/Поглед.инфо/ Част трета: От Бабий Яр до Майдана. Брюксел и Вашингтон в търсене на алиби. Шепот в будоара. Над Шипка ястреби не летят.

Това се ТЕ.

Това е „Свобода”, това е „Десен сектор”, който включва „Тризуб” им. Степана Бандеры („Тризъбец” на името на Бандера), УНА-УНСО „Самоотбраната на Майдана” (на Андрей Парубий, днес секретар на Съвета по национална безопасност и отбрана), „Патриот Украины” (Социал-националистическа асамблея), „Бели молот”, С-14 (вариация на „Сiч”, сиреч „Сеч”).

Техните отвъдни вождове са Степан Бандера и Роман Шухевич. Тяхната идеология гласи:

„Националните малцинства се делят на: а) лоялни към нас и б) враждебни към нас - москали, поляци и жидове… те трябва да бъдат унищожавани, изселвани…преди всичко трябва да бъде ликвидирана интелигенцията, която не трябва да бъде допускана до никакви ръководни органи, трябва да се направи невъзможно „производството“ на интелигенция, както и достъпа до училищата... Асимилацията на жидовете се изключва”. Това не са думи на Тягнибок. Това е инструкция на бандеровците от ОУН от 1941-42 г.

„Да изчистим Украйна от москали, жидове и кацапи!”, призовават днес Тягнибок и Тимошенко. „Ние станахме танковете на опозицията! А танковете от мръсотия не се боят! И ние ще направим така, че нашият танк скоро да премине по Червения площ в Москва!”, извряска на конгреса „Свобода” на 29 март 2014 г. Тягнибок, поставен в топ 10 на най-яростните антисемити в света.

„Дерусификацията на Украйна е напълно справедливо и необходимо явление”, „Русия е извечен враг на Украйна”, „имперско чудовище”, тя „трябва да бъде напълно ликвидирана и на нейната територия да бъдат построени национални държавни образувания”, „войната със сатанинската Москва е неизбежна”, постановява Ярош, кандидат-президент.

ТЕ са политическите потомци на ОУН и УПА; на украинските СС батальони „Роланд” и „Нахтигал”; и на украинската СС дивизия „Галичина” (14. Waffen-Grenadier-Division der SS „Galizien” - galizische/ukrainische SS-Division Nr. 1), чиято клетва започва така:
„Аз, украинският доброволец, с тази клетва доброволно отдавам себе си в разпореждане на Немската Армия. Кълна се в неизменна вярност и послушание на Немския Вожд и Върховен Командващ на Немската Армия Адолф Хитлер...”

ТЕ се гордеят с унищожаването на съветски, полски, френски и сръбски партизани; с участието в операция „Барбароса”; с избиването на 150 000 евреи и руснаци в Бабий Яр; с опожаряването на стотици села; с клането на жени, деца и старци; ТЕ възпяват Волинското клане, погубило 100 000 поляци и евреи, а „личният принос” на УПА в този „подвиг” е 37 000 души; ТЕ издигат паметници на УПА в Янова Долина, където за една нощ през април 1943 г. тез „герои” избиват над 800 души; ТЕ не се срамуват от клането в Гута Пятницка, където „галичинци” през февруари 1944 г. изгарят живи 500 души, други 500 разстрелват и от цялото население оцеляват 50 души; ТЕ се гордеят с наказателните операции „Блатна треска” и „Зимно вълшебство”, когато латишки, литовски и украински шутцманшафтбатальони избиват 26 000 евреи в Латвия, 15 000 в Псков и Витебск, 14 000 изпращат в Германия, в крематориумите, изпепеляват 183 села, разстрелват и изгарят 11 383 цивилни (от тях 2 118 деца).

ТЕ се вдъхновяват от тази чудовищност. За „геройствата” на техните кумири и духовни вождове няма да ни стигнат тонове хартия.

ТЕ – и няма нищо удивително в това – рушат и сквернят паметниците на обесените, разстреляните, изгорените антифашисти; палят синагоги и православни храмове; ТЕ изгориха живи милиционерите, които не им целунаха краката и задниците; ТЕ извличат „москали” и „жидове” от домовете им и хората изчезват; ТЕ ограбват музеи и влакове като най-обикновени бандюги, пребиват прокурори и журналисти; ТЕ стоят с насочени автомати във Върховната Рада и в домовете на депутатите – за да „гласува тая сволоч както трябва”; ТЕ бяха провъзгласени за националната гвардия на Украйна, „призвана да бди за обществения ред”!

На тях заложи Западът. И това е неговият незаличим позор.

Една дата

16 март 1944 г. Съветската армия започва операцията за освобождаването на Крим от нацистките окупатори.

16 март 2014 г. Крим се завръща в Русия с всенароден референдум, а не като в Косово – с послушно вдигнатите ръчички на 109 депутати. Еднополюсният свят отива в историята. Покрусени, ЕС и САЩ редят „санкционни” списъци. Там ги няма Ярош и Тягнибок; нито техните вдъхновители и донори - Freedom House, National Endowment for Democracy, институтите на Маккейн, Олбрайт, Шарп; нито техните американски военни инструктори; нито губернаторите-олигарси..

16 март 1944 г. Латвийският доброволчески СС легион (Lettische SS-Freiwilligen-Legion) води ожесточени сражения срещу Съветската армия. „Подвизите” на този СС легион са неизброими и неописуемо отвратителни.

