Водещ: Тема в предаването е пожарът, които унищожи тютюневите складове в Пловдив. Въпреки, че беше арестуван бездомник за подпалването, не са изключени и инвестиционни интереси, обяви главният прокурор Сотир Цацаров. Освен разследването обаче трябва да повдигнем и въпроса за опазването на паметниците на културата у нас. Министърът на културата заяви, че собствениците на тютюневите складове в Пловдив ще бъдат санкционирани по закон с по 30 000 лева. Той допълни, че паметниците на културата ще бъдат възстановени и се закани през септември да внесе поправки в Закона за културното наследство, с които сериозно ще бъдат утежнени глобите за безстопанственост на културни ценности. Необходими ли са такива промени? Взимат ли се адекватни мерки за опазване на културните пметници у нас? Наш събеседик е Васил Василев, председател на Общобълграски комитет „Васил Левски“. Г-н Василев, ефективен ли контролът според вас по отношение на стопанисването и опазването на паметниците на културата?

Васил Василев: Случаят с тютюневите складове в Пловдив показва колко е ефективен, по-скоро колко са бутафорни всички опити да се покаже, че той се прилага. Когато складовете бяха полуразрушени, когато започна разрушаването, им никой не си мръдна пръста. Имаше няколко гневни изяви, имаше няколко снимки, статии, мнения по сайтовете и с това приключи всичко. Ако българската държава, ако управата на град Пловдив е имала някакво сериозно намерение, била е обезпокоена и е била против това варварство, тя трябваше да вземе незабавно мерки и възстановяването да започне веднага, а тези, които бяха направили това разрушаване, да бъдат веднага накарани да поправят злото. Нищо такова не се случи. Естествено дойде следващият етап с палежа. Само смахнат човек като този клошар може да повярва, че той самостоятелно е решил да запали складовете, за да се вълнува като „Нерон от вида на горящия Рим“. Това е абсолютно алогично, този “Маринус ван дер Любе”, който очевидно е нает да свърши тази работа, така че складовете да изгорят и след това на тяхно място да може да се построи това, което някой си е намислим. Този някой очевидно е свързан със собствениците дали те са му обещали нещо, какво е станало и т.н. Това може би ще се разбере. Сигурен съм, че това следва да се разбере.

Водещ: Как може обаче да се противостои на подобни инвестиционни интереси и как изглежда една глоба от 30 хиляди на фона на подобни бизнес апетити?

Васил Василев: Глобата е смешна, тя е позорна. Когато става дума за десетки милиони, глоба от 30 хиляди лева е „бълха го ухапала“. Как може да се противодейства на това нещо – разбира се, че държавата, ако иска, тя би могла да намери средства. Ние сме свидетели, че има немалко такива обекти. В центъра на София на бул. „Дондуков“ и на „Бенковски“ има също една такава сграда, която я грози абсолютно същата съдба, която със сигурност е паметник на културата с една прекрасна архитектура, която всеки ден заприличва все по-вече на руина. Държавата би могла да застави собствениците да поддържат в добро състояние един паметник на културата. Аз ще ви кажа, че във Франция например не е никак скъпо човек да си купи замък. Замък може да се купи за 2-3-5 милиона евро, но огромните разходи идват след това, защото държавата заставя този, който го е купил, да го поддържа в съответствие с нейните изисквания, и ако той не го направи това, тя просто го глобява и след време взима замъка. Така че държавата разполага с механизми, със средства, тук би могло да се подходи по същия начин. Има решения и на този случай. Ако се поставят условия на собствениците на терена, допуснали палежа и разрушаването поради немърливост да изградят отново цялата сграда по запазените части, по запазените проекти и снимки и повдигнат срещу тях всички възможни обвинения, включително за създаването на опасност за живота на околните и им дадат някакъв срок, и ги поставят пред алтернативата – или ще възстановят сградата, или тя ще бъде отнета в полза на държавата, която може да я даде на някой друг, който да я възстанови в първоначалния вид. Целта не е да бъдат наказвани собствениците, целта е сградата, този паметник на културата да бъде възстановен. Вие си представете какво ще стане, ако след този палеж, каквито гласове вече се чуха, на Пловдив бъде отнето правото да бъде Европейска столица на културата. Не може целият град да бъде наказан, заради лакомията на няколко души, които имат приближени във властта.

Водещ: Действително предлагат се по-тежки глоби, но наистина може ли да бъде запазен общественият интерес, дори след налагането на по-високи санкции, ако собствениците наистина продължават да не изпълняват своите задължения? Чу се предложение да се криминализира безстопанствеността?

Васил Василев: Всичко това е „след дъжд качулка“. Това е престъпното нехайство, което е упражнено първо от общинските власти, защото това е на пъпа на Пловдив, те много добре са виждали какво става и също много добре са знаели какво искат да направят собствениците на това място, и са могли да обуздаят това им намерение. Така че глобите, за които говорихте, те са смешни. Нашето законодателство на този етап не позволява, но тук една стряскаща глоба би могла да бъде 10 милиона лева, 15 милиона лева, т.е. в някаква степен съобразена с цената на имота или с цената на строителството и на възстановяването на сградата в предишния й вид. Аз съм много песимист, че при това общинско ръководство и при това състояние на държавата нещо ще бъде направено. Най-вероятно това ще се проточи в едни безкрайни съдебни процедури, докато този жалък индивид, който е обвинен за палежа, премине в други вселения, и един ден багерите наистина ще отидат, ще разчистят мястото и там ще започне строеж.

Водещ: Смятате ли, че наистина обаче едно такова възстановяване на сградите може реално да компенсира загубата за културното и историческото наследство на Пловдив?

Васил Василев: Разбира се, че може. То няма да има същата емоционална стойност може би, но тук говорим от гледна точка на архитектурата, от гледна точка на това какво представлява този град, и какво представлява този елемент от историята му в Пловдив. Така че възстановяването е нещо, което би могло да се използва и според мен ще свърши абсолютно същата работа, но пак ви казвам, при това състояние на нещата в България, при този очевидно лобистки натиск, който е бил упражняван на всички нива в държавата и върху общината, и върху правителствата, и да се намери някакво друго решение, което е в съответствие с националния интерес, в съответствие на жителите на Пловдив, аз се съмнявам, че това нещо у нас ще бъде възможно.

Албена ИВАНОВА, Фокус