/Поглед.инфо/ Русофобията срещу Православната цивилизация
Богоявление 2019 г., Истанбул. Проливен дъжд. Котките, тези най-ревностни "богомолци", във Фенер зъзнат под стрехите. Телевизията на Радио Свобода/Радио Свободна Европа излъчва пряко как Вартоломей обдарява с томос украинските разколници. Денят е избран специално, като подигравка с Вярата и Бога.
Церемониално
"Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана; цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни", започва Вартоломей с "Песен на песните" (Соломон 2:11-12). За да няма съмнение какво казва, истанбулският владика тълкува метафората. Зимата - това е многовековният гнет (разбирай руски), под който страдал украинският народ, а песента на гургулицата - светлото бъдеще (олицетворено от присъстващата компания блатная).
Бандеровски скандирания "Слава Украине! Героям слава!" заглушават гургулицата, що гука в ухото Вартоломеево.
Не ми било гургулица, най ми бил Юшченко, "оранжев революционер" съгласно рецептурника на Джийн Шарп, USAID, Freedom House, International Republican Institute на Джон Маккейн и National Democratic Institute на Мадлин Олбрайт. "Ти видя ли, навсякъде в града (Истанбул - б.а.) са наши, навсякъде - украински език! Що ми зробили! (Какво направихме - б.а.)!", хрипти възторжено Юшченко.
Вартоломей приключва с птичките и цветенцата, обяснява защо смята Украйна за своя (!) каноническа територия, лежерно пропуска съборното решение на Константинопол от 1686 г., което постановява Киевската епархия да бъде под омофора на Московския патриарх "ныне и впредь", т.е. "днес и завинаги", и обявява - "Днес, официално и канонически, вие ставате 15-та църква в благословения хор на автокефалните църкви".
А на Филарет, предводителя на разколниците, му е криво, вече се виждаше патриарх, но не би.
Порошенко се усмихва благо-благо, шоколадено, и как да не му е благо - преди няколко дни Rothschild Trust, който управлява Roshen, корпорацията на Петро, му изплати над 1 милиард гривни (около 40 млн. долара). Благостта изпълва Петро, вече се вижда президент. Пак. И като втори княз Владимир се изживява, като "Петро покръстител".
"Слава Украине! Героям слава!", викат бандеровците за радост на Андрей Парубий (сущий Цветоний Цецон, тъй одухотворен), спикер на Върховната Рада, униат, "оранжев революционер", основал с Олег Тягнибок нацистката Социалнационална партия - първообраз на партия "Свобода", върху чиито знамена плющи знакът на СС "вълча кука"; забранил предаванията на руските телевизии, расист, антисемит и ксенофоб; комендантът на Майдана, който превърна същия Майдан в кланица - по негова заповед грузинските наемници-снайперисти (а не някакви митични руснаци) разстреляха близо 100 души през февруари 2014 г., същата "небесна сотня", дето сега, 5 години по-късно, ще я честват и оплакват, и най-много ще плаче Парубий.
"Томосът е наш! И Крим ще бъде наш!", изпискват две лелки. Не помръдва каменното лице на Степан Полторак, военен министър, генерал. По негова заповед в Донецк, при т.нар. Антитерористични операция (АТО) с нарочни артилерийски обстрели армията изби стотици цивилни граждани, измежду тях - 78 деца, особено опасни терористи, най-мъничкият - на 10 месеца. И още - Надя на 1 година, Саша на 6, Кирил на 7, Аня на 2, Костя на 9, Вика и Даша - на 3... Техните имена са изписани в Алеята на ангелите. За този "подвиг" Следственият отдел на РФ обвини Полторак в геноцид, а Порошенко го декорира с орден "Богдан Хмелницки І степен" - за "изключителни заслуги в защита на държавния суверенитет" и "добросъвестно служение на украинския народ".
Сред "богомолците" блести престъпният днепровски крал, криминалното светило, бандитският авторитет, гангстерският бос, шефът на една от най-мощните ОПГ - Александър Петровски, роден Налекрешвили (баща - грузински евреин), наричан Нарик.
Класически "вор в законе", недосегаем за правосъдието. Осми клас образование, на 17 - улични кражби, на 22 - изпечен рекетьор и мошеник, после шеф на "бригада" от 60 мутри; покровител - Умар Джебраилов, координатор на чеченските терористи в Русия и Украйна. Следва образцова мутренска биография - войни между групировките, мокри поръчки и показни убийства; след неуспешно покушение живее в Израел и Кавказ; търгува с нефтопродукти, автомобили и благородни метали; контролира депутатите в Днепровския градски съвет; декориран от Порошенко с "Кръста на Иван Мазепа" за "заслуги в дипломатическата, хуманитарната, научната, просветителската и благотворителна дейност"; обявен за меценат, патриот, благотворител и почтен бизнесмен, днес протяга ръце към голямата политика.
