/Поглед.инфо/ Не знам какво значи "феодали в БСП", но обикновено се говори за феодали след поражение.
В изборното стълкновение никой не говори за феодали, което означава, че до голяма степен критиките към БСП в момента са израз на паникьорско разочарование. Феодали има във всички партии, не само у нас, и това е драмата на политическата парламентарна система. Тя е обяздена от феодали, казано най-просто, крупни богаташи, които не могат да водят социална политика на справедливост. Това е така поради простата причина, че ако правят това, те застават срещу себе си. Докато има много богати хора, предполагаемият контрапункт е, че трябва да има много бедни. Иначе това богатство не може да дойде.
Каквото и да говорим за БСП, след толкова разюздена пропаганда против нея, тя не е пета или шеста политическа сила, а втора. Второто място, поне за мен, не е поражение. БСП трябва да бъде достатъчно лява. Тя не губи, защото е лява, а защото не е достатъчно лява. Това обяснява до голяма степен нейното поражение, което не би трябвало да бъде изненада след толкова немотивирани поведения от кризата в Украйна до грижата за бедните чрез различни видове законодателни актове.
Независимо дали ни е приятно или не, ДПС ще остане реален фактор в политическата панорама. Ние не можем да кажем, че те не съществуват. В същото време имам усещането, че това непрекъснато презастраховане, че "ние никога няма да бъдем с ДПС", но всички партии са били, е символ на нашата слабост да приемем реалността, в която все повече българи гласуват за ДПС. И вместо да ги етикетизираме като национални предатели и продажници, трябва да се замислим какво прави ДПС, така че освен с автобусите да запази своето влияние след толкова упреци от всичко страни.
Много слабо можем да установим принципни различия между партиите. Те са построени на приятелски кръгове, на стопански интерес и на личностен хъс. Ако някой трябва да направи компромис, трябва да пожертва малко от гордостта си като поведенчески модел. В това отношение е най-добре всички да се откажат като лидерска позиция, за да може наистина да се направи крачка към компромиса, но съм тъжен песимист в това отношение. Не виждам как ще се случи и се боя, че все още не сме достигнали до дъното.