/Поглед.инфо/ Полша празнува 100 години независимост. В софийското метро има рекламни пана с „Полша има 6-ма нобелови лауреати и още 11 с полски произход“. Класически концерт в зала „България“ ознаменува и в София това събитие, което за Варшава е държавотворно. В полската столица се състоя 250-хилядно шествие в чест на годишнината от обявяването след Първата световна война на независима Полша. Президентът Дуда говори за единство, за съпричастност на всички поляци към Отечеството, за възходящо развитие, в което всички да се включат с душа и сърце, с вярата си и с упование в традиции и история. Той води хилядните колони заедно с Качински. Но внимание, в шествието участват със своите знамена и лозунги и крайни националисти, „ неофашисти“, както ги наричат. За тях Полша не само е над всичко. Тя няма място в този ЕС и затова крещят „Долу Европейския съюз“, горят знамето му и пишат „Разкарайте исляма“. Ако се чуе и „Вилнюс и Лвов – полски навеки“, тогава объркването става с особен привкус. Едно е „Ислямът - враг на Европа“, друго е знакови послания за промяна на граници. Мирните договори след тази Първа световна така са разпаднали империи като Австро-Унгарската, Руската и Османската, така победителите са определили границите в редица европейски / и не само/ страни, че Втората световна не се е забавила много. Само 2 десетилетия по-късно се е търсел реванш.
В случая обаче въпросът е друг. След като има такива вълни в Европа, след като т.н. популистки, националистически, крайно десни или патриотични партии и организации печелят в избори и са в състояние да омайват хората дали Брюксел намира верния отговор? Дали оценява събитията по начин, който да привлича или отново пропастта с европейските граждани ще се увеличи? Преди години безапелационно се подкрепи омаломощаването на водещите турската армия военни, които десетилетия са пазели светския характер на модерната турска държава, а после трудно преглъщат политики на настоящото управление в Анкара, защото нарушава демократични европейски принципи.А страната на Ердоган просто е избрала начин да защитава интересите си, както ги разбира, докато ЕС тъне в догадки как да спре разпадни процеси и да се измъкне от менгемето на водещите геополитически играчи. Тези дни водещата партия в ЕС, ЕНП, в лицето на председателя си, Жозеф Дол, покани на своя конгрес в Хелзинки и двете воюващи крила в опозиционната ВМРО-ДПМНЕ партия в Македония. Поканата като гости на 3-ма бивши лидери в тази партия е била с цел „да се преодолее тревожната ситуация във ВМРО-ДПМНЕ“ /член на ЕНП/ и „да спрат атаките срещу тези бивши вече нейни 8 членове, които са гласували в полза на конституционните промени“. Нещо, което е било противно на партийно решение за гласуване против промените съгласно Преспанското споразумение с Гърция. Нищо повече от намеса не само във вътрешни дела на суверенна държава, но и във вътрешно-партийни такива. Сигурно имат право съгласно вътрешни правила в ЕНП, но на Балканите се разсъждава по друг начин, емоционално и дори патриархално. Целта бързо да минат поправките в конституцията на държавата с променено име /и то под външен натиск/, за да се осигури спешно членство в НАТО оправдава средствата, нали? И какви са последиците? Не стига, че медиите в Македония са залети от информации как сградата на ВМРО-ДПМНЕ е „под полицейска обсада“, със съобщения как е осигурена подкрепата на тези 8 бивши членове на партията за промените в конституцията, какви са те всъщност и как са с „вилица на врата“, ами изведнъж и бившият премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, Никола Груевси, изчезна. Нямо го, не знаели къде е, догадките растат главоломно, а някои дари предполагат, че така той се превръща в герой-мъченик. Налице е заповед за задържането му заради влязла в сила присъда от 2 години затвор по дела за купуване на „Мерцедес“ за 600 хил. А Християн Мицковски, настоящ лидер на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, на висок глас обявява, че действията на управляващите са „евтин театър“ и че никога досега в младата държана не е била използвана такава сила срещу опозиция. „Вие следите всички, заплашвате ни“, но „ние ще останем последния бастион на свободата и критичната мисъл, крепост на хората, които обичат тази страна“. Въпреки че ни забранявате да говорим, „няма да можете да забраните ВМРО, защото служи на хората и аз пазя тези 4 букви“. Мицковски завършва с „Македония ще победи“. Ами това чуват и разбират, това стига до сърцата на много македонци. Дали със способите си ЕНП не постига т.н. ефект на доминото? Разделението и омразата поразяват македонското общество, няма спор. Процесите, подклаждани от Запада, за приобщаване към съюзи като НАТО и ЕС по начин, който емоционална държава като Македония трудно преглъща в голяма своя част няма ли да имат поледици като тези от Първата световна? Натиск, закани, санкции, подмолна подкрепа или трудно доказуеми финикийски знаци в определена посока обикновено на Балканите действат противопоказно. Просто е въпрос на време. Ако на Запад хората приемат без възражения да бъдат „роби на потреблението“, балканците ще си разбият главите в стена в името на идея като свобода и независимост, за суверенни решения или без вмешателство. Не всички, но достатъчно, за да объркват сметки. Въпроси, въпроси, но няма съмнение, че ако не се вземат адекватни мерки в Брюксел, лицето на Европа ще бъде друго. Казват в „Дойче Веле“, че антиамериканизмът на стара Европа залива континента, но някой отчита ли нивото на антиевропеизъм, който се появява при непрецизирани действия? Не става въпрос за „меко сила“, а за философия и надеждите са, че предстоящите през май 2019г европейски избори ще дадат отговори. Само да няма неприятни изненади, защото идеята ЕС си заслужава усилията за промени, които са в полза на европейците. Не на сегашните лидери в Брюксел, които с годините са позагубили чувствителност към хорските неволи. Македония е само детайл, но Полша е гаранция, че нещо бълбука, нещо клокочи и това няма общо с Русия. Защото Варшава не си пада по Москва, доказано. А иначе на оградата на резиденцията на полския посланик в София доскоро имаше пана с „Буквите на България-азбука на Европа“, където със забележително чувство за остроумие и професионално ниво страната ни се рекламира чрез буквите ни, вплетени например с обичаните картини на Майстора /при буквата Ж/. Нещо, което напомня и за онази рецитация преди време на полския посланик на „Жив е той, жив е“ на добър български. Това да не е приобщаване към Европа на нациите? Честита 100 години независимост на Полша. Примерът е разбираем за българите, повярвайте.
