/Поглед.инфо/ В началото на тази статия, нека направя няколко терминологични уточнения. Под „национална политика” ще разбирам не тази политика, която води сегашното правителство (да не дава Господ!), а онази, която би следвало да се води в защита на националните интереси на българския народ. Под „национални интереси в областта на енергетиката” имам предвид защитата на потребността от евтина, чиста, безопасна и достатъчна енергия за нуждите на всяко българско домакинство и на всеки български гражданин. За мен не са национални интереси и не е национална политиката, които обслужват едно привилегировано малцинство от така наречения „политически елит”, който сега управлява и чиито решения и действия са в отявлен ущърб на онова, което аз разбирам под „национален интерес”. След тези въвеждащи бележки ще разгледам накратко накъде върви страната ни в областта на енергетиката.
Краткият отговор е: „наникъде”, а ето го и по-обстойния...
Днес (1 декември) президентите на Русия и Турция се срещат в Анкара, за да обсъдят икономическото сътрудничество между двете им страни и ситуацията в Сирия. На прес-конференцията Владимир Путин заявява следното по отношение на спирането на „Южен поток”:
„С оглед на това, че досега не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия при тези условия не може да продължи реализирането на дадения проект. Имам предвид, че сега е необходимо да се започне строителството на тръбопроводната система в Черно море. Ние не можем да започнем строителството в морето, докато не получим разрешение от България.”
В Европа Турция е вторият по обем купувач на руски газ след Германия. Миналата година „Газпром” ѝ доставя почти 27 млрд. кубични метра топливо на равни части през „Син поток” - по дъното на Черно море и по Трансбалканския газопровод.
Във връзка с тясното сътрудничество между двете страни (Русия и Турция) и със загубата на перспективните купувачи на руски газ в случай на цялостно пропадане на проекта „Южен поток” Владимир Путин отбелязва, че Русия е готова да построи още една тръбопроводна система за обезпечаване на потребностите на турската икономика и да създаде на границата допълнително хранилище.
„Отчитайки растящите потребности на Турция, ние сме готови не само да разширим „Син поток”, но и да построим още една тръбопроводна система, за да обезпечим растящите потребности на самата турска икономика. А ако бъде счетено за целесъобразно, и да създадем на турска територия, на границата с Гърция, и допълнително газово хранилище за потребителите в Южна Европа.” – коментира Путин.
С други думи, онова, което можехме да имаме ние: работни места, свързани с изграждането и експлоатацията на тръбопровода; обезпеченост с руски газ, директно от доставчика (т.е. да не зависим от това дали киевската хунта ще си плаща сметките и дали няма да ни „врътне кранчето” по някоя своя прищявка), възможности за по-изгодни цени на руския газ – всичко това сега може би ще получи Турция. И то защо? Защото нашият управляващ „елит” не вижда националните ни интереси, а ако ги вижда, си затваря очите за тях, за да е сигурен, че ще ги пропусне и ще угоди на американските и европейските си господари. Абсурдно е да ги наричаме евроатлантически „партньори”, тъй като партньорството предполага да се чува и твоят глас, да се отчитат и твоите нужди. Когато нито те слушат, нито се съобразяват с теб, ти не си партньор, а в най-добрия случай марионетка, чиито конци може да дърпа всеки, който плати добре на кукловода (политическия „елит”). А още по-неприятното в случая е, че не само губим непосредствените изгоди, но, както правилно посочва Путин, и косвените, защото газопровод все пак ще има, само че той ще ни заобиколи. Европа няма да остане без синьо гориво. През Гърция, Сърбия и други държави тя пак ще си го набави. Само че не и през нашата държава. Русия ни предложи чудесна сделка, която беше в наш интерес. Ние я отхвърлихме, продължаваме да я отхвърляме и вероятно ще продължим, колкото и да ни е неизгодно. Европейският съюз (ЕС) подкрепя тази наша антинационална политика, но самият той ще се възползва от евентуалния обходен тръбопровод през Гърция. Накрая ще се окажем „от два стола - на земята”. Ще сме имали възможността да станем по-значими в рамките на ЕС и да си подобрим отношенията с Русия, както и да осигурим по-евтина енергия и нови работни места вътре в страната, а накрая ще сме в лоши отношения с Русия, в сегашното периферно положение (по значимост имам предвид) в ЕС, ще си купуваме скъпа енергия и нищо няма да сме направили, за да намалим безработицата в страната. И после това била „национална политика в областта на енергетиката”?! Това си е отявлено антинационална политика в областта на енергетиката.
