/Поглед.инфо/ Понеже отново се заигра с етническия мир в България и темата за помирение, в тази връзка по БиТиВи Велизар Енчев ни дава генерал Франко като пример за помирението в Испания “с кръста и костта“. Искам да уточня, че историческата истина е друга. Помирението в Испания настъпи с мирния преход след смъртта на Франко, когато страната се вля в Европа, когато всички политически сили, леви и десни, влязоха заедно в испанските Кортеси и погребаха франкизма.
Последният символ на франкизма в Испания е строителството на Долината на падналите, което започва на 1 април 1940г. За изграждане на фараонския монумент, в прилика с египетските пирамиди по колосалност и погребален характер, работят и много затворници-републиканци от Гражданската война. Търсенето на “помирението” от генерал Франко никак не е случайно, като имам предвид жертвите-републиканци, които са паднали в тази част на Испания, където по думите на някои от участниците „Земята още продължава да е червена и безплодна...“
В декрета от 1 април четем: “Едно вечно място за поклонение, където величието на природата да сложи своя достоен белег на бойното поле, където почиват героите и мъчениците на Похода...”
Самият генерал Франко обикаля планината Гуадарама, докато се натъкне на това място, наречено „Риска на Нава“ в долината на Куелгамурос /в превод “висящите или обесени стени”/ на 48 км. от Мадрид и в съседство до едно от седемте чудеса на света, дворецът Ескориал, където са погребани испанските крале.
За 20-годишнината от победата си генерал Франко през 1959г. открива паметника.
Седмица преди това пред купчината събрани кости на загиналите Франко заявява, че смята да бъдат разделени съответно в двете каменни гробници – наляво републиканците и надясно -фалангистите и настоява да бъдат разделени костите. Тогава кардинал Таранкон, примат на Испанската католическа църква изважда две кости и пита Франко “Ваше превъзходителство, можете ли ми каза коя е кост на републиканеца-мъченик и коя на фалангиста – герой? Аз под клетва пред Библията, пред Кръста, пред Бога и пред Олтара не мога да ги различа и да ги разделя...”
Генерал Франко, унизен пред групата генерали, политици и кардинали присъстващи на този позорен акт, променя решението си. В огромните каменни гробници общо без да се делят са поставени костите и на героите и на мъчениците. В Криптата са костите на около 50 000 участници в Гражданската война.
И все пак гробниците са различни – лявата гробница е скромна, където се стичат бедни мъчениците, а дясната е пищна на героите …
Обидата си Франко не преглътнал и заточава дръзкия кардинал Висенте Енрике Таранкон в Толедо.
Тежката Гражданска война тегне на историята на Испания – един милион убити, петстотин хиляди прогонени, два милиона затворници, петстотин хиляди разрушени домове, сто петдесет и три опустошени града, в това число и баската Герника прославила се с платното на Пабло Пикасо, прекарал живота си в изгнание с думите: „Ще се върна, когато Франко събуе ботушите си и Испания стане свободна!“.
