/Поглед.инфо/ Орбан е казал, че „всеки унгарец се чувства като у дома си във Виена”. Заявява го при среща с австрийския канцлер Нехамер при посещението тези дни в столицата на Австрия.Това е повече от протоколна любезност. Не е и носталгия по Австро-Унгарската империя, която мъдро е диктувала правилата в Империята.Но принадлежи към миналато, въпреки съобразяването с достойнството и традициите на населението в отделните страни, живеещи под короната на австрийския император. И тогава една световна война, непремерени амбиции и геополитически интереси са ликвидирали империята на Хабсбургите. Така, както днес Вишеградската четворка и политиката на Орбан в Будапеща дразни силните на деня в Брюксел и някои зад Океана. Не всички, защото е пословична симпатията на унгарския премиер към президента Тръмп и всички световни медии цитираха дни наред думите му, че „ако Тръмп и Меркел бяха на власт, това в Украйна и икономическите кризи в западния свят нямаше да ги има”. Посещението му във Виена в обърканите времена на разтърсващия се в нов ред свят е знак, че е дошло времето на диалога и дипломацията, за да се тушира остротата на конфликтните ситуации, които превръщат Студената война в горещи точки с тенденция да се предизвика всеобщ катаклизъм. Не да се поставят народите в постоянен страх от несигурност и мизерия, а да се търси пряк път за решаване на притиворечия и стиковане на интереси. Какво по-подходящо място от Виена, която поради изстрадан горчив опит десетилетия държи на политика на неутралитет и изграждане на мостове между Изтока и Запада, за да съхрани и събствените си стандарти на живот, и да се осигурява мирно съвместно съществуване на държави от различни цивилизации и представи за суверенитет и собствени интереси за сигурност и стабилност.

Настоящото посещение на Орбан във Виена и разговорите с Карл Нехамер официално са посветени на „да се обсъдят наред с други неща и руската война в Украйна, и съвместните миграционни политики с акцент върху нелегалната миграция”. Нехамер, разбира се, е подчертал приятелските отношения между двете страни и дума не е обелил в стила на Брюксел, който е обявил Орбан за „черната овца” на ЕС.За австрийския канцлер „честността също е част от приятелството” и това говори, че разговорите са били откровени, както се казва „право куме, та у очи”. Не е спестен коментар например за неприемането от страна на Австрия на някои откровения на Орбан по отпошение на т.н. национализъм. Но да се стига до упреци за „антисемитизъм”, каквито се появиха из някои други столици, не е по вкуса на Виена. Там са чувствителни по тази тема, но могат дипломатично да обосноват причините и последиците. Орбан не е пропуснал да повтори тезата си, че няма да позволи „унгарците да се превърнат в смесена раса”, което някои възприемат като расизъм. Точните думи са „смесено потекло”, което всеки възприема както му е угодно. Международният комитет „Аушвиц” нарича изявленията на Орбан „глупави и опасни”, а Тимерманс , зам.председател на ЕС, говори, че „расизмът няма място в Европа, защото нашата сила се основава на многообразието”. Сила и единство на този етап? Тези лидери явно не ходят сред гражданите на страните си. Докато Орбан подчертава, че християнсктвото крепи не само унгарците, а е в основата и на просперираща Европа, която днес с мултиетническата политика превърна европейците в гости в собствените си домове. А за Украйна трябва да се даде път на дипломацията и се търси мирен подпод за намиране на изход от продължаващата война. Редица западни медии, включително и у нас, акцентират върху проведени протести срещу посещението на Орбан, но малобройните участници, някои веещи украински знамена, дават ясна представа за мащабността на проявите и целите на организаторите.

В същото време Орбан оценява разговорите като „отлични” и приема с удовлетворение идеята да се организира заедно със Сърбия конференция за ограничаване на незаконната миграция. Инициативата е на Будапеща, но е възможност за подчертаване на постоянството на Австрия в политики за роля на Балканите. Но същността на диалога е в „икономечиското сътрудничество в контекста на войната в Украйна”. Орбан не пропуска да отбележи, че „когато времената са лесни, приятелството е лесно, а когато са трудни е по-трудно|”. Въпросът на всеки българин по този повод е, че Будапеща има приятел в лицето на Виена, но къде е приятелят на София в тази ситуация? Или са налице само общи приказки за „съюзнически задължения” и съобразяване с нареждания на брюкселски чиновници , за които вече са известни кометари, че изпълняват корпоративни поръчки. Стига се до смелост да се сочи като проводник на такива интереси дори „генеколожката” на ЕК с нейната ангажираност към разпределението на ваксините срещу ковид-19, а сега с разпределянето на средства в определени посоки. За Орбан е съществено да запази приятелството с Австрия и да намира разбиране за политиките „унгарците преди всичко”. Нещо, което в Италия има за лозунг и лидерката на опозиционната партия „Италиански братя” Джорджа Мелони, която има шанс да е следваш премиер в Рим след извънредните избори на 25 септември. Тя издига „италианците на първо място” и определено печели повече от симпатии. Това са политики на партии и лидери, за които суверенитет, независимост, грижа за собственото население и интереси на държавата, в която собствената конституция е по-важна от европейски правила, набира скорост. И не само в Европа. За Орбан това е верую и той откровено го споделя с Нехамер. Австрийският канцлер пък не пропуска да заяви, че „по темата за ядрената енергия няма общ знаменател”, което едва ли ще попречи на Орбан да продължи изпълнението на проекта за нова ядрена централа, която Будапеща строи съвместно с Москва. Унгария очаква и разрешение да изгради водноелектрическа централа в Австрия. Важно и за двете страни и стимул за издигане на високо ниво на икономическите връзки. Дивиденти и за Виена, и за Будапеща..

