- Доц. Ходжев, кажете ни какви са находките в белите дробове на пациенти, които са преболедували?
- Измененията в белите дробове са от т. нар. интерстициален тип - наблюдава се картината на “матово стъкло”. При част от пациентите има сравнително бързо обратно развитие, но има и пациенти, при които измененията персистират, т. е. остават дълго време след боледуването. Още е рано да се правят категорични изводи защото е необходимо време и достатъчен брой пациенти, които да бъдат проследени за по-дълъг период. Често пъти промените са дискретни и за тяхното проследяване е необходима компютърна томография.
- Не разбрах дали измененията в белите дробове са обратими.
- Времето ще покаже. Но има и пациенти, които са без никакви остатъчни изменения. По същия начин стоят и нещата с вируса - една част от пациентите се изчистват от вируса, а има други пациенти, които продължително време остават позитивни.
- Повече от обичайно ли са пациентите с пневмонии при вас?
- Не бих казал.
- Прилага ли се нещо специфично при пневмонии, които са усложнения на COVID-19?
- Специфично е приложението на антикоагуланти, т. е. медикаменти, които пречат на съсирването на кръвта. В болница “Св. Георги” в инфекциозно има триажен блок, в който попадат пациентите със съмнения за COVID. Тези, които се диагностицират с коронавирус, отиват в COVID-сектора, а пациентите, които са с пневмонии и два отрицателни теста идват в клиниката по пулмология. За съжаление, отделенията се запълниха. Това, което трябва да имат предвид хората е, че през последната седмица има бум на пациенти със съмнения за COVID.
- Като пулмолог какво научихте във вашата област за COVID-19?
- Много научихме, но и много не знаем все още. Този вирус се изучава трудно. Той е непредсказуем. Твърде често не се държи както се очаква.
- Какво имате предвид под “не се държи както се очакваше”?
- Повечето вируси през летния сезон изчезват. Имаше прогнози, че и коронавирусът ще има подобно поведение, но това не се случи. Освен това случаите започнаха да нарастват лавинообразно.
- В редакцията имаме списък с витамини и лекарства, които лекарите препоръчват на болни с COVID-19 в домашни условия. Вие какви медикаменти препоръчвате на болни, които търсят съветите ви?
- Пациентите се лекуват с антибиотици, пряко етиологично лечение няма. В отделни страни различни медикаменти се прилагат в протоколите, но вече видяхме, че даден медикамент се обявява като лечебно средство, минава определен период от време и след това се оказва, че въпросният медикамент няма достатъчен ефект. В такава ситуация сме, че колеги от различни страни опитват терапевтични интервенции, но за да се препоръча определен медикамент са необходими клинични проучвания, които отнемат доста време. При лечението на пациенти с COVID-19 се ползват различни антивирусни препарати, кортикостероиди, антибиотици за профилактика на вторична бактериална инфекция. Но все още от СЗО няма препоръчано средство срещу този вирус.
- Смятате ли, че последните мерки - затваряне на нощните заведения и преминаване към дистанционно обучение в горните класове и в университетите са навременни и адекватни?
- Мерките са правилни, защото когато много хора се скупчат на едно място - като голямо спортно събитие, нощен клуб и дискотека, на практика става невъзможно проследяването. Няма как да се знаят всички хора, които са били там. И така епидемията преминава в дифузна. Дифузната епидемия е много по-опасна, защото отделните огнища няма как да бъдат откривани на време. Дистанционното обучение, което създава определени трудности е решение за ситуация, при която броят на болните и заразените расте. Нещата се повтарят. На хората им е писнало да се говори за дисциплина, дистанция и дезинфекция, но всъщност това са мерките. Проблемът е в спазването им и в осъзнаването на необходимостта от тези мерки. Ако всеки няма вътрешната необходимост да спазва мерките, няма как да се постигне желания ефект. С наказания това няма как да се случи. В България се получи предоверяване на самодисциплината на хората. Трябваше да се забави отпускането на мерките за провеждането на спортните прояви и отварянето на нощните клубове.
- Ще се стигне ли до откриване на полеви болници?
- Труден е този въпрос. Зависи дали наложените в момента мерки ще се спазват от обществото. Ако не настъпи промяна в поведението на повечето хора, може да стигнем и до военнополеви болници. Военнополеви болници не е трудно да бъдат разкрити като материална база, има проблем с медицинските кадри, които ще обслужват пациентите в тези болници.
- В болница “Св. Георги” в Пловдив, където вие работите има ли много заразени лекари?
- Нямам точната бройка на болните колеги, не бих казал, че са кой знае колко много. Работи се с предпазни средства, но при една дълга пандемия, опасността е да има все повече болни пациенти и все по-малко оставащ медицински персонал, който да ги обслужва. Това е проблемът. Моят призив е да се държим като зряло общество, да загърбим дрязгите, да има уважение към авторитетите и да си вярваме повече.
Нашият гост
Доц. д-р Владимир Ходжев е роден на 09.03.1965 г. в град Пловдив. Председател е на дружеството по белодробни болести.
Завършил е Медицински университет - Пловдив. От 2007 г. е доцент към Секция по пневмология и фтизиатрия на Медицински университет - Пловдив и началник Клиника по пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив.
Доц. д-р Владимир Ходжев е член на Еuropean Respiratory Society и American Thoracic Society.