"Във вашите ръце поверявам автокефалията на новата църква", казва тържествено Вартоломей. В ръцете на Нарик. "Опять обосрались!", възкликнаха украинските блогъри. Не само Нарик, цялата компания в Истанбул е един майдан, едно сборище на "воры в законе", над които е само небето. Плюс разпънатите (гео)политически чадъри.
Томос
Томос има, автокефалия - не. Томосът е измама, автокефалията - привидна. Разколниците не получиха нищо, Вартоломей взе всичко, което възжела.
Разколническият "синдикат" между Украинската православна църква-Киевска патриаршия (УПЦ-КП) и Украинската автокефална православна църква (УАПЦ) няма да се нарича Православна църква на Украйна, а "Светейшата църква на Украйна" (СЦУ). Къде изпадна същностната характеристика - "православна"? И защо? Или - ако СЦУ е православна, не е свята, но ако не е православна, е светейша? И както две лъжи не правят една истина, така две неканонични лъжецъркви не правят една канонична, колкото и да я наричат "светейша", ако ще и 10 томоса да издаде Вартоломей.
Мечтата на разколниците за патриарх пропадна. Няма патриарх. Има митрополит, "блаженейший" (Блаженейший митрополит на Киев и цяла Украйна). Томосът забранява всякакви съкращения и добавки към тази титулатура.
СЦУ признава за свой глава Константинополския престол, сиреч - обитателя на истанбулския квартал Фенер, сиреч Вартоломей.
СЦУ признава и приема безусловно юрисдикцията на Фенер над всички свои действия. Всички канонически и догматически въпроси ще бъдат решавани от Истанбул, сиреч от Вартоломей. Лично. Висшата инстанция, на която принадлежи правото да разглежда и разрешава всякакви спорове в СЦУ, е Фенер. СЦУ е длъжна да се обръща към Вартоломей, "жаждайки от него авторитетна мисъл и взаимно разбиране", пише в томоса. Фамозният документ не предвижда, не предполага и не допуска СЦУ да търси помощ и разяснения от автокефалните църкви.
Всеки един избор на всеки един епископ на СЦУ, всяко решение на СЦУ може да бъде оспорено и отменено от Истанбул. Решението на Истанбул е окончателно и не подлежи на преразглеждане.
Всякаква дейност на СЦУ извън границите на Украйна е абсолютно забранена. СЦУ няма право да създава задгранични епархии и енории, нито да назначава задгранични епископи. Съществуващите задгранични структури на УПЦ-КП и УАПЦ, както и материалните приходи от тях преминават под контрола и подчинението на Фенер.
СЦУ е длъжна да участва във всички съвещания и събори под егидата на Фенер (т.е. на Вартоломей). СЦУ под никакъв предлог не може да откаже участие в събор, организиран от Фенер, дори ако този събор проповядва откровена ерес. Иначе ще изгуби своя драгоценен томос.
СЦУ няма право да вари свето миро - ще го получава от Вартоломей като доказателство за духовно единство с Фенер.
Митрополити на СЦУ нямат право да участват в синодалните заседания на Фенер, за разлика от митрополитите на Украинската православна църква-Московска патриаршия (УПЦ-МП), които участват в синодалните заседания на Руската православна църква. СЦУ, за разлика от УПЦ-МП не може, няма право да взима самостоятелни решения.
С томоса Вартоломей легитимира като надзорници над СЦУ екзарсите ("папските легати"), домъкнати от САЩ и Канада. Това е още едно равнище на контрол над СЦУ, още една илюстрация за нейното пълно подчинение. Този екзархат (сиреч Вартоломей) ще се разпорежда със ставропигиалните храмове и манастири, включително - със свещената Киево-Печорска лавра. Т.е. - ще си ги присвои. Включително - Киево-Печорската лавра, духовната съкровищница на Русия и на Православната цивилизация, обект от световно културно-историческо значение под закрилата на ЮНЕСКО.
