/Поглед.инфо/ “Най-страшното в Турция е страхът, всички се страхуват... Свободата да изразяваш мнение стигна най-ниската си точка...” Тъжната констатция е на турския интелектуалец Орхан Памук, Нобелов лауреат за литература.
Откакто Реджеп Тайип Ердоган стана президент на Република Турция, той налага своя авторитарен стил, ускорявайки социалната реислямизация и ограничавайки гражданските свободи, с което отдалечава все повече Турция от Европа и от европейските ценности.
Само преди дни президентът Ердоган публично атакува Европейския съюз: “Все едно е дали ни приемат или не в Европа. Нас не ни е грижа какво мислят в Европейския съюз. Нека те да си гледат своите собствени проблеми. Те нямат никакво право да ни изнасят лекции по демокрация...”.
За една нация, която 50 години чука на вратите на Европа, тежките думи на президента Ердоган звучат като обявяване на война на принципите и ценностите на Европейския съюз, към които Турция досега се стремеше в качеството си на кандидат-член.
Няма тук да визирам конфронтацията и поляризацията в турското общество през последните години: протестите през май и юни 2013г. за Парк Гези на площад Таксим в Истанбул, ограничаване свободите на начин на живот на гражданите, ограничаване правата на жените, репресиите по време на манифестации, полицейската бруталност и арести на граждани ...
Ердоган е за нова „гражданска“ Конституция
Президентът Р. Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ се опитват да променят Конституцията, планирайки историческа ревизия на реформите-завет на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на Републиката след падането на Османската империя.
Още като министър-председател Р. Ердоган искаше да бъде приета нова “гражданска” Конституция, но работата по редактирането й в парламента бе спряна, тъй като партията на Ердоган, въпреки впечатляващата победа на парламентарните избори през 2011г., получи 326 депутатски места, вместо нужните две трети места в парламента /367 от общо 550 депутатски места/, което затруднява конституционните промени без гласовете на някоя от опозиционните три партии в него. Целта на Ердоган бе ясна: Турция да стане президентска република, а Ердоган като държавен глава да оглави и изпълнителната власт, което без гласове от опозицията бе невъзможно.
Турският президент и неговата партия напоследък активизираха силово контрола към старите съюзници на Ердоган и по-специално към движението на имама Фетуллах Гюлен. Турското правосъдие неотдавна поиска екстрадирането му от САЩ, където той живее от 15 години. Освен това 30-тина журналисти, продуценти и полицаи бяха арестувани, обявени за противници на властта. Последваха обиски в редакцията на в. „Заман", печатният орган на движението наислямския проповедник Ф. Гюлен, който е и основен критик на президента и лидер на движение „Хизмет". Бившият имам Гюлен от години подпомага училища, медии, неправителствени организации и университети в Турция. Смята се, че има силно влияние в мюсюлманския свят. Акцията от арести и разпити срещу неговите съмишленици бе проведена от отрядите за борба с тероризма в 13 турски града. Според правителството съмишлениците на Гюлен са подготвяли заговор срещу държавата. Разпитван бе в полицията и главният редактор на в. „Заман" Екрем Думанлъ, претърсени са били и офисите на други медийни издания на движението - телевизия "Саманьолу", където са задържани сценаристи, ръководни лица и са отведени за разпит в полицията,обвинени в “терористична конспиративна дейност”.
Уж символично, но ефективно се усеща реислямизацията в образованието. Турското правителство претендира да въведе постепенно изучаване на османски език и старото турско писмо с арабска азбука. Националният съвет по образованието на Турция, съставен предимно от ислямисти, гласува преди дни обучението по османски език в религиозните гимназии да е задължително, докато в обикновените светски училища часовете да са избираеми. Това писмо става задължително в училищата на Корана Imam Hatip, където се формират бъдещите мюсюлмански свещеници и стотици хиляди студенти, а в останалите общообразователни училища изучаването на отомански ще бъде по избор. С този ход Ердоган се опитва да ревизира исторически светските реформи на Ататюрк, основани на строго разделение между религията и държавата. Въвеждането на латинската азбука в Турция през 1928г. от Ататюрк, прочистването на езика от много арабски, персийски и гръцки думи и създаването на нов „чист“ турски език бе една от радикалните му реформи в процеса на модернизацията на Турция и приближаването й към Европа, смята голяма част от интелигенцията в Турция.
