/Поглед.инфо/ За 4 години БСП беше подменена – като идеи, идеология, история, принципи, политика, идентичност и същност. В БСП властва тежка деинтелектуализация и деидеологизация.
С Велислава Дърева, разговаря Нишан Джингозян специално за Новини Лондон. (ВТОРА ЧАСТ)
Тя е родена през 1953 г. в Пловдив. Завършва журналистика в Софийския университет. Има специализации по телевизия, документално кино, изкуство и култура, международна политика.
Публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист. Велислава Дърева е един от създателите на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
Вечен дисидент, преди 10 ноември са забранени 2 нейни книги, 2 сценария и 1 пиеса. Автор на над 2 000 публикации; носител на многобройни награди за публицистика и документално кино.
снимка: Улям Гладстоун
Вие сте познавач на историята. Каква е реакцията на Турция по това време? Гладстон има ли противници във Великобритания?
Турските вестници измислят, че Гладстон всъщност е българинът Гроздан, избягал от Турция заради криминални престъпления!
В Лондон жълтата преса „намира” ту български корени на Гладстон, ту руски; приписва му руска любовница, обявява го за „руски агент” и „пъклен национален предател”, който „забравил, че е англичанин, сякаш е роден в някое балканско село”.
карикатура на Улям Гладстоун от 1886 в лондонски вестник
Дизраели (лорд Биконсфилд) нарича кланетата в България „празни приказки по кафенетата”, а самия Гладстон - „архизлодей, безпринципен маниак, съчетание от завист, злоба и лицемерие”!
Гладстон е стожер на морала и хуманизма, а Дизраели ще остане в историята със своя сардоничен цинизъм. И Дизраели има много паметници....
снимка: Бенджмин Дизраели
След неговата смърт Иван Вазов пише следната епитафия: „Лорд Биконсфилд умря, потъна в черний мрак. И всичко живо се засмя от Лондра до Батак!”. Пояснение - „Лондра” е Лондон. Тази епитафия казва всичко.
Британските историци много добре знаят, че сред защитниците на българския народ са също Оскар Уайлд, Чарлз Дарвин, Робърт Джаспър Мор, лейди Странгфорд, сър Едуин Пиърс.
снимка: Оскар Уайлд
Великият американски журналист Дженюъриъс Макгахан (който е ирландец) публикува своите потресаващи репортажи за Априлското въстание не другаде, а в знаменития лондонски „Дейли нюз”, понеже неговият американски издател някак си не иска да се занимава с тази тема…
Историята е такава, каквато е. Тя трябва да бъде изучавана, анализирана и осмисляна, но не може да бъде пренаписвана, нито подменяна, нито зачерквана. Войната с историята и срещу историята е безплодна политика, която подменя истинските проблеми, поражда омрази, демагогия и лицемерие. И една дълбоко фалшива „политкоректност”.
снимка: Чарлз Дарвин
Всичките ми писма завършват по един и същи начин: „Ако някой някъде във Великобритания реши да демонтира паметник на Уилям Гладстон (надявам се това да не стане!), ние, българите, ще намерим начин да откупим този паметник и да го донесем в България. За всеки български град ще бъде чест да приюти Гладстон!”.
Вие имате редовна кореспонденция с британските институции. Какво Ви отговарят, това е интересно?
До момента всички британски институции, с които си кореспондирам, ми отговарят, че нямат намерение да събарят паметници на Гладстон. Хвала и чест! Изключително съм впечатлена от британските институции! Те не се правят на умрели лисици, когато някой им пише.
снимка: Кметът на Лондон Садик Кан
Да не би Обединеното кралство да си няма проблеми? И ето – един български журналист им пише писма, те не са му виждали очите на този журналист, който едва ли не се намесва в тяхната работа и те, с цялата си отговорност и с целия си авторитет отговарят веднага, действат, съдействат. Аз не мога да си представя да напиша писмо на лондонския кмет г-н Садик Кан и да не получа отговор!
И ми става мъчно, че в България не е така. Само един пример. Преди две години неколцина писатели, журналисти, издатели, художници, историци, общественици (и нито един политик) създадохме инициативен комитет с идеята да направим паметник на българските деца, убити по време на фашизма 1941-1944 г.
снимка; Анжел Вагещайн
Такива паметници и мемориали има в Испания, Франция, Германия, Словакия, Русия, Беларус. Председател на комитета е големият български творец Анжел Вагенщайн.
Издирихме над 250 деца до 18 години – разстреляни, обезглавени, съсечени, живи изгорени, обесени, нанизани на щикове... Най-малката жертва е едно момченце на 1 година и 7 месеца, разстреляно с 12 куршума!
снимка: паметник на убитите деца по време на фашистката окупация. Лидице, Чехия.
Покойният акад. Светлин Русев определи мястото, главният архитект на София го одобри, направихме дарителска кампания – хора от всички краища на България, различни като етнос и вероизповедание, изпращат по 5, по 10 лева, кой колкото може.
