/Поглед.инфо/ Днес, 1-ви октомври, беше официалното откриване на учебната година в Донецк. Временното примирие даде надежди, че поне за момента животът там може да се върне към онова русло, което гражданската война го принуди да напусне преди няколко месеца.
И така, с цветя и балони, ученици от всички възрасти се събраха за официалните церемонии в дворовете на своите учебни заведения: от първокласниците, които за първи път пристъпваха прага на училището, до учениците, които за последна година щяха да седнат зад дървените чинове преди да поемат по пътя на висшето образование или работата (а най-често, както показва реалността, и на двете едновременно). Химн, издигане на флага, речи - нищо необичайно на пръв поглед. С изключение на присъствието на опълченците, които следят за осигуряването реда в този празничен ден.
Край на церемонията. Учениците влизат в сградата на 57-мо училище в Донецк. Не са много на брой, но са ентусиазирани от възможността да се видят отново, да се срещнат с преподавателите си, да се върнат в скъпото им старо училище. Часът е 9:55. Взрив! И после още един! И така цели девет изстрела по училището! Стреля се от летището, което е под контрола на украинската армия. Парчетата от снаряди убиват трима души: боец от отрядите на опълчението, който е бил натоварен със задачата да следи за реда; бащата на един от учениците, който е чакал сина си, за да го заведе у дома след края на първия учебен ден; и един учител – 49-годишен, по биология.
Учителите със страх и сълзи на очи си спомнят преживения кошмар. С помощта на опълченците са избегнати жертви сред децата, които първите прикриват с телата си по пътя към укритието. В бомбоубежището учениците прекарват няколко часа, докато не идват родителите им да ги приберат след като обстановката се е поуспокоила. Паркираните пред училището автомобили са на решето, а сградата срещу него е в руини. Малко по-точна стрелба от страна на киевските военни щеше да почерни живота на много повече семейства в този празничен ден. И всичко отново е тихо, всичко е спокойно...
Хунтата отрича това да се е случило, а за Запада това означава, че изобщо нищо не се е случило. А и какво са за хунтата и за Запада трима загинали след като първите избиха през последните месеци стотици, а вторите си затвориха очите за това?!
Украинската артилерия стреля и по други части на Донецк, в резултат на което успя да провали няколко тържества по откриването на учебната година. Що за примирие е това? Вярно е, че не за първи път украинските военнослужещи нарушават примирието. Сведения за такива погазвания на условията по прекратяването на огъня от страна на хунтата изтичат в медиите, ако не всеки ден, то поне през ден. Но макар това само да показваше, че това са хора без съвест, без чест и без морал, то стрелбата по училище в първия учебен ден с ясното съзнание и цел да бъдат убити деца, със сигурност дисквалифицира нацгвардията и преданите на Киев бойци като хора.
Да не забравяме и за масовите гробове на мирни граждани и опълченци, които след себе си оставиха същите тези нацгвардейци и войници, за което писаха медиите преди няколко дни, а и наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Зверства по време на война, зверства по време на примирие... Нима няма кой да озапти жаждата за кръв на киевската хунта, която вече се е превърнала в жажда за детска кръв...