Що се отнася до сферата на атомната енергия, между Росатом и Министерството на енергетиката на Турция е подписан меморандум, по силата на който Русия ще подготвя специалисти за атомната енергетика на Турция, а също така Росатом ще построи първата турска АЕЦ. С това само се подчертава още повече, че не само по отношение на тръбопровода, но и в атомната енергия някой ни измества. На Балканите (т.е. в балканска страна) все пак ще бъде построена още една атомна електроцентрала, но не в България, а в Турция. Ние се отказахме от най-евтиното предложение за изграждане на АЕЦ „Белене”, което включваше и извозване на отпадъците от електроцентралата в Руската федерация, а сега Турция ще се възползва. Отново имаме пример, когато нашата страна първа е получила изгодното предложение, както и в случая с „Южен поток”, но поради недалновидността на собствените си управляващи и тяхното нежелание да се възползват, някой друг получава това предложение и се възползва от него. Отново не се създават работни места, отново не се увеличава притокът на електрическа енергия към нашата страна (този път от източник, изцяло разположен на наша територия), отново търпим загуби и пропускаме ползи (производството на електроенергия от още един АЕЦ би означавало възможности за износ, а оттам и печалби, също така би ни гарантирало с електрическа енергия след като изтече животът на сегашните реактори на АЕЦ „Козлодуй”) и отново всичко това се извършва под ръководството на евроатлантическите ни господари и техните слуги, начело на нашата държава. На няколко пъти ги чувам да казват, че така ни спасявали от зависимост от Русия и че България нямало да изпада повече в зависимости в сферата на енергетиката. Те затова искат и шистов газ да се добива. За да няма уж зависимост от Русия (но да не забравяме, че става дума за внос на оборудване за добив на шистов газ именно от САЩ, където впрочем някои щати вече го забраняват като изключително опасен за околната среда). А това, че плодородните ниви на Добруджа ще бъдат отровени, че подпочвените води ще се смесят с отровни химикали, че ще обезлюдее Североизточна България и че запасите от шистов газ на едно място не могат да се експлоатират повече от пет години, явно не ги интересува. Щяла да отпадне зависимостта ни от Русия?! И това се повтаря като вълшебна мантра, решение на всичките ни проблеми в енергетиката. Пълна глупост!!! Енергийна независимост за България е немислима. Обективно погледнато не разполагаме с достатъчно собствени енергийни ресурси за тази цел. Но една разумна българска национална политика в областта на енергетиката би следвало да отчете този факт и да търси най-изгодния доставчик и най-далновидните (а не идеологизирани) решения на проблема.
Русия ни предлага изгодни за самите нас решения. Защо да не ги приемем? ЕС и САЩ ще ни скръцнат със зъби?! И какво от това? Ще ни накажат ли? Ако отговорът е „да”, то това означава само едно - не се съобразяват с нашите интереси и биха ги пожертвали, за да защитят своите, без да се замислят. В такъв случай се връщаме към вече казаното за партньорство – щом биха ни жертвали в своята глобална геополитическа игра срещу Русия, то ние не сме им партньори, а само подчинени. Ако отговорът е „не”, то това означава, че нашият политически елит не го е грижа за националните интереси, а това го прави вреден и опасен за българския народ. Какъвто и да е отговорът, едно е сигурно – пропиляваме възможностите си. От това не страдат САЩ, не страда ЕС, няма да пострада и Русия. Има само един голям губещ – българският народ.