Томосът не отронва и дума като как на една и съща територия ще съжителстват две църкви, което е абсолютно забранено. Едната - УПЦ-МП, призната от целия православен свят, другата - СЦУ, призната единствено от Вартоломей. Към момента УПЦ-МП има 12 241 храма и 207 манастира с 4783 монаси и монахини, а разколническата СЦУ има 4000 храма (3000 от които - заграбени) и 62 манастира с 220 монаси и монахини. Томосът не забранява по никакъв начин на разколниците да превземат, окупират и отнемат църкви и манастири от каноничната УПЦ-МП. Напротив - легитимира грабежа. Туй, което разколниците завлякоха, преминава под благочестивия омофор Вартоломеев. По закон.
"Измамиха ни коварните гърци!", изплакаха украинските медии, обзети от внезапно просветление.
СЦУ не е нито автокефална, нито автономна. Нито "незалежна" (независима), нито "самостийна" (самостоятелна). СЦУ е никаква. Тя е една илюзия. Една измама.
Томосът обслужва само Вартоломей и неговите водещи офицери.
Порошенко, който видя името си, изписано на гръцки в томоса (попал Петро в томос), може да си го закачи тоя томос на стената и да му се любува. Като на мил сувенир, купен прескъпо от Капалъ чарши след дълги кандърми с ловък търговец.
Разкол
Томосът, връчен на украинските разколници, е против Вярата, против Православието, против Църквата, против Бога.
Томосът е политически инструмент.
За Порошенко е пътен лист за втори мандат. Така си мисли.
За овластените неонацисти и мутри (със и без расо) е дозволение да грабят църквите и манастирите на УПЦ-МП, т.е. - на Руската православна църква; да влачат, унижават, бият и убиват православни духовници и миряни; да разширят територията на гражданската война в Украйна. И те като Петро са само един инструмент - на Вартоломей и САЩ.
За Вартоломей е "нотариален акт", с който "по право", "в законе", си присвоява, анексира каноническа територия на Руската православна църква ведно с нейното паство, собственост и безценни духовни съкровища. Вартоломей издаде този томос за себе си, за своя си интерес и за интереса на своите покровители. Забрави Истанбулският владика, че е пръв по чест, но не и по власт - властта узурпира, честта изгуби.
За САЩ томосът е нов етап на войната срещу Русия - религиозен. Понеже никакви войни и провокации не сломяват Русия, САЩ се прицелиха в нейното сърце - вярата. И започват кръстоносен, антиправославен поход срещу Русия в съучастие с подопечния им Вартоломей и новооглашените "автокефалници". За да унижат и сломят Русия като унижат и сломят Руската православна църква.
За вулгарните интереси на Запада томосът е нов етап във войната срещу Светото Православие. Нова уния в титаничната битка за господство над света и над човечеството. Вартоломей съзнателно и умишлено провокира нечуван разкол и сключи престъпна уния срещу Православната цивилизация. От едната русофобия, човекоугодие и алчност.
Православните църкви са поставени пред фалшива, мутренско-рекетьорска дилема: да "избират" между неканоничната СЦУ и каноничната УПЦ-МП. Между изпадналия в ерес и разкол Константинопол и Светото Православие. Не му е за първица на Константинопол. Веднъж сключи уния през 1274 г. на Лионския събор, втори път - през 1438-1439 г. на Фераро-флорентинския събор. На третия път стомната ще се счупи.
Няма избор между разкола и Светото православие. Изборът е ясен. Нито една канонична автокефална поместна църква няма право да мълчи. Особено Българската православна църква. Защото без българските духовници и просветители, без българските граматици, певци и зографи, без българския език и българската азбука, без българските книги, без българската богословска и светска литература, без българските светци и първоучители, без свети Кирил и свети Методий, без свети Климент, свети Наум, свети Горазд, свети Ангеларий и свети Сава, без свети княз Борис Покръстител, без свети Теодосий Търновски и свети патриарх Евтимий, без свети Киприян Българин - митрополит Киевски и на цяла Русия, спасител и обединител на Русия, спрял пълчищата на Златната орда пред портите на Москва не с меч, а с предивния образ на Света Богородица - без България нямаше да съществува нито Руската православна църква, нито Руската държава.
Българската православна църква носи отговорност за своето духовно чедо - Руската православна църква. Носи отговорност за Светото Православие, защото е първата, най-древна православна църква, възсияла в целия славянски свят. Защото е светилникът, който свети и показва пътя на Вярата.
Войната срещу Руската православна църква е война срещу Православието. Срещу Православната цивилизация. Срещу нашия Господ Бог Иисус Христос, глава и домостроител на Църквата.
Изходът от тази война е предизвестен.
