“Когато видях по другите страни, че децата четат книги, писани по техния език, разбрах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото, като преминат младостта си в школото с толкоз страх, излизат и не знаят дори името си да пишат, нито да си смятат...Надявах се поне сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да помисли за нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз… Всеки, който види тази книжка, надява се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколе щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях.”
С тези думи започва своя „ Рибен буквар” великият наш възрожденец, просветител- енциклопедист от европейска класа Петър Берон / 1799 – 1871/. „Бащата на българското образование” и още „първият български учен- енциклопедист”, както го наричаме днес, странствал из стария континент през първата половина на 19 век, е разбрал една важна истина, която формулирал с едно кратко изречение: „Без просвещението свободата ни е невъзможна!” А поробената от дивата азиатска империя България е изгубила толкова много в своето развитие, та появата на този забележителен мъж е била от изключителна важност за духовното й пробуждане.
Родил се е през преломната 1799 г. в будния балкански Котел. Завършва престижното за времето си килийно училище в родния си град, и насочва погледа си към широкия свят, извън чертите на омразната Турска империя. Още дете, не навършил дванайсет, заминава за столицата на васалното тогава княжество Валахия, Букурещ, за да учи в Княжеската академия. Там открива прочутия на времето Буквар от гръцкия педагог Дарвар, издаден през 1804 година, който го вдъхновява да продължи да се учи, да чете упорити книги от различни области на живота и знанието. Забелязан от имотни и родолюбиви българи от Букурещ / тогава Влашко и Молдова приемат гостоприемно мнозина наши сънародници- емигранти / , които решават да му помогнат да продължи образованието си в Европа.
Отначало младият Берон се установява в големия град Брашов / тогава в границите на Австроунгарската империя/. Там продължава да учи и започва да работи като домашен учител в семейството на богатия българин Антон Йованович, преселник от Сливен. Родолюбието на Йованович изиграва огромна роля за по-нататъшния път на Берон, като именно негови са насърченията за съставянето на „Рибния буквар“. Българският богат емигрант- меценат става спонсорът за отпечатването на буквара. Той субдира обучението на Петър Берон в Брашовската мъжка класическа гимназия. В този град / днес в границите на Румъния/, младият Берон изучава старогръцки, латински, румънски, френски и немски език – едно наистина солидно за времето си образование.
През 1825 г. Берон вече е студент в Германия в Хайделбергския университет. Записва се във Философския факултет и учи в него една година. После решава, че ще е по- удачно да получи диплома за лекар и се прехвърля в Медицинския факултет, където учи също една година. Недоволен от обучението си там, се премества в друг немски град – Мюнхен, където се дипломира с пълно отличие.
Всъщност, Петър Берон учи освен медицина и философия, още история, география, физика, химия... Той е наистина нашият първи учен- енциклопедист. Като млад, воден от неутолимата си жажда за знания обикаля редица градове на Европа, освен Букурещ и Атина, още Прага, Виена, Берлин, Рим, Лондон като най- дълго престоява в Париж, където учи в Сорбоната. Там, във френската столица написва голяма част от своите приносни научни трудове. Забелязан е от френските си колеги. Предлагат му да остане в Париж и да живее и преподава там, дори да приеме френско поданство, да стане д-р Пиер Берон и дори да получи благородническа титла. Но неговият отговор на това така примамливо предложение е кратък и красноречив: „ Уважаеми господа, аз съм българин и ще си остана такъв! Благодаря Ви за честта!”
През 1831 г. се завръща в град Крайова, Влашко, където е назначен за окръжен лекар. Работата му е отговорна, напрегната, но, изпълнен с енергия и сили, той ръководи успешно и търговската фирма, намира време и за помага на мнозина млади българи, пристигнали там, за да получат по- високо образование. През тези години непрекъснато отделя големи суми за учебни пособия и книги за девическите училища, както заедно с това им оказва и ценна методическа помощ в организацията и структурирането на учебния процес.
През 1842 година д-р Петър Берон напуска длъжността окръжен лекар в Крайова като продължава търговската си дейност. За него тя съвсем не е средство за лично обогатяване и охолен живот / винаги е живял скромно, а като студент дори бедно/, а единственият възможен начин, по който да продължи двете си благородни мисии – научната си дейност и подпомагането на българското образование. Затова купува земи и започва да живее като търговец и рентиер. Това го прави свободен и оттогава до края на дните се занимава изключително с научна работа и просветителска работа.
Петър Берон е автор общо 24 научни съчинения, издадени в 32 тома. Но в тази епоха за българското образование най-значителен и известент се оказва неговият „Рибен буквар“, издаден в Брашов през 1824 г. Първата българска енциклопедия! Едно уникално за времето си издание.