“Турското общество започна да губи надеждата...С всеки изминат ден все повече започваме да приличаме на Египетските Мюсюлмански братя...”, е на мнение дипломатът Мурат Йозчелик, зам.председател наосновната опозиционна Народнорепубликанска партия на Кемал Кълъчдароглу, отговарящ за външните отношения в партията. /Партията днес приема процеса за автономност на кюрдското малцинство и против реислямизацията на турското общество./
Путин заложи в прав текст: Анкара ще бъде
ключовият играч в газовия юмрук за Европа
Обявяването на президента Владимир Путин в началото на декември, че Русия спира проекта “Южен поток”, свързващ директно Русия с Европейския съюз през Черно море чрез България, за да предложи вместо това Турция да стане централен разпределител на газта към Южна Европа, силно смути и обезпокои лидерите на Европейския съюз и специално България за тази промяна на енергийната карта на европейския континент.
Изненадващото дръзко решение на Кремъл дойде след поредицата от санкции, които Брюксел и Вашингтон наложиха на Русия заради конфликтите с Украйна, превръщайки играта на покер с растяща миза между преговарящите висши държавници.
Веднага след стряскащото изявление на Путин за „Южен поток“ в Анкара пристигна делегация на ЕК, водена от Федерика Могерини, с молба Турция да преразгледа позицията си към Русия и да остане чакащ кандидат на вратата на Европа...
Путин предсказал още в Анкара на Ердоган този италиански ход, напомняйки умелоизвестната легенда за гъските, които спасили Рим, свързана с Капитолийския хълм. А именно, че през 3 в. пр.н.е. галитенавлизат в древна Италия и обграждат Рим. Свещените гъски от храма на Юпитер, намиращ се на хълма Капитолий, усещат пълзящите по стените на града гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и всички жители и така спасяват Рим.Путин умело преплете легендата с баснята на руския баснописец И.Крилов и поуката от нея. Ако прадедите - гъски са спасили Рим, то техните правнуци нямат правото да се кичат, че са спасители, спасители са само прадедите им... И по време на тричасовата годишна пресконференция руският президент Владимир Путин, след обзорната си равносметка за изтичащата 2014 г. и в отговор на въпрос на журналист за европейската совалка след визитата му в Турция, вметна умело: "Аз и не се съмнявах, че ще стане така. Още тогава казах на г-н Ердоган, че може би не трябва да обявяваме някои неща, за да не дразним гъските, защото те веднага ще долетят... Но той се оказа як мужик и ми отговори. "Ами какво ни интересуват те, това са си наши работи...“
Основната причина за провала на проекта „Южен поток“ е алтернативният Трансанадолския проект „Танап“ с дължина 1850 км. от границата с Гърция до Грузия. “Танап” в началото бе част от проекта „Набуко“, който се провали. Но експертите не изключват продължаване на газопровода през Балканите чрез разклонението западен Набуко до Австрия, но само че по картата на „Танап“. Предпочитаната опция за европейската връзка е Трансанадолският проект до Бенгази, Южна Италия, минавайки през Гърция и Албания, в който проект участва с 16% и испанската компания Енагас.
“Турция е най-резонният път за руския газ към Южна Европа” категорично смята турският енергиен министър Танер Йлдиз, което е и официалната позиция на Турция.
Но някои турски експерти в енергийния сектор имат опасение, че офертата на Путин за директната връзка през Черно море на руския газ може да попречи на реализацията на проекта „Танап“, подписан в Азербайджан и на неговото разширяване до територията на ЕС. “Замразяването на преговорите по присъединяването към Европейския съюз, поради геополитически вакум за Турция, който бе зает от Кремъл и това пролича най-вече сега със спирането на проекта “Южен поток”, смята професорът по енергийните системи на Турция Волкан Едигер от Университета „Кадир Хас“ в Анкара.
Искам да завърша анализа си с оценката на един от представителите на Европейската комисия, посетил неотдавна Анкара: “Русия подари на Турция мощен инструментариум при преговори с Европейския съюз, предлагайки и да бъде ключов център за разпределение на енергията в Южна Европа...Но това може да се превърне в един отровен подарък, увеличавайки зависимостта на Турция от руския газ и от Русия...”
Дали това е „отровен“ подарък, или не е, но си е голям подарък...
