено икономическите мигранти, да бъдат час по-скоро депортирани, всеки от тях да бъде върнат там, откъдето е дошъл, или там, където искат да го приемат. И това не е в никакъв случай толкова сложна идея. Аз ще ви дам един пример. Един чартър амо до Кабул и обратно струва около 20 000 евро, да речем. И ако вътре се качат само 100 души мигранти и бъдат върнати обратно на властите там, това са никакви пари – по 200 души на човек. Ако върнем всичките 10 000 мигранти, които се мотаят из България в бежански центрове – затворени, отворени и т.н., това ще ни струва една нищожна сума от около 2 милиона евро. И министър-председателят много правилно тук постави въпроса и това, което той каза, е изключително важно – Афганистан не иска да приема тези хора обратно. Представете си парадокса, в който сме изпаднали. Ние пращаме наши войски там, те ни струват огромни пари, за да пазят един режим, който прокужда хората от собствената им държава и след това не иска да си ги прибере обратно. За какво стоим там? Има ли някаква логика, вместо да върнем тези наши войски в България и да ги изпратим два пазят нашата граница, което е естествената им задача.

Водещ: Имаме ли ние механизъм, без да нарушаваме общоприе тите норми на Европейския съюз, да върнем тези афганистанци и да не ги приемаме повече тук?

Васил Василев: В този случай за нормите е излишно да се говори, защото пак Унгария показа, че не се съобразява с никакви норми, когато тези норми са против интересите на народа. Това е първостепенно. В името на тази цел са избирани хората, които управляват нашата държава. Ние не сме ги избирали, за да следват европейските норми или решенията на Меркел, или на Брюксел. Ние сме ги избирали, за да се ръководят от интересите на българския народ. Когато главата ти е на дръвника и сатърът е във въздуха, не се съобразяваш дали няма да е прилично да цапардосаш палача си. Разбира се, че ще скочиш и ако можеш ще му отвърнеш със същото. Така че нека да не говорим за подобни норми в момент, в който сигурността на държавата и бъдещето на българския народ са изправени пред такава огромна опасност.

Водещ: Какво тогава е бъдещето на Дъблинското споразумение оттук нататък?

Васил Василев: Това са една част от тези лицемерни споразумения, подписвани и под които България е слагала подписа си, без да мисли за последиците, до които могат да доведат. Денонсиране на Дъблинските споразумения или в най-мекия случай замразяване на действието им. Но тук трябва решимост. Тук не трябват никакви кръгли маси, никакви конференции, симпозиуми, а трябва твърда ръка, която да обуздае този наплив, която да не се съобразява нито с Дъблинските споразумения, нито с натиска на Брюксел, а която да се ръководи само и единствено от волята на българския народ. А тя, така, както я чувстваме в този момент, е: Мигрантите вън!

Водещ: Виждаме, че непрекъснато европейските лидери отпускат едни средства, за да бъде по някакъв начин възпрян този мигрантски поток. Докъде ще стигне това изваждане на пари от Европа?

Васил Василев: Европа да си мисли за това за това как си харчи парите. Аз пак казвам – ние не трябва да се ръководим в момент, в който държавата и обществото ни са смъртно застрашени от това мигрантско цунами, не трябва да се съобразяваме с нищо друго, освен с нашите интереси. А те са – още един път – затваряне, блокиране на границата, депортиране на всички имигранти и установяване на едно спокойствие, от което държавата ни има нужда. Ние не можем да си позволим да изхранваме мизерията на света.

Водещ: Можем ли така, като самостоятелна бойна единица, да взимаме подобни решения, при положение, че сме част от Европейския съюз?

Васил Василев: Логиката, че ние трябва да следваме това, което е решил Брюксел, е крайно неправилна и показва само негодност на управляващите да намерят необходимите и адекватни решения. Това, което европейците, събрани в Брюксел, казват, когато то не отговаря на техните виждания – те започват веднага да реагират. Помните външния министър на Люксембург – онзи ден каза, че Унгария трябва да бъде изключена от Европейския съюз за политиката си спрямо мигрантите. И какво от това? Изключиха ли Унгария? Не могат. Така че още един път – примерът на Унгария, примерът на Вишеградската четворка показва, че всяка държава има правото, не – задължението да се съобразява преди всичко с националните интереси на своя народ и след това да следва общата европейска политика. Дори в САЩ всеки щат има право на мнение и на позиция по отношение на въпросите, които засягат неговото население. Ние, Европейският съюз, сме далеч, далеч от това, което представляват САЩ. Така че нека да държим на това, което ни прави народ, да пазим териториалната си цялост, да пазим суверенитета си и да не позволим войната срещу нас да бъде спечелена от противниците ни.

Ева БРАНИМИРОВА, Фокус