16 март 2014 г. В Рига, както всяка година, марширува грандиозно шествие в чест на латвийските СС-легионери. Организатор – неонацистите от „Ястребите на Даугава”. ЕС и САЩ не издават и звук.

Дружно мълчат Европарламентът, ПАСЕ, НАТО. Години наред. Благосклонно мълчание от Брюксел до Вашингтон обгръща и неонацистките демонстрации в Прибалтика, и неонацисткия разгул в Украйна. Защото - всичко срещу Русия е правилно, истинно, мъдро и даже красиво. И позволено. Включително – отглеждането на неонацистките бесове.

ЕС и САЩ, българските медии и русофоби пудрят обилно украинските нацита с „евроценностна” пудра, обвиняват Русия в нацизъм и рисуват Путин като Хитлер. „За Запада демонизирането на Путин не е разумна политика, а алиби за липса на такава”, казва Кисинджър.

Алиби

В Украйна лицемерният Запад се самодискредитира по безпрецедентен начин и тутакси извади двойния аршин. Неонацисткият преврат е „всенародна революция”; всенародният референдум в Крим е „международно престъпление” и „брутална агресия”; бруталната агресия на „желаещите” срещу Ирак (примерно) – акт на кристален алтруизъм.

Всички закани за санкции срещу Русия са само алиби. ЕС живее благодарение на руския газ и ще се спомине без него, но инак бърчи гнусливо нос. Само Дания и Холандия могат изцяло, от собствени източници, да задоволяват своите потребности. Другите от ЕС зависят между 40 и 70% от руския газ, някои – 100 %. „Северен поток” може, „Южен” – не. Русия започва да строи в Англия две атомни централи. В Англия може, в България - не.

Гнусна работа е двуличието.

Още по-гнусна – легитимирането на неонацизма. Така Западът пренаписа и подмени европейската и световна история. Щом е така, да вдигнат пред Европарламента и пред Белия дом паметници на Хитлер, Химлер, Гьоринг и Гьобелс, да им се кланят, да им приподнасят венци и китки, да организират пищни неонацистки шествия и сборища. „Прилича им”, би казала баба ви Гицка.

За да изтрият своя позор, майдановците и техните покровители ще започнат пролетно почистване. Тези, които платиха на неонацистите, които ги обучиха в спецлагери в Полша, Литва и Латвия, те ще ги разчистват и разоръжават. Едни ще бъдат дресирани и опитомени, други – „замразени”, трети – изведени от Украйна. Някои ще изчезнат в „Нощта на дългите ножове”. Таман през юни ще станат 80 г. от Nacht der langen Messer, когато Хитлер унищожава върхушката на SA (Sturmabteilung) - „кафявите ризи”, щурмоваците на Ернст Рьом, и самия Рьом.

Ястреби

На този фон ЕС не дава признаци за излизане от мозъчния стерилитет, причинен от колорадския бръмбар. Ако слушате Барозу и Аштън, ще решите, че 5 000 руски самолета са разбомбили Майдана, 10 000 руски танка са прегазили мирните протестиращи, а 1 233 002 кримчани са гласували с примка на шията и с пистолет в челото.

САЩ (НАТО) демонстрират липса на въображение, отдадени на своето обичайно занимание - насъскват Европа срещу Русия, „изразяват загриженост за мира”, „насърчават стабилността в Източна Европа в актуалния контекст” с „мироопазващо присъствие”, произвеждат военна истерия, ръчкат своите васали и възраждат стилистиката на „студената война”. Война, която никога не е свършвала.

„Шансовете за война с Русия се увеличават”, възкликна украинският външен министър. Шансовете! О, издайническо слово! Полша поиска 10 000 НАТО-вски военни, Румъния – 600 US-пехотинци, Паси - американски ядрени ракети, Аню – изтребители F-16. Държави извън НАТО биват „окуражени да се включат в съвместната охрана на балтийското въздушно пространство”: Молдова осъмна с офицер за свръзка с НАТО, Армения – с военни инструктори, Азербайджан - със „сътрудничество в кибернетичната и енергийната сигурност”.
САЩ не проумяват защо техният еднополюсен рай се разпадна. А трябваше да бъде хилядолетен. САЩ не разбраха историческото време, объркаха Путин с Елцин и Москва със София.

Докато парламентите на Чехия, Словакия, Унгария и Кипър гласуваха против санкции срещу Русия, България мънка и фъфли, пази тайните на мадам Нюланд като нежни словца, прошушнати в будоар, и трепетно парфюмира будоара за внезапния нальот на шефа на НАТО. Външният министър угодничи, премиерът замазва, президентът ей сегинка ще вдигне един F-16 и – буф! – право в Кремъл! – под бурните овации на болезнените русофоби, а те, като един колективен Вуте, искат „жестоки санкции”, ако ще България да мре, ама на Русия да й е зле.

Сидеров забрави своите фашизоидни корени, държи антинацистки речи, „Атака” възкръсва. БСП стъпва на палци като балеринка и внимава хем да не се изложи пред изконното русофилство на българина, хем да не сгази лехата с евроатлантическия лук, щото - „Какво ще каже Брюксел?”. Ами - и Брюксел не знае. На 15 км. от Гран Плас е Ватерлоо, Шипка е в България.

* * *
„Минавам покрай парка „Горки” в Москва/ и слушам вятъра на промяната…/ Той духа непрестанно в лицето на времето като ураган…”
Ялта (1945) роди двуполюсния свят; разпадът на СССР (1991) – еднополюсния; Крим (2014) – многополюсния. Ястребите изпадат от времето и се превръщат в изчезващ вид.

Дума