/Поглед.инфо/ На 13-ти юни в залата на „Позитано“-20 имаше политическо земетресение с магнитут 6.5 по скалата на Бърни Сандърс и Джеръми Корбин! Проведе се инфарктен пленум на БСП, на който НС влезе в остро противоречия с лидерката Корнелия Нинова.
През целия ден градусът на напрежението бе особено висок, първо, защото Корнелия Нинова се опита да погази устава на партията и да манипулира Националния съвет, и второ, защото членовете на НС на няколко пъти най-категорично отказаха да се подчинят на волята й. Това, което се случи обаче, изразява не просто недоволството от погрома, който Корнелия Нинова извърши над БСП, а и опит за спиране на разрушителните процеси, които са започнали отдавна в партията. Както мнозина коментираха, за първи път от няколко години БСП се разбуди и показа, че инстиктите й за самосъхранение са живи.
Че Нинова имаше причини да се страхува от пленума беше ясно много преди него.
"Ръководството като че ли се уплаши от пленум, беше ясно, че ще бъдат отменени мерките, не знам защо беше събирането на подписи. Има страх от дебат в националния съвет, беше нескопосан опит на ръководството да се скрие зад подписите. БСП не е разцепена, но е тежко разделена по вина на председателя. Имаше посочване с пръст на враговете с партиен билет и несъгласните с мнението и бяхме набедени, че искаме коалиция с ГЕРБ", отбеляза Атанас Мерджанов.
Опитът на Нинова да наложи решението „на подпис“ за датата на вътрешнопартийните избори и конгреса претърпя пълен крах. На четири пъти Корнелия Нинова се опита да прокара идеята си и на четири пъти висшият орган на партията я отхвърли като противоуставна и манипулативна. Социалистите поискаха дори да видят и списъка с подписите, с които, според Нинова, 93-ма от тях се съгласили за решението за дата на изборите. Съмненията за честността и прозрачността на всичко не бяха напразни, защото малко след като идеята на Нинова за пореден път бе категорично отхвърлена, близкият до нея сайт "Епицентър" пусна /два часа по-рано, преди да се вземе решение/ манипулативна статия, в която пише, че се е случило точно обратното - Националният съвет епрепотвърдил решението “на подпис“ за датата на изборите и конгреса и . Ако не друго, то поне всички се развеселиха от това, след като Велислава Дърева прочете откъси от статията на "Епицентър" за смях и недоумение на присъстващите и за срам на стоящите в президиума.
Един от поредните удари срещу Нинова бе и определянето на нови дати за избори - 12 септември и за конгрес на 26-ти септември. Това въобще не се понрави на председателката, която искаше по-късни дати, за да има време да консолидира позицията си и да получи по-благоприятен изборен резултат. Но съображенията за предстоящите пред март национални избори надделяха над личните амбиции на отделни личности и така Нинова и тук загуби.
А показателно за масовото негодуване срещу председателката бе и обстоятелството, че докладът й беше прочетен пред празна зала. Всъщност, изпразването на залата си имаше и по-конкретни причини, а именно опитът на водещия заседанието Асен Гагаузов чрез дребни процедурни хватки да не допусне гласуването на искането за смяна на вътрешнопартийната ЦИК. Защо Нинова и кръгът й не искат Централната избирателна комисия да бъде сменена е повече от ясно. Все пак всички сме чели "Бай Ганьо прави избори".
Друг голям удар "десницата" в БСП получи, след като социалистите отказаха да и приемат и несъстоятелната идея за национална подписка срещу кабинета на Борисов. А защо социалистите не поискаха да приемат тази на пръв поглед анти-герберска идея на Нинова? Първата и най-логична причина е, защото БСП е парламентарна сила, при това втора по големина. Парламентарната демокрация и избирателите са й дали богат инструментариум, които тя може да използва в този смисъл, вместо да прави подписки във времена на пандемия, още повече, когато доверието към кабинета е на рекордно високи нива, може би за пръв път от 2010-та. В този смисъл редица водещи социалисти изразиха мненията си.
"Ние сме парламентарна партия и имаме възможност за вот на недоверие", каза Димитър Дъбов.
"Подписка приляга на извънпарламентарни партии. БСП е парламентарна", изрази мнението си и Красимир Янков.
