/Поглед.инфо/ Наистина е странно как механизмите за налагане на водеща роля, влияние по света или привличане в орбита, което е известна геополитическа задача в стратегически план, са едва ли не едни и същи от десетилетия. Казват, че в Тайван веднага след провала на т.н. пуч от площада Тянънмън в Пекин е започнало конструирането на „тайванска нация”, която да е различна от китайската. Целта е да се обособят две различни държави. Едната от които да е „наша” и да е анти-Китай. По същия начин е била конструирана и т.н. македонска нация и днес някои казват, че РСМ, бивша Р Македония, всъщност е анти-България. Различна идентичност и език. В Молдова пък гражданите на страната са убеждавани, че са румънци и езикът им е румънски, а не молдовски. Самата им президентка е румънска гражданка и не крие, че стратегията е приобщаване към Румъния. Макар и чрез път към ЕС. Под сурдинска се споделя, че „почти всички в Молдова са с румънски паспорти”. Отново има анти, ама не се пояснява точно срещу кого. Или по-скоро не се признава открито. Но е ясно. Остават обаче проблемите с Приднестровието и т.н. Гагаузия. Значението на тези региони в явно предстоящ конфликт е повече от съществено. Напоследък на Запад дори се задават въпроси като „Открива ли Западът нов фронт срещу Русия?”.

Трудно се скриват факти, че със средства на американското посолство в този регион на Молдова непрекъснато се извършва пропагандна дейност с цел да се забрави за гагаузка идентичност, а да се приеме молдовска принадлежност и гражданство. После по познатия път за анти. Известно е, че Гагаузия има статут на автономна регионална администрация и че се е обявила за независима република още през 1990г. Официално конституционно е присъединена към Молдова през 1994. Последващите събития в Приднестровието и Гагаузия могат да се илюстрират с думи на лидера на Приднестровието, Красноселски, с „ако Гагаузия обяви независимост и Молдова изпрати войски в отговор, ние ще се обърнем за помощ към всички, включително към Русия”. Допълнено с „Ескалация на напрежението в Приднестровието е събитие, което в крайна сметка ще доведе до война, може би световна.Много хора разбират това, а други смятат, че не е възможно. Не, всичко е възможно”.Лидерът на Гагаузия, Евгений Гутул, говори за „заплахи, които застрашават съществуването” и е видно, че двамата регионални лидери стиковат позиции. Защото ускоряване на обединение на Молдова с Румъния ще ликвидира надежда за независимост на Гагаузия или друг път на приобщаване. Сигурно затова и се провежда учение на молдовската армия под ръководството на американския генерал Патрик Алис, което напряга допълнително обстановката.

Все пак Приднестровието е нещо различно от Гагаузия. Там са руснаци, със силно изразени пристрастия към Русия. Още повече, че има повече добре обучавани в СССР кадри, своя малка армия и дори мироопазващи сили от Русия, които охраняват стари складове с боеприпаси. А Гагаузия е селскостопански регион, най-бедния в Молдова /най-изостаналата в Европа/ и мизерното съществуване на хората пречи да се натрупа достатъчно енергия, за да отстояват своята идентичност. Но основните културни елементи са свързани с Русия, основават се на руската култура и това личи от пръв поглед. Държави като Молдова, Русия, Турция, България и Румъния имат по-малко или по-голямо влияние в този регион. За София е ясно, че гагаузите са последна грижа, но за другите страни това не може да се каже. Въпреки че регионът е нестабилен и хората преди всичко искат сигурност. В тази връзка дори са се сдобили с по няколко паспорта с желание да получават съответна подкрепа. Отвръщат поглед от билбордове с „Всички ние сме молдовци”, защото си държат на своята идентичност. Убедени са, по признания пред чужди журналисти, че са подложени на преследване като малцинство и че това е насърчаване на етнически и дори сектантски сепаратизъм. От тук до признаването на „дискриминация на гагаузите” не е много далеч. Още повече, че в региона се отнасят не със симпатия към политиката на централното правителство на Мая Санду, която изцяло е обърната на Запад и действа за замяна на молдовската идентичност с румънска. Целта е заличаване на културната памет на Молдова от времената на СССР и да се забрави за молдовски език. Ние вече знаем как се осъществяват такива цели, защото имаме примера на Македония. Кишинев вижда решението на проблемите си, особено икономическите, в членство в ЕС и никак не иска да отваря пробойни с регионите си. От управляващата партия на Санду с лидер Грозу казват, че „в конституцията ни е записано, че всички сме румънци, езикът ни е румънски и ако искаме да сме в ЕС, това трябва да крещим”. Затова са забранени буквите V и Z , които са символи на руската армия, георгиевските лентички и се създават трудности при честването на Деня на победата на 9 май. Държавният език е променен от молдовски на румънски. Даже е предложено разпускане на основната опозиционна партия. За тези действия Захарова, говорител на руското МВнР, казва, че „тези практики са като на нацистка Германия”.