Парите сме ги събрали. Скулпторът проф. Иван Славов иска да дари този паметник, който е много нежен, деликатен. Но две години Столична община се прави на умряла лисица и не внася проекта за гласуване! За деца става дума! Деца! Убити напълно съзнателно!
Познавате проблемите на българите в чужбина, Вие сте почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Каква трябва да бъде политиката на българската държава към тези 2,5 милиона българи?
Не смея да твърдя, че познавам така добре тези проблеми. Познавам нашите учители в чужбина. Изключителни хора! За тях мога да говоря само със суперлативи без притеснение. Ако човек иска да срещне истински възрожденци, трябва да отиде поне в едно българско училище, където и да е по света.
Нашите училища в чужбина са като светилници. Нашите учители са борбени, инициативни, всеотдайни, каквото решат – правят го, не се отказват, не се отчайват. Освен великолепни педагози са и великолепни дипломати.
снимка: българско училище - САЩ
Това са хората, които съхраняват българския език, българското слово, българската история, българските традиции, българските песни, обичта към Родината. Те са пазители на българския дух, на българската духовност и висока нравственост.
За тях да си учител не е просто професия, не е начин да си изкарваш хляба. За тях това е мисия, призвание, смисъл на всичко. Често казваме, че където има и един българин, там е България. Мисля, че където има българско училище, там е България. Със сигурност!
снимка: българско училище Васил Левски - Лондон
В България вече 30 години към учителите има едно пренебрежение. Но трябваше да връхлети COVID, за да проумее обществото, че най-важните в една държава са учителите и лекарите. Българските политици са огромни длъжници и на българите в България, и на българите извън България.
Не всеки в чужбина може да се справи. И не всички учат в престижни колежи и университети, и не всички работят в лондонското Сити. Тук илюзии няма. Само във Великобритания българските граждани са над 250 000. Мнозина от тях не знаят езика, не познават правната система, нямат правна защита, нямат гражданство, работят, каквото хванат.
снимка: българска закусвалня - Германия
Има и друг проблем – реинтеграцията на българите, които се завръщат в България. Особено на децата, които идват от друга образователна система. От 2002 г., забележете, АБУЧ поставя този проблем, има разработена цяла програма. И аз имам малък принос в тази идея. Но държавата няма стратегия. И нито една партия няма стратегия.
Споменахте партиите. Какво става в БСП? Или по-точно – какво става с БСП?
Не знам дали тази тема интересува Вашите читатели. Затова няма да се разпростирам. Ако някой ми беше казал, че една егоцентрична персона за 4 години ще съсипе 130-годишна партия, нямаше да повярвам.
За 4 години БСП беше подменена – като идеи, идеология, история, принципи, политика, идентичност и същност. В БСП властва тежка деинтелектуализация и деидеологизация.
Изчезнаха понятия като „социализъм”, „работническа класа”, „експлоатация”, „антифашизъм”… Появи се нова терминология – „ляв консерватизъм”, „консервативен социализъм”. Това е оксиморон, дървено желязо.
И това е така, защото идеалът на г-жа председателката е Маргарет Тачър! Същата Маргарет Тачър, която казва, че „социализмът е една вредна идея”!
Днес всеки несъгласен с тази политика може да бъде изключен от БСП по телефона! Интелектуалното ядро на БСП е изхвърлено от Националния съвет. Всеки критик, всеки инакомислещ е обявен за враг, предател, изменник, продажник и прочее. Има такива „определения”, които ми е неудобно да цитирам, поради тяхната вулгарност.
Т.нар. пряк избор на председател даде на един човек безконтролна власт, който се заобиколи с верни преторианци. И към 4-годишната война срещу Партията на европейските социалисти се прибави и адски непочтена кампания срещу президента Румен Радев. БСП е една похитена партия. Казвам това с огромна тревога, защото изборите са на поглед и половина! Как БСП ще отиде на избори?!
Често посещавате Великобритания. Какви са Вашите впечатления?
Чувствам се чудесно! Обичам Лондон, Оксфорд, Кембридж. Обичам да бродя пеш, с една карта в ръка. Ако се изгубя, винаги ще ми помогне някой полицай. Мога с дни да прекарам в Националната художествена галерия, в Британския музей, в Парламента, в Уиндзор.
За първи път бях в Лондон за премиера на книга и филм за нашите медици в Либия. Филмът участваше в Лондонския кинофестивал и заедно с един филм на Костурица беше включен в програмата, която представяше документалното кино на Балканите.
Имах щастието най-сетне да видя театъра на Шекспир - The Globe. Надявам се един ден да отида и в родното място на Шекспир, Страдфорд на Ейвън.
Какво ще пожелаете на нашите читатели за Новата година?
Доскоро някак по инерция си пожелавахме „Да сме живи и здрави!”. Сега това пожелание придоби своя сакрален, съдбовен смисъл. Дай, Боже, всички да се измъкнем живи и здрави от тази адска 2020 година! НОВИНИ ЛОНДОН
Ако сте пропуснали, вижте и първата част на интервюто с Велислава Дърева:https://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/kakvo-obedini-velislava-dareva-kmeta-na-london-poslanik-marin-raikov-i-premiera-na-uels.124459