И все пак визитата е под егидата на Орбановото „аз съм единствения политик в ЕС,който открито се противопоставя на миграцията”. Той е политик с ясно изразявано мнение и то винаги е свързано с настроенията и интересите на неговите съграждани. Въпрос и на култура и на собствени ценности. Доказателстнво е, че Унгария е единствената страна, която гласува против извънредния план на срещата на министрите на енергетиката на ЕС в понеделник, които решиха да намалят потреблението на газ в държавите-членки с 15 % до кроая на март. Орбан посочва, че „не разбира как държавите-членкси трябва да бъдат принуждавани да правят това”. С незабележима на пръв поглед ирония допълва с „Германия все пак има известно ноу-хау в тази област, както показва миналото”. Факт, в Хановер вече са спрели фонтаните из града, осветяването на обществените сгради и катедрали, спрели са топлата вода в учрежданията и спортните центрове, където ще се къпят със студена вода, ограницили са всичко, което не се побира в исканите 15%, а гражданите се призовават да пестят и се подготвят за зима с високи сметки и неволи. Това в 2022 година и без дума що за грешни политики са се водили и се водят, за да се стига до подобни „икономии”. Отново Путин е виновен, защото иначе собствените лидери трябва да понесат гнева народен. Явно събития в тази посока предстоят.

Както и да се оценяват срещите на Орбан във Виена и да се коментира всеки нюанс в словата на лидерите на Унгария и Австрия, видно е, че и на други места по света има сигнали да плахи прояви на търсене на контакт между конфронтираните държави и начин да се открият допирни точки. Блинкен,държавият сдекретар на САЩ, например пред медии във Вашингтон лансира идея да говори „тези дни с Лавров”, защото може да се постигне размяна на Виктор Бут с двена граждани на САЩ, които са в затвор в Русия. Светът беше позабравил за оръжейния търговец Витор Бут, когото САЩ обявиха за най-големия злодей на оръжейната търговия и не бяха съгласни за никаква негова размяна с арестувани амиреканци на територията на Русия. Но ето, че трябва контакт с Москва и Бут, осъден на 25 години американски затвор, но ценен в Русия, сега се приемао като добро предложения за връзка и разговори. Едва ли темите ще са само размяна на арестувани. Грижата за съдбата на амириканските граждани, сгафили със законите на чужди държави, е пословична за Вашингтон. Но винаги са търси подходящия момент, за да не се уронва престиж или достойнство ва водещата сила по света. Е, явно моментът и подходящ. Още повече, че на фона на отказа на Египет, след посещението в Кайро на Лавров, да закупува украинско живо, във Вашингтон са разчели сигнала. Въпреси договорките през Одеса да се пропускат „тези дни” кораби с украинско жито. Там пръв щял да бъде нашият кораб „Рожен”, натоваран с прословутата украинско жито, но къде ще го вози не се съобщава. А колко е читаво тово живо никой не казва. Война е все пак. Стрелят се с мощни оръжия. Анкара се кичи с ореола на видин последник, ая около Ердоган ООН се крепи на стари лаври като водеща организация по такива теми. На практика се оказва, че Москва и Кайро са намерили начин за доставка на руски жито и то на добри за Египет цени. Явно Русия може да си го позволи за „приятелски държави”. Ще строи и ядрена централа в Египет. А държавите в Африка, посетени от Лавров, както и Африканският съюз, домострираха разбиране към руската пилитика и стратегии. Е, време е за диалог, нали? Щом и държавите от ШОС се събират и Лавров от Африка е там не само да се срещне с колегата си от Китай, но и да призове за единство и разглеждане на желанието на някои страни да се присъединят към ШОС или БРИКС. Кога не е важно, важно е обединението зад политики за суверенитет, независимост, право на собствени решения и ориентация, която не се диктура отвън. А дали ще се получи е въпрос на време. Сега се мерят силите в геополитиката и по този въпрос. Отново се стига до „а ние къде сме” и „сега накъде”. За пореден път. Посланик Митрофанова вече предложи София да се обърне към „Газпром”, за да си реши енергийния проблем, който отишлото си правителство надроби, а после каквото сабя покаже на предстоящите извънредни избори. Този път дано българите мислят като гласуват. Иначе студеното през зимата и на нас няма да се размине Ние не сме съжраждани на Орбан. Пък и не е ясно как се получава унгарски гражданство. Шега, но това е горчива действителност. Спасяването е в нашите ръце. Мислете.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com