/Поглед.инфо/ Онзи ден пред входа на прокуратурата един изтупан костюмар кършеше ръце и обясняваше на репортерките, че хал хабер си няма защо го привикват. Обидно e да се съмняват в порядъчността му, на него – индустриалеца, даващ хляб на хиляда и триста души! Звучеше почти искрено. Не си направих труда да запомня името на гражданина - милионер, защото като него са десетки – уж с различни мутри, а биографията им е стандартно тъмна, сякаш писана под индиго. На тях може да им обършеш шамар и ей така, без обяснение – те сами ще се сетят поне за няколко причини.

Разрушителите на България заграбиха по отломък от някогашното национално богатство и сега се перчат с тези мизерни придобивки. Нямат право старите ренегати и престъпници да заемат позата на благодетели.

Според източници в сенчестата икономика по социалистическо време са циркулирали към 3 милиардалева. Тези пари заедно със средствата от партийните каси подхраниха изпълзялата на слънце нова класа – на всевластните червените чорбаджии. За нейните представители ние сме само статистически единици с определена стойност. Затова останалите без закрила работници в цеховете и на полето се трудят при тежки условия за минимални надници. По същата причина банките в страната печелят даже по време на икономическа криза. Докато другаде колегите им намаляват драстично лихвите по заемите и се стараят да помогнат на своите клиенти и на родното си производство, тук ни обират.

Тъжен е случаят с шивачките, които, макар и заразени с Ковид - 19, са продължавали да ходят на работа. Било ги е страх да не останат на улицата... Вярвам, че са имали основание. Дано жените се оправят по-скоро! Обаче малцина обърнаха внимание на дадения епизод, толкова показателен за отношенията между работодател и труженици в съвременна чорбаджийска България. Ние се превърнахме ако не в роби, то поне в ратаи, изработващи господаревото богатство срещу къшей хляб.

Темите за съблюдаването на закона и за социалната отговорност на предприемачите не интересуват никого. Така е, защото кръгът от известни на всички ни герои превърна държавата в средство за обогатяване

Сега е звездният час на диванетата. Бандитите, грабещи от всички ни, биват представяни за герои и се сдобиват c яростни поддръжници. И какво става с нашето здравомислие и самоуважение?!

Ако някой някога реши да разчисти затлачената от боклуци република, сред задачите му би трябвало да бъде и отделянето на бизнеса от управлението. Нека индустриалците си знаят мястото – да създават работни места и да печелят, като спазват законите и интересите на обществото... Но да не се месят в работата на държавната и местната администрация.

Не го обичам това условно наклонение – пишеш и не си вярваш... Та нали всичко вече е купено и продадено... Но пък как може да са живее без надежда?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели