/Поглед.инфо/ Професор Дойно Дойнов беше нащрек за българската чест
Съдбата отрано ме свърза с познанство и съвместна дейност с Дойно Дойнов. Първите ми впечатления са отпреди десетилетия. С помощта на видни личности на науката, литературата, изкуството подготвяхме Националния събор на хайдутството през 1968 година на легендарния връх Агликина поляна в Сливенския балкан. В продължение на няколко години се проучваха изворите и същността на това уникално явление в националноосвободителната борба, отразено в пребогатото изкуство на народа. В групата на Филип Кутев, Ламар, Димитър Осинин и други изтъкнати хора на духовността беше и младият историк Дойно Дойнов.
Първото запознанство се запечата в паметта. Запътеният към голямата наука сътрудник на Военно-историческия музей Д. Дойнов обмисляше думите си, спокойно излагаше мислите си. Вслушваше се в мнението на другите. Открояваше се неговото умение да общува с различни лица. Комай че тези негови качества винаги са го отличавали. Благодарение на тая своя дарба той надделя изпитания, опозна себе си и хората, вникна дълбоко в предмета на научните си изследвания. Превъплътени в десетки книги, доклади, публикации, те го наредиха до известните имена на българската историческа наука.
Професор Дойно Дойнов осветли обективно и с факти, от ясни граждански позиции изключително важни явления и събития в нашето историческо развитие. Той проникна в неизследвани области на народния порив за свобода и независимост. Доказателство за това са книгите му „Националноосвободителните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на ХIХ век“, „Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г.“... множество статии и доклади. Озарени от родолюбива страст, неговите трудове обуславят извода: българите в Мизия, Добруджа, Тракия и Македония с бранни усилия и съзидание са утвърждавали целостта на нашата народност. Фалшификаторите, които ограбват родната история и език, мъчно биха опровергали дълбоките научни изводи, съдържащи се в изследванията на именития учен.
В историческата съдба на Отечеството има безчет паметни години на подем и погром. Ала най-великото събитие е възкръсването на българската държава след ужасното петвековно османско робство. Дойно Дойнов неслучайно поставя във фокуса на научните си интереси корените и движещите сили на това невероятно, световно значимо явление. Доказателство е неговият мащабен труд „Възобновяването на българската държавност 1762-1878 – идеи и проекти“.
Похвално е, че научните интереси на Д. Дойнов не спряха дотук. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е велико народно дело, което ни изпълва с патриотична гордост. Потребна е невероятна дързост и смелост да се изправиш срещу интересите на велики сили, да пренебрегнеш договореностите на световни империи, съдържащи се в зловещия Берлински конгрес от юли 1878 г., за да защитиш дълготрайните национални интереси. Българският народ, предвождан от ревностни родолюбци, извършва историческия подвиг на паметния Шести септември 1885 г. и чутовната победа за неговата защита в последвалата го Сръбско-българска война. Дойно Дойнов изучи дълбоко тия събития, видно от книгата „Комитетите „Единство“, ролята и приносът им за Съединението 1885 г.“
Поменавам този негов научен труд, защото е особено актуален. Пред смаяния поглед на обществото днес се извършват недостойни дела на раболепие пред нови чужди сили. Някои политици са вторачени все навън, а не към народните въжделения за икономическа и духовна мощ – единствената гаранция за отстояването и защитата на изконните права на единнонационалната българска държава. Нима трябва много ум, за да се разбере, че „светая светих“ на бъдещото ни развитие в обединена Европа е укрепването на държавността, въздигането на съвременните производителни сили, всеобщата грижа за духовен подем на нашето неделимо общество. Това е условието за трайно и достойно пребиваване на родината в общия дом на Стария континент, на световната цивилизация.