В отговар на молдовските проблеми Украйна изпрати за свой посланик в Молдова секретаря на националната сигурност и отбрана. От НАТО са отпуснати 750 хил дол за военни разходи.С Франция е сключено споразумение за сигурност. Предстои пакт за сигурност между Молдова и ЕС, което гагаузите считат, че е в тяхна вреда. Още се помни как руските мироопазващи сили от Приднестровието са спрели насилието над гагаузите при обявяването на автономия през 1990г. Чак в 1994г е подписано споразумение, че Гагаузия е част от Молдова. Но ако Молдова изчезне като самостоятелна държава тогава как да реагират гагаузците? И без това има забрана за създаване на партии на етническа основа. Няма гагаузко представителство в централните институции. Изпитите в университетите са на румънски език и това затруднява студентите от района Гагаузия. Автономията е отменена. Въпреки че се знае, че при сливане на Молдова с Румъния, когато и да е, гагаузците ще предпочетат независимост и присъединяване към Русия. Друг въпрос е как ще реагира Москва. Сега Приднестровието и т.н. Гагаузия имат организирана икономическа блокада от централната власт. Даже чужди компании са съветвани да не купуват продукти от тези региони. Орязана е една четвърт от бюджета. На президента Гутул бе отказано членство в парламента, въпреки че това е гарантирано от конституцията на Молдова. Стига се до отнемане на бързата помощ и спешни услуги. Лидерите са под заплаха за съдебни дела, в които ги обвиняват в шпионаж. Конфискуват се средства постъпили от чужбина по банковите сметки на местното правителство. Призовават се посланиците в Молдова да отменят всички проекти,които са имали с Приднестровието и Гагаузия и да прекратят връзките си с лидерите им. Но мерките за потушаване на изборите явно са се провалили и Гутул изпълнява своите функции на президент.

Независимо от пречките, Гутул декларира, че ще работи за повишаване благосъстоянието на гражданите, ще привлича чуждестранни инвеститори, ще разширява сътрудничеството с Русия и Турция, без да влиза в конфликт с Кишинев. В столицата на Молдова тези стъпки не се приветстват. Те пречат на бъдещо обединение на Молдова с Румъния. Гагаузкото регионална правителство обаче е започнало да разработва проекти с Русия. Руски банки откриват клонове там, активирана е руската система за разплащане МИР. Даже частица от вечния огън, символ на победата на СССР във Втората световна война, е бил пренесен при гагаузците, за да се съживи културната памет. Гутул говори за „семейството като съюз между жената и мъжа е основа на обществото” и стоеше до Лукашенко на Червения площад, когато се честваше Деня на победата. Казал, че „победата над фашизма е обща история на руснаците и гагаузците. Та пак са заедно, както преди 79 години”.

Защо Западът проявява интерес към този регион? Поради геополитическото положение и че е по границата с Русия. Отношението на Кишинев към гагаузците е същото като на Киев към Донбас. Даже някои казват, включително в Турция, че има връзка между уравнението Крим-Украйна-Донбас и Приднестровие - Молдова-Гагаузия. Гагаузците едва ли искат война. Но увеличаването на темповете на атаки на руските сили в Украйна може да предизвика Западът да открие втори фронт срещу Русия. Поне така пишат и в Анкара. Присъствието на американски генерали в региона са сигнал в тази посока. Отново Русия ще бъде принудена да реагира, защото няма да е в състояние да откаже помощ и съдействие на „свои хора”. То и сега Кишинев не предприема силови военни действия срещу Приднестровието и Гагаузиа точно заради Русия. Но хората се опасяват от военен конфликт, защото пред очите им стана СВО, която Русия определено бе принудена да предприеме в отговор на заплахи за рускоезичното население на Донбас. Някой да забелязва тези събития? Но е видно, че и те протичат по познатия сценарий. Засега няма отговор на въпроса ще се намеси ли Западът и тук. Дано не се налага.

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101