Очевидно битката между агонизиращия режим на Моамар Кадафи и опозицията не е единствено плод на хаотични действия и емоции, а по-скоро на добре изработени тактически планове. Двете страни залагат върху различни подходи, за да успеят да надделеят върху противника.
Наблюдатели считат, че Кадафи пази в ръкава си скрит коз, който ще извади в решаващия момент. До този момент неговата тактика да отслаби противниците си е реализирана предимно със заплахи за саморазправа. Тя обаче в известна степен успява, тъй като някои племена обявиха своята позиция на неутралитет, а не подкрепиха революцията. Освен това командването на лоялните му въоръжени сили се опитва да остави впечатление за многочисленост, нанасяйки удари по различни градове за кратко време. Замисълът е по-скоро да се организира нападение и да се сплаши населението, отколкото на всяка цена да се търси победа. Така се получи при двете неуспешни атаки срещу градовете Зауия и Мисурата. При последната бунтовниците плениха 12 военнослужещи. Сред тях е и командващият офицер Абу Бакър Кадафи, роднина на диктатора, както и 12 наемници, сред които има алжирци.
Според западни източници режимът се готви за дълго военно противопоставяне. Той ще разчита преди всичко на елитните части, формирани под командването на тримата сина на диктатора Саади, Хамис и Моатасим, всяка една с численост между 2000 и 3000 души, на милициите на лоялната „Народна армия” и на чуждестранните наемници. Наблюдатели отбелязват, че елитните ВВС практически са излезли извън строя. Вчера по-голямата част от ръководството им е отказало да се подчини на заповедите на Кадафи, въпреки че командирите им принадлежат към неговото племе. Либийските ВВС наброяват 22 хиляди човека, разполагат с 13 бази, имат 44 самолета и приблизително толкова хеликоптери.
Западни източници отбелязват, че властта на бунтовниците е напълно стабилизирана в Киринайка. Това се дължи на пристигането на стотици американски, британски и френски военни експерти. Някои коментатори отбелязват, че за пръв път Западът задкулисно интервенира в арабския свят, откакто избухна Жасминовата революция в Тунис. На 24 февруари съветниците са транспортирани с военни кораби в Бенгази и Тобрук. Тяхната основна задача е да помогнат на местните „народни комитети” за възстановяването на нормалния живот на гражданите, да организират временното управление и да осигурят редовното снабдяване с храна. Освен това те са натоварени да сформират полувоенни части, чиито членове да обучат да боравят с оръжието, пленено от войските на режима. Третата задача е при нужда да подготвят военната инфраструктура за привличането на по-голям чуждестранен контингент, в случая египетски. Сериозните анализатори отстояват мнението, че при развилата се обстановка Вашингтон все по-настоятелно вижда в лицето на египетската армия ключа за разрешаването на кризата в съседна Либия. Подобни действия обаче не могат да станат в открит вариант. Представител на управляващия Египет Висш съвет на въоръжените сили заяви, че египетска армия може да навлезе на либийска територия единствено след резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Едва ли до подобен вариант ще се стигне, тъй като времето работи в полза на Кадафи, а гласуването в ООН ще отнеме достатъчно време.
Все пак, отстраняването на Кадафи от власт е въпрос на време. Противниците на полковника стратегически завзеха всички терминали за износ на либийския нефт. Опозиционният вестник „Либия днес” отбелязва: „Кадафи не притежава вече и капка нефт”. Всъщност битката за град Зауия и победата на бунтовниците е част от тактическия план за окончателното изтръгване на износа на либийския нефт от ръцете на режима. Тези действия, както и категоричното му осъждане от международната общност превръщат неговата съдба в предопределена. Въпросът е колко още силите около Кадафи ще издържат и с цената на колко убити ще бъде свален режима.
www.orientbg.info
