Неспособността на днешната ни политическа система и на т.нар. нова политическа класа да работят са, меко казано, очевадни. Моделът на многопартийна парламентарна демокрация може и да е успешен по други географски ширини, но у нас видимо не работи.
Колкото и да се хвалят с икономическия ни ръст, дегенерацията на държавата и обществото не могат да се скрият.
България днес е без стратегическа визия за бъдещето, без национална кауза, с разделено по много плоскости общество, с абсолютно объркано младо поколение, с най-бързо намаляващо население и с най-безгръбначна външна политика. Поставени в неолибералната схема нашите бизнесмени се забравиха в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят.
Либералната пазарна икономика и всевластния социален дарвинизъм ни превърнаха в африканска държава, в която има няколко сравнително развити града и куп обезлюдени и западащи райони, с малък процент свръхбогати и огромен процент бедни, с чалгализирано, обездушено и обезобразено от годините духовно насилие население.
Народът ни днес е просто набор от индивиди - всеки зает само и единствено със себе си. Самата държавна машина е за тотален основен ремонт. Тя отдавна не работи в интерес на обществото. В нея главни управляващи компоненти са чужди посолства, едри наши и чужди бизнесмени, тайни служби, ложи, клубове и фондации.
Всичко това за пореден път доказва, че трябва да се смени системата, моделът, а не партиите или правителствата.
Многопартийната система, свободният пазар, свободната конкуренция, държавата "нощен пазач" и прочее либерални мантри са абсолютно непродуктивни и ни водят към окончателно самоунищожение.
Историята ни показва, че единствен успешен модел у нас може да бъде само силната национална държава субект в противовес на налаганата днес неолиберална система, в която държавата е минимизирана до обслужващ частния бизнес механизъм.
И в трите най-успешни периода в новата ни история сме имали силна държава субект и затова България е просперирала. Днешните либерални палячовци могат колкото си искат да клишират това минало като диктатура, фашизъм или комунизъм, но не могат да скрият тогавашните ни успехи.
Първият период е властта на Стефан Стамболов и неговите политически наследници - годините от 1886 – след Съединението на княжество България и Източна румелия до балканските войни - 1912 – 1913. За този четвърт век България стана водещ фактор на балканите. Населението се увеличи от 3 на 4.5 млн. души. (За сведение – към 1912 сърбия има население от 3.9 милиона, а гърция – 2.7 милиона) Тогава де факто се създава нова България. С приемането на закона за изтребление на разбойничеството е унищожена напълно дребната престъпност, положени са основите на истинска държавна администрация, разузнаването и тайните ни служби. Това води и до знаменателната дата 22.09. 1908. 30 години след Освобождението България е обявена за независимо царство.
Още един пример - още в 1911 България разполага с 29 бойни самолета. И това, при положение, че в съвремието медиите ни занимават с 6 самолета F 16 .
Колкото и да наричат Стамболов диктатор, силната национална държава, изградена по негово време обединява българите и им дава завидно национално самочувствие.
Вторият период е след преврата на 19.05.1934 Тогава в България е установен безпартиен авторитарен режим. Красноречиво и напълно актуално звучи началото на манифеста, който взелите властта офицери разпространяват:
„Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна…”
Особено успешно за България е времето, когато министър председател е Георги Кьосеиванов.
Към 1939 г. България не е сред богатите страни в Европа, както усилено се твърди, но по БВП на човек изпреварваме редица държави, които днес са далеч по-развити. С 2967 долара на човек се нареждаме преди Португалия (2323 долара), Полша (2801 долара, данните са за 1938 г.) и Унгария (2522 долара).
Звучи изненадващо, но равнището ни на БВП е съпоставимо с това в Италия, За сравнение днес Италия изпреварва България двойно.
Населението ни нараства за 5 години от 6 на 7 млн. души. Ама тогава било фашизъм и диктатура, ще ревнат либералните палячовци. Нека си реват.
Стигаме и до третия период - условно - от 1954 до 1988. Ако днес вярваме на написаното в либералните медии, през социализма сме мрели от глад и ДС е разстрелвала хора по улиците. Това, разбира се, е чиста глупост, на която за съжаление много от по-младите българи вярват сляпо, точно както младите българи от 50-те и 60-те години са вярвали, че преди 09.09. сме нямали какво да ядем и полицията е избивала масово партизани и ятаци...или както са обвинявали Стамболов след смъртта му във всички смъртни грехове.
Времето на социализма се отъждествява с ръководството на Тодор Живков, при все и той официално да оглавява държавата едва от 1963 год. По време на това управление Българското население се увеличи от 7 на 9 000 000 души, между 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред в сравнение с редица държави.
През 1987 г., когато за първи път ООН измерва т.нар. индекс на човешко развитие страната ни е поставена на 27-о място между 130 държави в света. Това означава, че развитието ни е било във висока степен успешно. За периода 1979-1988 г. България увеличава БВП на глава от населението с 234% и е на 25-то място в света. България по време на комунизма никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както поучава днешната пропаганда.
През посочения период де факто беше построена почти цялата шосейна мрежа, държавата беше напълно електрифицирана и водоснабдена. Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива иновативни за времето си отрасли като електроника, електротехника, производствво на оборудване за ядрени електроцентрали, камиони, автобуси. Бяха положени основите на силния ни туризъм, от който и днес се осигурява значителна част от БВП. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа. Напълно беше изкоренена неграмотността.
Самата същност на социалистическото управление беше насочена към силната държава и хомогенното общество, а не към личността и индивидуалния успех както днес ни е наложила глобалистката матрица.
Главният извод, който можем да направим е, че и в трите периода на бурен растеж в България не е имало нито либерална, нито каквато и да било силна демокрация. Имало е силна държава.
Историята ни показва, че нашето общество може да се развива и просперира само в такива условия. Независимо дали говорим за Стамболов, Кьосеиванов или Тодор Живков – и в трите случая, въпреки известни нюанси, иде реч за силна държава субект, която управлява или поне да контролира всички аспекти на обществения живот – от икономиката до спорта.
Само силната държава и прокарвана от нея нова национална идея могат да ни гарантират бъдещи успехи. да ни извадят от блатото, в което потъваме последните десетилетия. Историята, както се знае, е учителка на народите. Нека се поучим от нея и се върнем към онова обществено устройство, което се е доказало с историята ни.
