/Поглед.инфо/ На прага на връчването на третия мандат за съставяне на правителство и на все по-засилващите се прогнози, че вървим към трети парламентарни избори в рамките на годината, “24 часа” попита социолозите Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”, Юрий Асланов от “Афис” и Васил Тончев от “Сова Харис”:
1. Кой е най-изгодният вариант за евентуални избори наесен - 2 в 1 или 1+1?
2. Какъв ще е изходът при двата варианта като активност и като подкрепа за партиите и кандидатите за президент?
Ето тяхната прогноза как ще се развива политическата ситуация в България в следващите седмици.
1. “Изгодата” е сама по себе си противоречиво понятие - изгодното за едни не е изгодно за други. И обратното.
Затова най-напред ще уточня какво разбирам под изгоден вариант. Според мен той трябва да отговаря на три условия - да е възможно най-щадящ за гражданите и обществото в условията на икономическа и здравна криза; да създава условия за по-висока избирателна активност и следователно - за по-висока социална легитимност на народните избраници. Според мен такъв вариант е избори 2 в 1. Най-често използваният напоследък аргумент срещу тях - че двата избора следват различни политически логики и следователно трябва да са разделени, не е валиден, когато става въпрос за отстояние във времето от една-две седмици.
При вот в три или в четири последователни недели
кампаниите така или
иначе ще се слеят
Избирателите така или иначе ще разглеждат посланията като част от една цялостна кампания за конфигурацията на политическото представителство.
Най-нормалното в тази ситуация е да не се създават допълнителни напрежения и усложнения по отношение участието на българските избиратели и ако няма технически причини, вотът да бъде две в едно.
Иска ми се обаче да обърна внимание и на още един елемент. Така както върви ходът по връчването и изпълнението на третия мандат, съвсем скоро може да се окажем в ситуация на невъзможност за избори две в едно. За да се спазят изискванията на конституцията, първият кръг на изборите за президент трябва да бъде най-късно на 14 ноември.
А ако третият мандатоносител се възползва от липсата на ясен регламент в конституцията за изпълнение на мандата и го забави дори само двайсетина дни, което да бъде аргументирано със сложните преговори между политическите сили, парламентарните избори, за които са необходими два месеца след разпускането на парламента, неминуемо ще трябва да останат за след президентските.
2. Дори при избори 2 в 1 е напълно възможно да има ниска избирателна активност - цели четири избора за една година изтощават избирателите, а при хипотеза два скоропостижно отишли си парламента и неуспех на партиите на протеста да сформират правителство, това допълнително ще демобилизира.
Във всички случаи при избори 2 в 1 активността ще е по-висока. При вариант 1+1 първият по време вот може и да не привлече кой знае колко повече избиратели, но е сигурно, че последният губи.
Тъй като по всичко личи, че ако изборите се проведат отделно, втори ще са парламентарните, точно те ще бъдат белязани от най-ниска активност с всички последствия от това.
Що се отнася до влиянието на вариантите за избори върху подкрепата за кандидат-президентите и партиите, много фактори могат да окажат влияние в зависимост от развитието на икономическата и здравната ситуация през есента. Най-общо могат да се очертаят три тенденции.
При провеждане най-напред на президентските избори двойката Радев - Йотова очевидно ще има предимство - както поради факта, че няма достатъчно време за налагане на алтернативни кандидатури, така и поради заявената вече подкрепа от три парламентарни формации.
Второ, може да се предположи, че партиите, които са зад Радев, ще се възползват от инерционната вълна след евентуална негова победа и особено ИТН да компенсира част от електоралните загуби, които в момента търпи.
Трето, при избори 2 в 1 бонусите за Радев - Йотова остават, но партиите ще са в по-равностойни позиции, в смисъл, че няма да има изкуствено преливане на гласове, избирателите ще решават на база демонстрираните досега действия и позиции, а не на поредни химери.