Винаги съм се възхищавал от способността на Дойно Дойнов да бъде сред дейните общественици и гражданите родолюбци. Големи са неговите заслуги за прослава на делото на светите имена от великата епоха на националното Възраждане. А когато нови бесове се развилняха и посмяха да сквернят името на Апостола на нашата свобода, Д. Дойнов оглави Общобългарския комитет „Васил Левски“. Това разкри пред него възможности за родолюбиви изяви, научноизследователска работа, публикации. Той е автор на десетки доклади за делото на Васил Левски, Христо Ботев и плеяда възрожденци. Инициатор е на народополезни начинания за обезсмъртяването на тяхното непреходно дело, за прослава на подвига им сред българите в страната и по света. Респектираща е неговата начетеност, отразена в десетки научни изяви. Достатъчно е да се посочат студиите му „Левски пред съда на Портата и на историята“, „Съдебният процес срещу Васил Левски 1872-1873 г.“, научните му доклади и киносценарии за Априлската епопея от 1876 г. и освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. ...
Вижда се, че професор Дойно Дойнов постоянно бе нащрек за българската чест, за националните ни интереси. Широкият диапазон на неговите научни изследвания в това отношение намира израз и в публицистичните му трудове. Върху здравите основи на науката той ратува с мисъл, перо и дело за българската национална идентичност в глобализирания свят. Неговите оригинални мисли надделяват компрадорските внушения на политици безотечественици, за които приоритет са личните амбиции и интереси, слугинската роля в диалога на международната сцена. Публичните изяви на популярния историк внушават извода: духовниците и революционерите от епохата на Възраждането са неувяхващ пример за вярна служба на род и родина; ангелската чистота в живота им трябва да насърчава поколенията за труд и бран в името на Отечеството.
Тук е мястото да се припомнят заслугите на Дойно Дойнов за развитието на Археологическия музей на БАН, фактор за опазването на безценното историческо богатство, приютено в пазвата на нашата благословена земя. А колегите му от Комитета за култура го помнят като скромен и компетентен държавен служител, предложил и осъществил ползотворни начинания в областта на културата и изкуството.
Спомням си за неговото високо професионално участие в общите ни усилия по създаването на Националния исторически музей – най-богатото средище на българската национална памет. Като съветник на Людмила Живкова бе сред дейните организатори през лятото на 1979 г. на първата международна детска асамблея „Знаме на мира“. Дойде запъхтян в Министерския съвет и силно разтревожен ми съобщи, че строежът на „Камбаните“ е пред провал. Начаса прехвърлихме строителната бригада на героя на социалистическия труд Никола Павлов от Кремиковци на обекта и чудесният проект на Крум Дамянов бе изпълнен предсрочно...
Авторитетният историк посвети повече от десетилетие на българското архивно дело. Оглавяваното от него Главно управление на архивите се превърна в крупно хранилище на народната памет и влиятелна институция в държавното управление. Служебните ми задължения на заместник-председател на Министерския съвет дадоха възможност отблизо да подпомагам усилията на Дойно Дойнов – най-отговорния деец на националните архиви. Неговият благ характер, умението му да работи в колектив и успешно да го ръководи дадоха плодотворни резултати. Укрепиха се окръжните архиви. В системата на архивното дело бяха привлечени опитни професионалисти. Осъществиха се проекти за разширяването и модернизирането на материалната база. Похвални са резултатите от издателската дейност на ГУА. Под редакцията на Дойно Дойнов бяха издадени десетки книги със спомени и документи, осветляващи важни страни от живота на бележити личности, на държавата. Тези публикации продължават да будят жив обществен интерес, да служат на научноизследователската работа. Това полезно четиво обогати националния книжен фонд, обществените и личните библиотеки. Така значими архивни факти станаха широко известни, влязоха трайно в културната съкровищница на нацията.
Главно управление на архивите при Министерския съвет установи трайни връзки и активен обмен със сродни институции в съседни и приятелски държави. Работата на Дойно Дойнов като началник на ГУА потвърждава правилото: в управлението на държавните дела е потребно да участват не самозванци и любители без биографии, а най-добрите и опитни специалисти, надарени с умение да обединяват достойнствата на хората и да решават сложни проблеми в интерес на цялото общество.
(С малки съкращения)