Петър Берон има щастието да бъде съвременник на жаждата за знания на Българското възраждане. В началото на XIX в. интересът на българите към т.нар. “светско” образование нараства и будителите търсят всякакъв начин да внесат знание в бита и зараждащите се структури на една изолирана от света, поробена България. Но идеите на Просвещението, макар и късно, успяват да докоснат и родната земя. Често срещана практика по времето на този исторически период е колективното усилие на общността, която изпраща будните деца в чужбина, откъдето те да се върнат и да спомогнат за продължаването на прогреса.
И така, напълно логично Българското образователно възраждане започва именно с този велик българин.
Придобил знания и умения на Запад, той успява да популяризира у нас прочутата английска. Бел-Ланкастерска, или „Взаимоучителна методика”, която позволявала на учителите да включват в обучението на по-малките ученици своите най-добри възпитаници.
В своя малък буквар Петър Берон разяснява тази система, а самата книга е най-популярното учебно средство за епохата. Тя разширявала тесния кръгозор на малките ученици и давала сведения за необятния свят на биологията, физиката, историята и географията. Всички методи, проповядвани от Берон, са революционни за времето си: той е против грубото третиране на учениците и против физическите наказания. Освен това Берон проявява особени грижи за образованието на жените, като още през 1840 г. изпраща пари на брат си, за да намери учителка и да открие девическо училище в Котел.
Именно за това училище е поместена дописка в сп. “Любословие”, в която се казва, че: “А най-превъзходна обаче благодарност показа онова училище, в което се учат момичетата, които се изпитваха по чисто прочитане, на чисто и добро писане и в правила аритметически.”
В същата дописка се добавя, че това училище се поддържало от “Петър Берон, родом от Котел, който плащал за това училище”. В същото списание Константин Фотинов добавя, че “същият Берон поставил пет училища и ревностно ги подкрепял с имуществото си – по едно в Котел, Елена, Шумен, Сливен и Търново”.
Въпреки че живее далеч от родината, в друга дописка, поместена във в. “Цариградски вестник” от 1861 г., се казва, че: “Познатият Вам д-р П. Берон от юни 1859 г. е определил по 200 жълтици всека година за девически училища в различни села в Шуменската кааза.” Първите 200 жълтици били разпределени за училищата в Котел, Шумен и в десет села.
Неговият „Рибен буквар“ е приет с голям интерес от българското общество, но въпреки това примитивното религиозно образование е впило корени в българския бит. Сред причината да не се осъществи предложеният от Берон план за реформиране на образованието са икономическата изостаналост на страната и слабостта на българската буржоазия - част от нея се гърчее! и за неин срам подкрепя все още съществуващото увлечение по гръцката просвета.
В края на живота си Берон оставя като завет както своите убеждения за образованието, сред които да се намерят “жени рускини или славянки, немкини, гъркини или италианки, които ще научат децата на два или три езика”, така и средствата си, като определя от приходите на чифлика си в Скорило да се построят в по-големите села, близки до Русе, Шумен, Варна и Силистра, училища пансиони на два етажа.
И един малко известен исторически факт:
Д- р Петър Берон не умира нито от болест, нито от естествена смърт, а е бил зверски убит!
През 1840 г. големия чифлик край Крайова Точно там е бил убит през 1871 г., когато при едно от честите си връщания в Румъния, отсяда в своя чифлик в очакване да се гледа някакво дело във връзка с неговия имот. Става дума за нападение с цел грабеж.
Близките му издават следния некролог:
"На 21 март тая година (става дума за 1871) вечерта късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то с най-грозния и чрез най-мъчителния начин - с удушването му! Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!"
„Звероподобните същества” са двама наемници, румънски бандити, ангажирани от гръка Теохар Папазоглу, който бил упълномощен да ръководи имота му. А убийците са осъдени на доживотна каторга.
Д-р Берон оставя завещание, преработвано приживе от него няколко пъти, в което за попечители определя комитет начело с търговеца и мецената Евлоги Георгиев. След смъртта му, попечителите печелят делото за имота и изпълняват завещанието му. Чифликът е продаден и една част от получените средства - не много голяма - е дадена на котленската община (Берон е родом от Котел), а основната част от средствата отива за построяването на "Българската мъжка педагогическа гимназия" в Одрин, наречена на негово име - "Д-р Петър Берон". От учебната 1897-98 г. тя започва да се издържа от фонда, основан от попечителите на завещанието на д-р Берон.
Неговият завет остава и до днес:
“Трябва да се силим, колкото е възможно да се печатат повече книги на нашия език за учението на нашия народ, защото стига откак се намира от толкова време в тъмнина без наука. Да даде Бог да се разпростре усърдието и ревността на всички наши едноплеменници, и да се умножи науката в нашето мило Отечество!”