Че БСП трябва да работи като парламентарна, а не като извънпарламентарна сила, каза и бившият председател на партията и президент на ПЕС Сергей Станишев. Това са само част от хората, които изразиха подобно мнение, а именно, че работата на червените депутати е да се борят срещу правителството в парламента. В крайна сметка, именно това е причината да бъдат избрани, а не за да обикалят градове, села и паланки, събирайки подписи. Българските граждани искат категорични и адекватни действия, а не евтин пиар и популизъм, който няма да доведе до никакъв резултат, освен подигравки за опозицията.
Вместо това до края на юли, въпреки нежеланието на Корнелия Нинова, а най-вероятно и на Бойко Борисов, БСП ще инициира вот на недоверие срещу правителството, заемайки с право ролята си на единствена парламентарна опозиция, както очакват от нея гражданите. Дали вотът ще е успешен не може да се каже, защото това зависи и от други политически сили, но при всяко положение подобен ход може и да повиши доверието в партията и да даде на недоволните надежда, че алтернатива все пак има.
Друга позитивна стъпка, която трябва да стабилизира партията и да започне тежката и трудна борба срещу управляващата коалиция е предложението на Кристиян Вигенин НС да възложи на партийните съвети по секторни политики да изработят план и спасителни мерки за излизане от кризата. В подобен дух беше и идеята на Сергей Станишев - БСП да инициира национална кръгла маса с участието на всички партии, синдикати и работодатели, за да се изработи национален възстановителен план и ясно и прозрачно разпределение на 12-те милиарда лева, които ЕС ще отпусне за борба с кризата.
Трябва да се подчертае, че подобен род предложения са не само конструктивни, но и биха могли да върнат доверието в сриналата се до 11 % БСП, но и могат да се окажат необходими, навременни и спасителни за нацията.
Ключов момент беше и отхвърлянето от Националния съвет на финансовия отчет, направен от Корнелия Нинова и ръководството. Публично достояние е, че БСП е във фактически фалит и висшият партиен орган поиска сметка на Нинова и екипа й. Излиза, че близо 30 милиона лева са били похарчени и то в момент, когато за съжаление може да има тежки последици за представянето на партията на предстоящите избори, а и за бъдещето й. Тук особено важно е, че Националният съвет настоя на 13 юли да се свика ново заседание по темата, за да си довърши работата.
Най-сетне, струва си да се отбележат и прозаичните опити на Нинова да провали заседанието, след като пет пъти Националният съвет я бламира и отказа да приеме волята й. Неслучайно нейни привърженици започнаха да напускат заседанието, след като по заповед на лидерката разпратиха СМС на членовете на Изпълнителното бюро и на верните и все още привърженици в залата, за да няма кворум и да не бъде приета идеята за гласуване на смяната на ЦИК.
А какво всъщност означава всичко, което се случи на историческия пленум на 13-ти юни? Първо, очевидно Корнелия Нинова е загубила голяма част от подкрепата си, ако въобще някога е имала значителна поддръжка. Създава се една патова ситуация, при която малка група хора се опитват да приложат разни манипулативни приоми от времето на Иван Костов, за да задържат властта срещу наистина вече широкия анти-ниновски фронт, обединяващ хора с иначе най-различни мнения, позиции и възгледи. Единственото, на което може да разчита председателката, е при преките избори да заглуши медийно опозицията си, както всъщност прави отдавна. Тук е редно да се подчертае, че ходът за налагане на преки избори е хитро замислен. Неслучайно Хитлер, Франко, Мусолини и Пиночет са били привърженици на управлението чрез референдуми, всенародни допитвания и "пряка демокрация". Инструментариумът за манипулация и изборни измами е много по-голям при провеждането на подобен род избори. Всичко това обаче не означава, че победата на Нинова й е вързана в кърпа. Напротив, при 84-хиляди партийни членове има голяма възможност изборите да не са достатъчно представителни. Има мнения, че накрая пак ще се стигне до конгрес, където Нинова има голяма вероятност бъде победена, защото, въпреки задкулисните си връзки, няма да може да надвие цялата партия. Както неведнъж сме подчертавали, че прекият избор не е панацея. Прав е Атанас Мерджанов, според когото: „Прекият избор в една партия е феномен, но в Устава на БСП той беше наложен само за председателя, което го поставя над колективните органи и така изкушенията за безгранична власт се задълбочават. Този принцип не е удачен. Дали обаче са гарантирани всички демократични условия за провеждане на един равнопоставен избор“.
