Достъпът до Европейската централна банка бе блокиран от т.нар. антикапиталисти (стр.7). На пръв поглед това е най-логичното място за протест на всички, които виждат кой плаща цената на световната финансова лакомия.
Преди пет години безнаказаната вакханалия на високорисковите кредити и на всички останали спекулативни игри в цялото им разнообразие изхвърли милиони на улицата и блокира реалната икономика. След това правителствата обявиха, че сметката е записана на гърба на обикновените хора - съкращаване на работни места и орязване на всички социални програми без изключение. ЕЦБ е европейското олицетворение на финансовия капитал и това я прави естествена мишена на гнева, който отхвърля цинизма на световния ред, обявен естествено за непогрешим и вечен.
Антикапиталистите обаче трябва да блокират водещите политически централи, които на практика дърпат конците на ЕЦБ. Тези, които следят европейските напъни да се преодолее кризата, помнят например как шефът на банката Марио Драги през миналия септември обяви, че институцията трябва да раздава кредити директно на закъсалите държави. Естествено, на обичайната за нея лихва от порядъка на 1%. А не да заема на частни институции, които след това като лешояди "помагат" на държавите срещу лихви от 3 до 12%. На Драги първи скочиха германските политици. И как няма да му скочат! Самото германско финансово министерство обяви, че до края на 2011 г. гръцкото правителство е превело на Германия 380 млн. евро лихви върху заемите, с които най-силната европейска икономика е участвала в първия спасителен пакт. Днес само Испания дължи 40 млрд. евро само от лихви.
Правилата на играта се пишат и променят от големите в политиката. Под техните прозорци трябва да се събират камъни. Под прозорците на тези, които преди няколко години гръмко заявиха, че "не може повече така"; че финансовият капитал трябва да бъде обуздан, банките дисциплинирани, реалната икономика поощрена, спекулативният капитал обложен с данъци. Помним пламенните речи на Саркози и Меркел. След това месец по месец ентусиазмът им взе да се гърчи и европейското говорене да става все по-половинчато и по-мъгляво.
Какво пречи на европейските политици да отделят високорисковите операции от обичайната кредитна дейност на банките? Така, че депозитите на нормалните хора да не са застрашени? Какво им пречи да искат облагане на всички финансови транзакции, включително и валутните транзакции, чийто дневен оборот в световен мащаб е 4000 милиарда евро? В последното изречение няма сбъркана дума или цифра. Какво им пречи да унищожат спекулативното посредничество, когато се дават заеми на притиснатите държави? Какво им пречи да поведат истинска война с укриването на данъци и изобщо с райския живот на офшорните зони?
Антикапиталистите и особено техните мозъчни центрове много добре знаят какво им пречи. Пречи им изключителната зависимост на политиката от богатството на финансовия капитал. И протестиращите трябва много категорично да им покажат, че политиката може да зависи и от избирателите. Че политическата съдба на големите лидери, освен в ръцете на мощните банки и мощните медии е и в ръцете на многобройните избиратели. Че политическите централи няма как да се скрият зад гърба на Европейската централна банка.
Дума