Второ, за съжаление трябва да се отбележи, че партията не е подготвена за избори и е в много тежка ситуация. Както е известно, доверието в БСП се изразява в скромните 11 %, с което партията се изравнява по електорално влияние с ДПС. Тежкото финансово състояние на БСП също не буди големи надежди. ГЕРБ и т.нар. "патриоти" имат целия държавен ресурс, обръчи от фирми, еврофондове, партийни субсидии и външна подкрепа, докато заради пагубната финансова политика на Нинова БСП не може дори да издържа част от клубовете си, а да не говорим за друга и дейност.
Изказване на Валери Жаблянов дори навежда на съмнение за задкулисни договорки, а именно че: "Политиката, която води г-жа Корнелия Нинова е най-доброто за г-н Борисов. За него е най-зле ако БСП се върне към социалистическата си политика и тя се води активно през парламента."
Няма как да не се съгласим с господин Жаблянов! От четири години БСП е заела една дясноопортюнистка и социаллиберална позиция, която няма как да й спечели подкрепа. Потъпкани са напълно ценностите на поколения социалисти, за да се гарантират интересите на определени хора с възможности. С недостатъчната си идейно-политическа подготовка, Корнелия Нинова не само стана обект на подигравки, но и потвърди опасенията, че БСП се превръща в дясна партия, след като сама най-гордо започна да говори за нечуваното в политико-философската история словосъчетание "консервативен социализъм". Както каза Жаблянов, "под ръководството на Нинова, от БСП останаха само трите букви". Нелеп оксиморон, който беше критикуван не само от изявени партийни дейци, но и от всички политолози, социолози и специалисти по политическа философия.
За съжаление е вярна констатацията на Костадин Паскалев, че ако партията продължи така, "няма да има скоро и пленуми на БСП".
Тук трябва да подчертаем, че празно пространство никога не остава и ако БСП продължи трансформацията си в дясна партия, други политически сили ще я изместят, превръщайки я в донор на електорат и гласове. Вече има сериозни индикации, че е започнал процес на преливане на симпатизанти от БСП в други политически формации.
Редно е обаче, да се спомене, че проблемите на БСП не са от няколко месеца насам, но особено се засилиха от онзи пагубен ден, в който една бивша последователка на Иван Костов се възкачи на лидерския стол на левицата. Тук трябва да се гледат не само отделните факти, а и цялостните тенденции, а те са, че от една страна в БСП има хора, които винаги се опитват да отклонят партията вдясно (каквото е последното и ръководство), и от друга страна, обикновените социалисти очакват от левицата ясно изразена лява идеология, фразеология и най-вече действия. Отмина епохата на компромисите, когато можехме да приемем старата приказка на китайския лидер Дън Сяопин, че "няма значение дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки". Без ясно изразен идеологически профил и връщане към изконните традиции и ценности, БСП няма шанс да обедини зад себе си стотиците хиляди българи с леви възгледи, както и милионите онеправдани и ощетени от Прехода.
Третият извод от пленума всъщност е положителен. Партията за пореден път доказа, че не е лидерска и няма да приеме авторитарно ръководство, което не държи сметка нито за волята на членовете си, нито за политическите реалии. Хора с най-различни възгледи - социалдемократически, социалистически и по-радикално леви, се консолидираха около тезата, че така повече не може да продължава. Че БСП има нужда от промяна и единствената алтернатива на пагубното управление на ГЕРБ е лявата. Принципите на демократичността и другарството бяха блестящо защитени на пленума от страна на голяма част от присъстващите, които не позволиха ръководството да прокарва манипулациите си. С голяма доза отговорност партийците загърбиха всякакви лични интереси, симпатии, антипатии и различни възгледи, за да спрат упадъка на партията, изразен в най-висша степен през последните години.
Оттук насетне, битката за душата на БСП продължава. Това ще е дълга, тежка и често пъти неясна битка, но без нея България няма да има алтернатива. В епоха, в която богатите стават все по-богати, а бедните обратното, все по-бедни, когато се формира нов геополитически ред, различен от изградения в Студената война и през 90-те, когато самото съществуване на държавата България е заложено на карта, БСП няма право на повече грешки и експерименти. Или партията ще се оттърси от вредните социаллиберални влияния, изразени от ръководства като настоящето, или България е обречена да се срива под тежестта на корупцията, демографската катастрофа и геополитическото забвение, на което я обрича управляващата десница.